Мъже в женски род

Тази история е и абсурдна, и тъжна. Тя е тяхната невъзможна реалност и моето бягство от нормалната скука; мазохистичната ми нужда от страх и от драма, от погнуса дори; или пък лицемерно любопитство да зърна какво има на дъното… Затова и минавам от там една нощ – моста на булевард “Христо Ботев” и пресечката му със “Сливница”.

Някакви проститутки подскачат и се кикотят, обичайните малолетни циганки – без грим, по дънки, с прибрани косици. Само две очебийно се извисяват над групичката. И лъщят с бутафорна, бардашка стилистика. Махвам на русокосата от колата. Нямаше как да го разбера по тялото, заслепена съм от театрално яркия грим по лицето й. Когато излизам, за да подам ръката си, поглъщам странния микс от сладникав парфюм и мъжко ухание. Чак тогава опипвам с очи чертите й, мускулите под ярките дрехи. Стискам дланите си в юмруци.

“Криси ми викат”, сякаш видях да излиза през устата й мъжкият глас. И избягах.

Нямаше как да забравя това същество. Когато, треперейки, се връщам на моста, Криси не ми е обидена – усмихва се някак с разбиране и пак идва към мен. След нея, на безобразно високи токчета и почти без пола, предизивкателно клати ханш слаба възмъжала брюнетка. Кокетно усуква кичурче от перуката с пръсти и гледа очакващо. “Шенай”, осведомява ме лигаво и свежда главица встрани. Тъпо, прегракнало ги каня на по кафе. “А парички ще ни дадеш ли?”, пита Шенай. “Мълчи, и ти голяма звезда стана!”, махва с ръка Криси. Нямали време сега. Да, можело да остана при тях, но не било безопасно. Уговарям ги да се видим утре на светло, в 4 следобяд. “Супер!”, въодушевява се Криси и се завтича към току що поспряла кола, от която наднича потенциален клиент…

Притеснено гриза нокти, докато бързам към моста на другия ден. Представям си срещата, съчинявам си предисловие. Но нещо като че ли ме хваща за гърлото, когато призрачно изникват пред мен. Познавам ги по очите – зеят сред сенки от недоспиване. Фрапира ме контрапунктът със снощната им фрапираща визия. Двама мъже, просто двама мъже! Как да се обръщам към тях в женски род, на което те много държат? Дънки, спортни тениски, кецове. Гладко обръснати, но все пак с набъбнали косъмчета под кожата на лицето. Само Шенай ми напомня за ролята си – скръстил е ръце пред гърди и се почесва с дълги неоформени нокти, напомня на птица, която мрази дневната светлина. Настръхвам от гледката и припряно ги водя към най-близкото завдение. Криси яде пица и хвърля остатъка в кошчето. “Не мога да вляза с храна, неприлично е…” Той е ведър и мил. От хората, с които веднага си проговаряш. Шенай продължава да бъде мрачен – ужасно неловко се чувствал в мъжки одежди, разбирам малко по-късно. Да пием по водка, подкупвам го и той като че ли се съживява. “Толкова рано!”, възмущава се Криси и моли сервитьора за “по-дълго кафенце с течна сметанка…” Толкова започва да ми харесва в един миг, че направо проплаквам: “Защо?”

Горчиво ми става, защото мъжът в него е много по-хубав. И защото някога в първите 7 никой не го е заключил в стая, пълна с мъжки играчки. И защото на него никак не му пука за тях.

КРИСИ:

На 21 години съм, от Бургас. Хубаво детство имах, не съм лишаван от нищо, родителите ми не са бедни. Но само с момичета си играех, не ме привличаха момчешките лудории. Имах си две много добри приятелки, заедно бягахме от училище, всичко заедно правехме. Не съм гледал на тях като на сексуални обекти, нито едно момиче не съм възприемал така. После те станаха проститутки, на пристанището работеха. Една нощ просто отидох с тях. Бях на 14 тогава. Много хубаво момче бях, по-ниско, по-слабо, с по-нежни черти… С всички шансове да стана жена. Още помня дебюта си: червено дънково минижупче, огромна перука, ботуши с висок ток, който се въртеше, много интересно се въртеше. Шефът ми ми накупи гримове, бижута, джунджурии разни. Много работа имах, една от най-красивите бях, чужденците все мен искаха. Нашите не знаеха какво правя. Но мама ме видяла един ден, проследила ме. Много лошо реагира, припадна. Не искам да се сещам за този момент. Сега знае, че работя във фурна. Да, знае, че лъжа. Често ми звъни, плаче. “Върни се”, вика, “ще си намериш тук хубава работа”. Не й вярвам, не ми се бачка за 10 лева на ден, при условие, че тук правя 100-150 лева на нощ. А на пристанището изкарвах по 500 долара. Мислех тогава, че целият свят е мой…”

