Мария Донева е родена в Стара Загора. Завършила е българска филология. Пише стихове, пиеси и текстове на песни. Стихотворенията й са печелили много награди, автор е на 13 книги. Последната й стихосбирка се казва „Тя се наслаждава на дъжда“. Доскоро поставяше пиеси в театъра към психиатрията в Раднево. Освен това прави невероятни кукли, всяка от които има свои име, история, а често и стихче.
И понеже всичко това звучи скучно, а Мария е невероятно цветен човек, ето нещо нейно, което я представя по-добре от мен:
Огромен прилив на щастие,
внезапно и без причина.
Приижда толкова властно,
че трябва да си почина.
Засмяно, зашеметено,
отстъпвам няколко стъпки.
Наистина ли за мене
са тези весели тръпки?
Усещам как обиколки
навърта храбро планетата,
и как е светло, и колко
ми е по мярка взетото,
и колко имам за даване,
и колко е лесно всичко!
Земята ми се спасява
и хора ми се обичат!
Предпролетно, живо, жадно,
на мен точно да се случи…
Ще падне голямо страдане,
когато всичко приключи.
–––––
Мария, откъде толкова радост събираш за стиховете си? Сигурно си много щастлив човек.
Да, и аз мисля, че съм щастлива. Имам и печални стихотворения, значи съм и нещастна. Също така объркана, целеустремена, спокойна, гневна, влюбена, разлюбена… Казано накратко – жива. Мисля, че общото усещане за жизнерадост в стихотворенията ми идва от ритъма им, от това, че са така – скок-подскок, лесни за произнасяне, с хубави, добре оформени срички. Мелодията помага на емоцията, подкрепя я, засилва радостта и прави скръбта поносима.
Кога едно стихотворение се превръща в „чисто“?
Когато е свободно от претенции. Когато не лъже и не се преструва. Когато в него няма нито една излишна дума.
Кога и как ти се услади писането?
Първо ми се услади четенето. Толкова много харесвам книгите, че понякога ми се струва невероятно, че има книги, написани от мен. Истински книги, които се намират в библиотеките на непознати хора. Кажи честно, на теб това не ти ли се вижда странно? Странно и малко вълшебно.
Пиша стихотворения от малка. Когато бях на 14 години, от центъра „Знаме на мира” издадоха първата ми книга. Усещането да назовеш преживяванията си с точните думи е страхотно. Също – да видиш, че и други хора смятат тези думи за точни. Как да не ти се услади?
А какво друго ти се услажда?
Усмивката на сина ми. Да рисувам. Да шия играчки. Да пътувам и да рецитирам стихотворения на глас. Череши, малини и смокини. Да ходя пеша. Целувки. Музика. Стара Загора.
Зная, че другото, което правиш с любов и талант, е поставянето на пиеси. Какво се случва с театъра в Раднево?
Не зная, нямам информация. Вече не работя там. Прекратиха ми договора с цел икономии. Казаха, че може да ме извикат през пролетта да поставя еднократно някоя пиеса. Преболедувах го. Донякъде.
Четох, че имаш и учителски стаж. Сигурна съм, че учениците ти са били влюбени в теб. Защо не остана тяхната любима учителка?
О, аз бях ужасна учителка. Учениците не ме обичаха, нито аз тях. Това бяха двете най-мъчителни години в живота ми.
Много е лошо да работиш нещо, което не е за теб, а в учителската професия е направо престъпно, защото влияеш на децата и им даваш лош пример. С деца трябва да работят щастливи, спокойни, радостни възрастни, уверени и изпълнени с ентусиазъм. Лошо е да си принуден ден след ден да наблюдаваш неудовлетворени и изтощени възрастни. Какъвто и предмет да преподават, те те учат и как да бъдеш щастлив човек. Или нещастен.
Сега ходя на срещи с класове в училища с огромно удоволствие, но за час-два е лесно и приятно. Трудното е ден след ден по много часове да бъдеш интересен и полезен.
Разочаровах ли те?
Не. Кажи ми кога свършва детството?
Когато спреш да си играеш. Но защо някой би спрял? Само игрите и играчките се сменят.
Какво четеш в момента, Мария?
Не чета. Честно. Даже филми със субтитри не гледам. Напоследък постоянно шия и няма как, не ми остава време. Мисля, че съм предозирала с четене и имам нужда да си почина, а играчките, които правя, хранят всичките ми сетива и оставят ума ми свободен да си мечтае и да отдъхва. Понякога се случва да започна да шия, да се замечтая нещо, а после изведнъж да погледна и да видя, че съм направила заек или мечка. Ръцете ми си работят, аз летя наум.
С удоволствие чета твоите книжни рецензии, но ако трябва да избереш една книга за скъп приятел, коя би била тя?
Влюбих се в „Крава и бреза” на Хели Лаксонен. Една от любимите ми книги е „Човек на име Уве” на Фредрик Бекман. Не пропускам книга на Тери Пратчет, сега е излязла една нова, очертава се поучителна, беше нещо за акото. Не се разделям с Туве Янсон и Валери Петров. Иван Методиев и Калин Донков са велики. Да спра, а? Ти за една книга ли питаше? Извинявай. Приятелят ще бъде отрупан с подаръци.
Има ли литературна героиня, която ти прилича?
Искам да съм като мама Муминка, но често съм като най-обикновена филифьонка.
В какво вярваш?
В силата на добрите хора.
…А в любовта?
О, на този въпрос съм отговаряла вече: Любовта е нещо като четвъртък.
В Езикова гимназия – Пловдив едно момиче ме попита: Вярвате ли в любовта?
Аз отговорих – все едно да питате вярвам ли в четвъртъка. И като го обмислих… Ами то е съвсем правилно! Сигурни сме, че има четвъртък. Съществува. Понякога.
По принцип го има, а конкретно го има само от време на време, но къде стои, докато го няма – никой не знае.
И колкото и да искаш да е четвъртък, в сряда не може. И не става с напъване.
И не може да е четвъртък непрекъснато. Ако днес не е, само след няколко дни ще стане. Ще дойде и ще отмине – със сънищата, разсъмването, апетита на закуска, работата – защото е работен ден, дългия следобед, умората, почивката, съня и края.
Всичко си дойде на мястото. Любовта е четвъртък.
Кога пишеш стихотворения – когато се вдъхновиш от нещо или дисциплинирано всеки ден/седмица/месец?
Да се пишат стихотворения е голямо удоволствие и ако зависеше от мен, бих го правила непрекъснато. Но аз пиша само когато имам какво да кажа, а през останалото време мълча.
Кога се получава по-добре: когато си влюбен или когато си разлюбен?
Най-добре работя, когато ме харесват. Важи за всички дейности, с които се занимавам.
Знаеш ли какви са хората, които харесват стихотворенията ти?
Топли, мили и добри хора с отличен вкус за литература!
0 Коментара