Полският писател Януш Вишневски (Janusz Wiśniewski), роден през 1954 г., е химик и програмист по образование. Още с първия си роман „С@мота в мрежата“(2001) става много популярен в Полша и Русия.
Книгата е в списъка на бестселърите в продължение на 3 години, преиздавана многократно, включително с коментари на читатели от дискусии във форуми в интернет. Вишневски идва в България през 2009 г. по повод българското издание на книгата, представена в Полския институт в София. След това пише още „Любовница”, „Мартина”, „Защо имаме нужда от мъжете?”, „Легло”, „Интимна теория на относителността”, „Бикини” и др. Заради дълбокото познаване на женската душа, което показва в книгите си, първоначално го подозират, че зад мъжкия образ крие жена. Премиерата на най-новата книга на Януш Вишневски „И прости нам …“ се състоя на 22 октомври на панаира на книгата в Краков.
Г-н Вишневски, във вашите книги любовта е основна тема. Как мислите, дали любовта е просто химична реакция, която се случва в човешкия мозък?
Не, не, не. Хората свързват „химията на любовта”, за която аз често пиша, с личното ми разбиране за чувството на любов и това впечатление е абсолютно погрешно. Бих казал, че аз съм много повече поет, отколкото лабораторен изследовател. Зная много за химията, тази тема ме интересува, интересува ме и чувството на любов, както и какво се случва в нашето тяло в резултат на това чувство. Затова ми е интересно какво става в човешкия мозък, когато хората се обичат или казват, че се обичат. Написах книга за това. Когато преди около 15 години беше публикуван първият ми роман „Самот@ в мрежата“, този подход беше съвсем нов. Днес почти всеки пише за „допамин” и „серотонин” и „химията на любовта”. Всеки може да гледа любовта от различни страни – психологът, психиатърът, поетът, който е по-мистично настроен, и, разбира се, експертът по химия. Не мисля, че някоя от тези позиции е по-добра от останалите. Просто понякога разглеждам любовта като химична реакция, която не се случва в сърцето, а в мозъка, друг път го правя от по-романтична гледна точка. Случва се да ме обвинят, че отношението ми към любовта е твърде романтично. За мен любовта е най-важното човешко чувство – чувството, което те кара да ставаш сутрин, да бъдеш близък с този, когото обичаш, или да очакваш онзи, когото ще обичаш един ден, да получаваш това чувство от другите. Любовта просто ме забавлява и това е причината да е част от моите книги, включително и от последната.
Ако гледаме на любовта като химична реакция, смятате ли, че идва момент, в който любовта изчезва? Има теории, че тя трае само – или най-много – 3 години.
Не. Експертите по биохимия твърдят, че човешкото тяло се състои от най-различни вещества – опиоиди. Асоциираме опиоидите с хероин, морфин и т.н. Съществуват и вещества, наречени „трейс амиди” – като амфетамина. Любовта започва с фенетиламини. Това е малка субстанция, класифицирана като трейс амид, част от групата на амфетамините. Любовта започва с точно този амфетамин, а след това се появява ново вещество, допамин, който понякога наричаме „хормон на щастието”. Всъщност това не са хормони и нямат нищо общо със щастието. За съжаление, с времето наситеността на тези вещества в нашето тяло се променя. Това не значи, че любовта стига своя край, защото на нейно място се появяват други вещества, като например окситоцин, който се смята за социален, свързващ хормон. Хората правят една проста грешка и може би причината е в медиите, защото те асоциират любовта с либидо, желание, страст. И когато страстта отмине, хората мислят, че любовта е свършила. А всъщност изобщо не е така.
Днес много междуличностни отношения започват или се развиват в интернет. Смятате ли, че колкото интернет става по- популярен, толкова повече хора се чувстват самотни?
