снимка: sedianka.org
Страхувам се да не заживея по навик. Навиците не са безобидни. Винаги има опасност да те натикат в клишето. Не, не се правя сега на по-интересна, отколкото съм. Знам, че се изкушаваш да си помислиш: “Да ти имам страховете!”. Обаче не искам да се откажа от тика да бягам от ежедневието. Популярен тик, знам.
Има много начини да избягаш. Нито един не е най-добрият. Обаче всеки върши работа за известно време. Затова слушам понякога етно, друг път би боп или фадо. Забелязала съм – има музика, която харесвам само в определено настроение. И парчета, които ми правят настроение. Предпочитам тези, които ме създават. Та: затова слушам ту етно, ту… но това вече го казах.
Имам подозрения, че от мен няма да излезе перфектна домакиня, все едно колко време ще участвам в домакинството. Но пък
умея да си избирам различни маршрути до вкъщи
Не вярвай в най-краткия и най-познатия. Той е примамка – на съседната уличка обикновено дебне кокетна нова сладкарничка и само чака да я откриеш!
Навиците ни са удобни ритуали, те само имитират ред. Режим. Спазване на графици. Гузно осъзнаване, че заприличваш на по-подредения си родител. Няма отърваване. Кого залъгвам, докато продължавам да им бягам?! Истината е, че обичам да се връщам към познати места. Лято след лято резервирам нощувки в любимия хотел на морето. После посред зима гузно крада време за ново приключение и откривам Чудните мостове. Буквално. Добре де – да се чете и метафорично.
Не съм екстремна, защото не ми стиска да бъда. Падам малко страхливка. Затова пък лесно се зарибявам по откачени идеи. Намират ме откъде ли не. Последната?
Четох, че едно от най-лесните предизвикателства, които ни променят, е да опитаме да поработим с лява ръка, ако сме десняци.
Аз съм добре превъзпитан левичар.
Дори не съм подозирала колко добре! И така: първо миене на зъбите с непривичната ръка. Неумела съм. Устата сякаш не е моя, четката се държи като чужденец на семейно тържество. Точно така се чувствах в детската градина. Не вярваш, че е възможно? Само опитай! И ако мислиш, че рязането на хляб или ябълка е по-лесно, грешиш.
Така открих, че ножът може да е много своенравен – прави вълнообразни резенчета и филийки, неартистично удебелени в единия край. Препоръчително било подобни “упражнения” да се правят поне веднъж дневно. Да, бе! Аз пробвах веднъж и от месец си обещавам да опитам отново. Цар съм да измислям оправдания и да отлагам… примерно: не обичам да губя време, а е два пъти по-бързо да си свърша нещата по удобния, познат начин. Вечер мрачно си мисля, че точно така ни впримчва проклетото ежедневие. И си обещавам да разбия рутината завинаги – още утре.
Помня,
колко дълги бяха дните, когато бях дете
Нищо чудно – нали всеки ден беше приключение. Живеех с трошливото усещане, че светът е неудобен, учех правилата му. Децата нямат навици, имат дневна програма, в която възрастните ги натикват за собствено удобство. Не че има друг начин.
Накрая инерцията става удобна за всички, а аз с моите модерни преструвки се опитвам да й избягам за малко, колкото да си измия зъбите с лявата ръка. После внезапно откривам, че целият ми страх от битовизмите, грижливо отглеждан цял живот, е полезен и безполезен в равни дози. Беля краставица с лекомислен замах и сменям ръцете – с дясната става бързо и качествено, с лявата резултатът е непредвидим. Животът е хубав.
Държа да отбележа, че чашата с вино стои еднакво изящно и в двете ми ръце. Добреее, вече се усмихваш!
Ще ти разкажа бягството на няколко дами. Научих случайно, но трябва да ти го споделя.
Защото вярвам в малките магийки
Само няколко часа седмично те се събират и шият заедно. Налетях случайно на тях, докато разглеждах изложба на стари занаяти. Заплеснах се по сръчните движения, с които превръщат преждата в дву- и триизмерна пластика, пана и бижута, изработени ръчно с мънички совалки и фини конци. За кене (което всъщност е шита дантела) бях чела по разни книги. Преди век-два това е бил популярен начин да се изработи чеиз. Работа за млади момичета, после не се е очаквало да имат време за красиви нещица.
В работилница “Седянка” обаче преобръщат статуквото. Тук няколко сръчни жени щастливо бягат от ежедневието. Вземат си совалките (буквално, човече!) и се събират заедно, за да изразят себе си. Не искам да го наричам арттерапия, въпреки че е едно от възможните обяснения. Те ползват една вековна техника, популярна в цяла Европа, за да правят изкуство. Оказва се, че совалковата дантела може да се превърне в стенно пано, картичка-уникат или обеца.
Да играеш с няколко основни елемента, с цветове и въображение е
добър начин да предизвикаш установения ред
Те са заедно, за да се забавляват, предизвикват и обменят идеи. Не правят бизнес. Не защото не им е хрумвало, а защото искат да запазят свободния, изящен дух на играчи. Участвали са в изложби, също и в чужбина, но предпочитат да го смятат за хоби.
Всичко, разбира се, е започнало случайно. Бистра е стартирала проекта в онзи прословут момент, в който децата й са пораснали и напуснали дома. Какво правиш, когато рутината те напусне, преди да си готов? Продължаваш! И всеки опит е верен, стига да го разпознаеш като свой.
Понякога даже се намира учител – съвсем като в онези книги за самоусъвършенстване. Светла – майсторка на фриволите – е научила занаята от мъж.
Космическите миниатюри на Елгира са колкото абстрактни, толкова и автентично-български.
Повярвах, че ежедневието е ажурно,
през дупчиците му винаги можеш да промушиш миг дребно удоволствие.
Баба ме научи да плета на една кука. Предполагам – против скука и защото децата са податливо, любопитно племе.
Признавам – изкушена съм да опитам и совалкова техника. “Седянка” е общество, в което жените има на какво да се усмихват, а ръцете им са пълни.
Не разказах на Бистра и Светла за моите опити да предизвикам рутината. Нямаше време. Затова го правя сега. И по навик ще продължа с ежедневната си програма, която по навик включва и малки страхове.
0 Коментара