Началото е през 1968 година. По време на концерт в зала „България” 23-годишната Мария Нейкова е поканена за солистка на оркестър „София”. Година по-късно печели първата си голяма награда „Златен Орфей”. Песента „Закъснели срещи” в дует с Михаил Белчев е знак за раждането на една нова звезда в българската естрада. „Мария”, „Гледай в мен” и „Моят рожден ден” са сред първите й големи хитове. Композираната от нея песен „Добър вечер, лека нощ” печели през 1972 г. първа награда на Младежкия конкурс и специалната награда на Съюза на композиторите на „Златният Орфей”. През същата година Мария Нейкова е обявена за най-добър изпълнител в конкурса „Мелодия на годината”. 1973 година променя кариерата й завинаги. Тогава се ражда песента „Двама” към филма „Козият рог”. „Режисьорът Методи Андонов ми даде да изгледам „Козият рог” и ми поръча да напиша музиката. За една седмица нахвърлих няколко мелодии. Когато той дойде и ги чу, каза: „Тази ще е.” После Богомил Гудев написа текста. За филма аз изсвирих музиката на китара, а на някои места само тананикам мелодията”, споделя Мария Нейкова. И признава, че тази песен владее хората, че без нея публиката не може да я разпознае като изпълнителка. Подвластна на лириката и тъгата, Мария създава и композира над сто песни. Нежната мелодия в „Светът е за двама”, изпълнена от Орлин Горанов, носи авторския почерк на Мария.
Личният й живот е поредица от драматични събития. Денят е 21 декември, 1971 година. Самолет с най-известните български артисти и изпълнители отлита за Дните на българската култура в Алжир. Това е денят, в който Мария празнува своя 26-и рожден ден, а съдбата избира тя да е сред малцината оцелели в последвалата жестока катастрофа. Нищо след това няма да бъде същото за нея. През есента на 2001 г. съпругът на певицата загива при нелеп инцидент, а тя не успява да пребори загубата и се потапя в мъката си. Година по-късно, на 1 август 2002-а, Мария Нейкова поема по пътя на своите изстрадани песни, за да се срещне там, „горе”, с всички обичани от нея хора. Тя е на 57. И никога няма да бъде сама.
„Двама”
Вървят ли двама
на дълъг път,
и път да няма,
не ще се спрат.
Ще бродят близки
по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама,
да дирят брод,
в тях грейва пламък
за цял живот,
той пръска искри,
в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
0 Коментара