Да, в някакъв смисъл това е вярно. В интернет днес влизате в контакт с много хора за много кратко време. И това влияе на нашето отношение към тях – по някакъв начин ние сме склонни да ги неглижираме. Днес срещаме господин Х, утре господин или госпожа Y, и не смятаме тези връзки за сериозни. По-късно, ако тези връзки продължат навън, в реалния свят, хората продължават да се държат един към друг по същия начин, по който са се държали във виртуалния. За това става дума в „Самот@ в мрежата” – моята първа и най-популярна книга, която се опитва да осмисли именно тази ситуация. Интернет прави отношенията ни с другите наистина повърхностни. В интернет сме по-анонимни, струва ни се, че можем да стигнем далеч във връзката си, но когато тя се появи в реалността – резултатите са много лоши. Това, разбира се, не значи, че не вярвам, че хората могат да се влюбят по интернет. Сайтът yahoo.com прави изследване на мозъка на хора, които заявяват, че са се влюбили по интернет. Не е толкова трудно, защото любовта започва с думи, точно по същия начин, по който се случва и в мрежата. Може да ви се стори преувеличено, но и в Библията всичко започва със словото. Изследването сравнява мозъците на две групи хора – такива, които твърдят, че са се влюбили по интернет, и такива, които са се влюбили в ситуация на жив контакт. Оказва се, че и при двете групи в мозъка се случва химична реакция, която аз наричам „химия на любовта”.
Значи, според вас чатовете, връзките в интернет, виртуалният секс, просто компенсират липсата на реални отношения между хората?
Понякога, да. Познавам много брачни двойки, които се запазват като двойки, само защото и двамата ползват Скайп и общуват по този начин, когато не са заедно. Днес да отидеш някъде много далеч, за дълго време, не е същото, каквото беше, когато бях млад. Когато през 1984 година заминах на специализация в САЩ, оставих в Полша жена си и тримесечната си дъщеря и не ги видях цяла година. Дори не съм си говорил с тях. Разменяхме си само писма, които обикновено бяха отваряни и цензурирани. Днес много хора просто не могат да си представят подобна ситуация. Днес някой тръгва, да речем, за Австралия, включва си Скайп и продължава връзката си. Познавам двойки, които са сключили брак, за да са, така да се каже, политически коректни, срещат по интернет, и дори имат много добра виртуална сексуална връзка, въпреки че единият живее в Мелбърн, Австралия, а другият в Познан, Полша.
Казвате, че по природа мъжът е полигамен, а Църквата изисква от съпрузите да са верни един на друг. В същото време, обществото очаква от жената да е моногамна и едва ли има мъж, който да не приеме една афера като изневяра. Честно ли е това?
Не. Даже намирам за обиден този начин на мислене за полигамията. Това е, защото аз съм… Не, не съм и феминист… Спорил съм с полската феминистка Малгожата Домагалик, според която не съм феминист, защото смятам жените за по-добри от мъжете, а феминистите смятат, че жените и мъжете са равни. Просто мисля, че жените са по-добри. Да смятаме, че полигамията при жените е нещо по-лошо от полигамията при мъжете, е наистина обидно. Според мен причината за полигамията на мъжа е в еволюцията. Един вид атавизъм, който произлиза от факта, че мъжът е отговорен за продължаването на вида. Колкото повече мъжът разпръсква гените си и колкото по-голяма е разликата между гените на мъжа и на жената, толкова по-голяма е вероятността да се роди здраво дете. Тогава, най-добре би било, ако мъжът е от Судан, а жената от Швеция, тази връзка би гарантирала най-здравите деца.
Съжалявам, ако ви прозвучи като икономическо правило, но има голяма разлика между търсенето и предлагането на сперма. Извинявайте, че го наричам по този начин, но наистина е така. Ако всеки сперматозоид от еякулациите на един мъж оплоди яйцеклетка, то той може да даде живот на толкова хора, колкото днес е населението на Швейцария. А една жена през целия си живот може да роди – както направи една рускиня – най-много 20 деца. Този факт може да оправдае желанието за разпространение на мъжките гени. Подкрепям идеята, че хората трябва да бъдат верни един на друг, но на практика това не е така и всички ние добре го знаем.
