Мария Пеева е преводач, писател, блогър, майка на четирима сина и баба на едно внуче. Автор е на три книги и много разкази и истории. Сайтът ѝ „Мама Нинджа“ е уютен виртуален дом, където можете да научите и споделите всякакви идеи, свързани с родителството, да се включите във всички социалнозначими теми, да се посмеете и да се вдъхновите от споделените истории, опит и съвети.
Колко време дневно си в социалните мрежи? Какво обичаш да четеш или гледаш там?
Прекарвам твърде много време в социалните мрежи и се оправдавам пред себе си, че е свързано с работата ми, но чистата истина е, че човек се увлича и си пълни главата с ненужна информация, влиза в излишни и неползотворни спорове и хаби енергия за неконструктивни цели. Работя много сериозно по въпроса и мисля, че се справям. В повечето дни.
Какво ти дава и какво ти отнема виртуалното общуване?
В социалните мрежи намирам приятели по съдба и интереси, може би това е най-хубавото. Приятното на тези контакти е, че всеки потребител решава докъде да стигнат – няма я принудата да общуваш с някого, както например се налага да се социализираш с колеги в офиса ти – искаш или не. Ако някой контакт те натоварва, с един бутон можеш да го прекратиш. Това доста улеснява комуникацията.
Намерила съм чудесни приятели в социалните мрежи,
с които впоследствие сме станали близки и в реалния живот, до степен да ходим заедно на почивка, да напишем заедно книга. Но какво чудно има в това всъщност, след като има хора, които се женят след виртуално запознанство?
Виртуалното общуване отдавна вече не е “нашето бъдеще”. То е неделима част от настоящето ни и е важно да го приемем сериозно и да спазваме етичните му норми, които не са много по-различни от тези в реалния живот – учтивост, емпатия, искреност. Когато получим от отсрещната страна същото отношение, емоцията е подобна на тази, когато общуваш с хубав човек в живия живот.
Кои са най-хубавите неща, които ти се случиха в социалните мрежи? А преживя ли нещо лошо?
Намерих нови приятели. Натрупах увереност като автор. Постоянно откривам полезна информация, препоръки и съвети по теми, които ме интересуват. Имала съм и неприятни емоции, преживявала съм нападки, понякога и зловещи по щекотливи теми. Оцелява се и си намира човек механизми да се справи.
По коя тема спори или пък се кара последно във Фейсбук?
По темите, свързани с дезинформация и фалшиви новини. Ако има нещо, което истински ме тревожи в социалните мрежи, то е лекотата, с която се разпространяват лъжи, които могат да бъдат фатални и в реалния живот.
Психологически изследвания твърдят, че прекомерната употреба на социални мрежи може да доведе до: тревожност и депресия; лош сън; нереалистични очаквания, лошо влияние върху самочувствието… Усещаш ли при себе си или близките ти подобни ефекти?
О, да, но по-скоро е от пренасищане с негативни новини при мен. В ковид ситуацията, особено в периодите на локдаун, усещах тревожност и депресия, и до голяма степен обвинявам за това социалните мрежи. Защото човек някак се справя със своите реални проблеми, намира си начини да продължи при новите обстоятелства, след което влиза във Фейсбук и в нюзфийда му излизат сто новини, една от друга по-обезнадеждаващи. С какво ни помага това?
Какъв е здравословният начин на употреба на социалните мрежи?
С мярка. Най-вече с подбор на темите и контактите, които да четем/следим, със самоконтрол над времето, което прекарваме на екран. Както и в живия живот – нека се обграждаме с хора, които ни правят по-добри, не с такива, които провокират най-лошите ни черти.
За какви капани би посъветвал хората, които са се „заплели“ в социалните мрежи?
Колкото и да звучи странно от блогър, който постоянно разказва за личния си живот, с личната информация трябва да се внимава. Дори и в затворени групи, дори и на лични съобщения. Много добре трябва да си правим сметка колко сме готови да разкрием за себе си. Забележете – не на кого, а колко. Защото в социалните мрежи няма значение дали казваш каквото и да е на един човек. За секунди с няколко клика, то може да стигне до хиляди. Никога не го забравям. Всяка дума, която някога съм написала, може да се прочете от един или от сто хиляди.
Изправени ли сме пред криза на истината и доверието към информацията онлайн, както твърдят журналисти и защитници на човешките права в цял свят?
О, да. Затова и доверието, с което се ползваме в социалните мрежи, се превръща в най-ценния ни авоар. И трябва да го пазим, което е сериозна отговорност.
А превръщат ли се социалните мрежи в политически фактор?
Мисля, че те отдавна са такъв. Което не е никак добра новина за политиците. Надявам се в крайна сметка този постоянен социален натиск върху тях да доведе до положителни промени, стига да не се заиграят опасно с популизма.
0 Коментара