Бил много щастлив. Защото бил влюбен. Във въпросния шеф. Първата му любов. Голямата. Живеели заедно. Много красив бил – сръбски циганин, с дълга чуплива коса, “мъж, истински, 100-процентов”. Обичал го много и не осъзнавал, че онзи прибира всичките му пари. “Обсипваше ме със злато, возеше ме в най-лъскавите коли, но бях зависим от него”. Така – 3 години (нали толкова траела любовта). После избягал. Почивал си 2 години. Поработил в Холандия предното лято. Върнал се, защото отново друг прибирал печалбата. Сприятелил се с проститутка от София, тя го довела тук. Тук отново се влюбил в един “100-процентов мъж”. И пак изтрезнял чак, когато изхарчил хилядарка по него. Сега работи само за себе си. Вече знае, че любовта му е изначално отнета.

 

ШЕНАЙ:

Аз съм на 27, от варненско село. Още от бебе майка ми ме обличала в момичешки дрехи. Сигурно от любов. Много деца бяхме, повечето момчета. Легнах си с братовчед ми един ден, бях само на 6. Оттогава съзнателно ходя като жена. На 15 се влюбих в един мъж и той ме изнуди да проституирам. Каза ми да замина с него за Хасково, обеща да се “женим”. Изкара ме да работя на магистралата. Толкова бях влюбена, че всичко търпях. Когато разбираха, че съм мъж, клиентите ме пребиваха. Много ме биеха, от тировете ме хвърляха, с нож ме пробождаха. После и той ме пребиваше – от яд, че съм бита. Избягах най-после и започнах да работя сама. Още имах детска физиономия и изкарвах добри пари. И в Полша работих, но там всичко прибираха сутеньорите. Скрих се в един български ТИР и се върнах на село. Там един мъж се влюби в мен. Целият беше в белези от изгаряне, но го приех. И той ме прие, и майка му, и баща му. Заживяхме при тях. Но баща ми дойде един ден, преби ме, взе ме от там. Тогава не ме одобряваха нашите. Сега – да. Вкъщи като жена се прибирам. Така и се чувствам… И в Германия съм работила. Там най-разбират такива като нас. Живеех с един немец, 40-годишен, но по-млад изглежда. Научих езика перфектно покрай него. Добър беше, даваше ми парички. Но имах проблеми с властите и си дойдох тук.

Имало полицейска акция една нощ, Криси и Шенай се запознали в районното, сприятелили се в суматохата. Шенай тогава бил на хотел, Криси му предложил да заживеят заедно. Сега делят квартира в “Надежда”. Много хубаво било там, всичко си имали – печка, пералня, кабелна, теракот. Криси е по-мързелив в домакинството. “Шенай се грижи са всичко. Лежа и я гледам как чисти, готви и реди масата. Много вкусна мусака умее да прави. Накрая и чиниите вдига, и ги измива.” Когато ми казват, че и спалня делят, тотално губя представа за склонностите им, за природата им въобще. Убедена съм, че този съвместен живот значи интимност. “Абсурд!”, възмущават се на въпроса правят ли секс. Те просто били колежки и много добри приятелки. Те не били хомосексуалисти, да не съм посмяла да ги определям така… Може ли още една водка тогава?

КРИСИ:

Казах ти, че се влюбваме само в мъже, само истински мъж може да ме задоволи, не гей! Изпитвам погнуса към тях, нищо, че често обслужваме и такива. Ние абсолютно сме поели ролите на жени. Затова работим на моста. Всички знаят, че травеститите се събират на площад “Македония”, а ние крием природата си. Признаваме само, ако усетим, че някой търси контакт с мъж. Повечето клиенти са пияни и не разбират какви сме. Пък и не позволяваме да ни пипат много. Разбира се, някои надушват измамата. Ама са възбудени вече. И затварят очи, за да свършат…

 

Тарифите: 10 лева за свирка, 20 – за секс. Целувки и всякакви други лигавщини: изключено. Терен: в храстите, в колата на клиента или в хотел, толериращ въпросната дейност. (3 пъти в седмицата здравна организация ги зареджа с презервативи, изследва ги за венерически болести и ги лекува – безплатно). Криси е “PR-ът” на групата проститутки. “Имам си реплика и ги омайвам, другите все мен бутат, аз да говоря. И не ми трябва алкохол, за да го правя”…

 

ШЕНАЙ:

“А аз не тръгвам без водка към моста. Иначе нямам никаква смелост, не мога да се отпусна. Мъчи ме, че работя това. Идвало ми е да спра и съм се опитвала, честно. Царевица съм брала, какво ли не още. Ама все мислиш за оная стотачка на нощ, сърби те, яд те е и пак хващаш стария път. А там си с единия крак в затвора, а с другия в гроба. Или ще ни обвинят в кражба, или ще ни оберат и набият.