В проучванията на института „Кинси” 62% от мъжете твърдят, че водят по две паралелни сексуални връзки. Което не означава непременно, че и в двата случая става въпрос за любов. При жените това важи за 32%. Това значи или че жените са по-моногамни от мъжете, или че не приемат да изневеряват. Аз вярвам на първото, тъй като в случая жената носи по-голямата отговорност. Жената е тази, която се грижи за резултата от любовната афера, бременна е 9 месеца, после отглежда детето. Имайки съзнанието за всичко това, жените са много по-предпазливи, що се отнася до полигамията и я практикуват по-неохотно от мъжете. Казано саркастично и иронично, за да прави любов, жената се нуждае от любов, удоволствие и нежност, а мъжът се нуждае само от място. Разбира се, не трябва да идеализираме жената и да смятаме, че тя винаги е вярна, защото мъжете, които изневеряват на жените си, правят секс с някой друг. Аз подкрепям идеята да бъдеш верен, също и сексуално, което е много трудно постижимо, особено днес, когато много хора изневеряват на партньора си дори от вкъщи, през интернет.
Смятат ви за експерт в разбирането на женската душа. Кое е по-интересно за изследване – женската психология или наука като химията или физиката?
Не, такова сравнение е невъзможно. Това са две различни вселени.
Но вие от своя страна се опитвате да ги комбинирате?
Аз се интересувам от жените, просто защото виждам по колко различен начин мислят за света, какви са приоритетите им, кое е важно за тях и колко различна е гледната им точка от мъжката. Вярвам, че ако светът се управляваше от жени, щеше да бъде много по-безопасен. Не си представям жена, която би изпратила сина си на война. Затова и вярвам, че един свят, доминиран и дори управляван от жени, би бил по-сигурен, с по-спокойни правила и отношение към живота и проблемите.
От друга страна, хората казват, че жените са склонни към интриги и манипулации. Особено онези, които имат добра кариера. Дали става дума за нивото на тестостерон, което се повишава, щом човек се сдобие с власт?
Има група жени, наречени алфа-женски… Дами, достигнали най-високите позиции в организации и компании, жени-мениджърки, успели да счупят т. нар. „стъклен таван” в кариерата , защото съгласете се, че има такъв…
Да, има.
… И така, жените, преодолели стъкления таван и достигнали върха, наистина започват да се държат … като мъже, в смисъл да се държат агресивно… Може би нивото на тестостерон трябва да се измерва преди и след повишение. Така или иначе жените реагират по същия начин, както мъжете. Те или искат да задържат властта и трябва да бъдат агресивни, за да успеят, или в действителност тяхното ниво на тестостерон е наистина по-високо. Групата на „алфа-женските” реагира по същия начин като групата на „алфа-мъжките”.
Последната ви книга „И прости нам…“ е вече на пазара. Какви са първите отзиви?
За първи път докоснах новата си книга, помирисах я, в края на октомври на панаира в Краков. Това винаги е много вълнуващо преживяване за един автор. Подписах много екземпляри. В нея става дума за предателството на една любов, което води до престъпление. За чувствата на човек, чиято чест е била потъпкана, за несбъднати емоции, за любов, която води до двойно убийство. Написана е по досието на реално престъпление от 1991 г., когато на 10 октомври френският кинорежисьор Ив Гуле застрелва известния полския певец Анджей Зауха и своята бивша съпруга на паркинга пред театър СТУ в Краков.
Срещнах се с Ив Гуле, който получи присъда от 15 години затвор. Задачата ми бе трудна, представям историята на жив човек, който има друго семейство, дете, което някой ден може да прочете книгата. Имам си моите страхове… Но от друга страна, съм любопитен. Наистина струваше ми много да напиша тази книга. В крайна сметка човекът е наказан, покаял се е и сега има право да бъде оставен на мира. Но хората, читателите, имат право да знаят истината. Това беше първото убийство на знаменитост в Полша. Нещо повече, беше извършено от чужденец, който отне живата на човек като Анджей Зауха, любим и обичан певец.
Ексклузивно интервю за „Жената днес” със специалното съдействие на PocketBook
0 Коментара