КРИСИ:

Валеше веднъж, умирах от студ. Качих се при един таксиметров шофьор да се стопля. Закара ме към някаква забутана уличка, удари ме, взе ми парите и телефона и ме изрита. А снощи идва един и се пазари да плати само 5 лева – склоних, защото нямаше много работа. Отиваме в храстите и го моля да ми даде парите преди да започна. А той насочва пистолет срещу мен…

Ставаш абсолютна лицемерка с годините. Глезиш се на клиентите, стараеш се да си хем мила, хем атрактивна, хем нащрек; искаш да не се караш с колежките, а да си по-оборотна; наоколо са ченгетата, мутрите – и с тях никак не е лесно. Полудяваш от непрестанната смяна на маски, лутането между хората, от които зависиш те изцежда напълно.

И някъде между изгрева и миговете, преди да заспят, когато свалят маските на жени, вече нямат представа какво са, защо са. Не, нямат мисъл за отнето достойнство, защото никаква истина нямат. Само умората им е истинска. И пачката, преместена от сутиенчето в джоба. На свечеряване си бият дозата грим и пак застават на моста. Един друг мост – от мъжкото начало към осъзнаването му – отдавна се е срутил под краката им.

С погнуса и болка носят сега единствения си чифт мъжки дрехи – не защото са протрити и посивели, а защото ги връщат към естествената им визия. И се гърчат в алотропното си съществуванийце със закърпената увереност, че в ролите, които играят нощем, няма нищо ненормално, още по-малко – неморално. Убеждават ме, че хората вече ги възприемали, че ги гледали с интерес, а не с отвращение. “Ходим по заведения, на чалга най-често. Радват ни се, черпят ни, умират си да танцуват с нас. Страшен купон!”

И после?

КРИСИ:

Мисля да заделям пари, по 20 лева на ден, да събера една хубава сума за 2-3 години, да се върна тогава в провинцията, да започна някакъв бизнес, булка да си намеря. Искам дете, трябва да има нещо истинско покрай мен и след мен. Ама знам, че няма да живея щастливо с жена. Знам и че любовта, която искам, е невъзможна. Мога също да продам една къща на село, за да си купя тук гарсониерка и да си го осиновя детенцето – нали не дават без жилище…

ШЕНАЙ:

Аз имам дете. От приятелка е, заедно израснахме и работихме, заедно даже един и същ клиент сме обслужвали. На 3 години е то, момченце. Нищо нямам към него, безразличие само. И към нея така. Викам й тогава да направи аборт, ама тя – не, обичала ме. Не искаше да знае, че можем да бъдем само приятелки. И с други жени съм си лягала, много ме искаха, но не ми е било приятно. Сега искам да се върна в Германия и да сключа граждански брак с онзи мъж. И той иска, сигурен съм, че иска.

Не знаят, че всъщност всичко това си има историческа обосновка. Разказвам им. Не само за прочутата ситуация в древна Гърция, където мъжът можел да има и съпруга, и по-млад съпруг, а и за други народи, които приемали подобни сексуални модели. По-възрастни мъже от племето аранда в Централна Австралия например поддържали дълготрайни връзки с момчета, които им се отдавали още на 10-12 години. В индианското племе мохаве имало alyhā – мъже, които приемали ролите на жени и hwamē – жени, които приемали ролите на мъже. Хората вярвали, че човек се ражда alyhā или hwamē като знаците за бъдещите му склонности се явявали в сънищата на бременната. Щом малкото момче започнело да се заплесва по женски неща, правели специална церемония и от този миг официално се обръщали към него на “тя”, обличал се и се държал като жена, можел да се ожени за обикновен мъж. Такова поведение не било осъждано, защото според всички alyhā била истинската му природа. В древния Среден изток пък имало мъжки храмови проституки, но тъй като се самоунижавали с женствена покорност, били презирани дори от хомосексуалистите…

Дълго мълчим след монолога ми. После Криси подхваща нещо за времето, надявал се да е хубаво тия дни, сестра му щяла да идва, щял да я води в “София ленд”. Колие искал да й купи и 100-200 лева да й даде… Тръгват си вече. Шенай отронва нетърпеливо “Довиждане” и се отправя към изхода. Криси ми подава ръка, инстинктивно ми я подава. Улавям се, че по-дълго я държа от нормалното. Голяма е, твърда и грубовата – втренчила съм се в нея, защото не искам да го обиждам със сълзите в очите си. Забивам ги в оная очарователна вдлъбнатина между плешките му, докато и той затъва в нощта. Някаква сантиментална илюзия ме връхлита, че все още има шанс, че е възможно да се изкачи към началото си. И нов мост да намери.