Мата Хари на пустинята

Интриги, забранена любов, екзотични дестинации, драма, престъпления, конспирации и много екшън. Скандалите цял живот преследват Марга д´Андурен по света. „Мата Хари на пустинята”, „Графинята с 20-те престъпления”, „Любовницата на Лорънс Арабски” – историите за нея няколко десетилетия не слизат от френската преса. Самата тя никога не престава да подклажда интереса към себе си. Авантюристка, безскрупулна шпионка, убийца – Марга се превръща в една от тези прокълнати жени, които обществото предпочита да забрави.

Сега испанската писателка и журналистка Кристина Морато съживява историята й в книгата си „Пленница в Арабия” (Cautiva en Arabia, изд. Plaza&Janes).

Кристина Морато обича да издирва най-големите авантюристки и пътешественички в историята и да описва вълнуващите им истории. Когато обаче преди четири години в хотел „Зенобия” в Палмира й дават брошура, в която се споменава собственичката – „френска графиня, която е била

шпионка и секретарка на Лорънс Арабски”,

тя решава, че става въпрос за местна легенда. И забравя за случая, докато отново не среща името й няколко месеца по-късно. Тогава вече решава да поразрови историята.

В началото не открива много, но скоро пулсът й започва да се ускорява, докато един ден се обажда на издателя си и му заявява, че прекъсва книгата, по която работи, защото е попаднала на невероятна история, която заминава да разследва в Париж и Близкия изток. Издателската къща има доверие в инстинкта на Кристина. Дори и те обаче не могат да си представят до колко живописна история ще се добере авторката.

Самата Кристина признава – ако не беше разследвала и документирала всичко цели четири години, би решила, че тази, изпълнена със зашеметяващи детайли история е просто добра фикция. Но не, в случая отново реалността подобрява и най-добрия сценарий. Кристина дори открива сина на героинята, 93-годишния Жак, който живее в резиденция за възрастни хора близо до Париж. Без особени надежди му оставя съобщение на телефона, а когато на другата сутрин в слушалката чува „Аз съм Жак!”, портокаловият фреш едва не засяда в гърлото й.

Това е началото на голямо приятелство.

Жак й разказва лични спомени и й дава достъп до семейните архиви. Явно в това семейство авантюризмът се предава чрез гените. Освен че е един от най-известните дейци на френската съпротива, Жак също обича да пътува. Няколко дни преди официалната премиера на книгата в Мадрид медицинският персонал, сломен от абсолютно непреклонното му решение да присъства лично, му дава разрешение да пътува. В онзи момент се появява на пръв поглед непреодолима пречка. Документите му се оказват буквално още от времето на френската съпротива. „Какво ни остава? Хеликоптер!”, сериозно казва Кристина, но и за подобно пътуване са необходими редовни документи. Докато самият Жак доказва, че е достоен син на майка си. Пред смаяните погледи на всички той поръчва такси, с което се озовава от околностите на Париж в центъра на Мадрид. „Познавах вече аперитивите из ресторантите в Барселона и нямах никакво намерение да пропусна тези в Мадрид”, с усмивка пояснява Жак.

Обладана от дявола

Жан Амели Маргьорит Кларис идва на бял свят през 1893 г. в град Байон, Франция. Баща й е известен магистрат, а майка й произхожда от фамилия нотариуси и медици. „Семейството ми водеше спокоен и скучен живот, който аз започвах да ненавиждам. Повдигаше ми се от ритуала около правилата на доброто възпитание, приемите, лицемерната любезност”, пише Марга в мемоарите си. Параметрите на този живот са ясни – строга религиозна атмосфера и уважение към традициите. „От моето потекло са излезли поколения уважавани буржоа. Защо анцестралният дух на баските, покорители на морета и континенти, след толкова векове без проявление в хора с моята кръв, трябваше да се появи отново в едно момиче, обречено на спокойния и монотонен живот в провинцията? Това беше животът, който ме очакваше и аз го изоставих”.

Непокорният дух на малката Марга скоро започва да притеснява родителите й. Никой не очаква от едно момиче в тези среди да бъде интелигентно, независимо и любопитно, необходимо е просто да бъде смирено и мило. Изтощителната жизненост на Марга не успяват да прекършат и най-строгите училища. Детският анархизъм принудил потресените от поведението й родители

да я пратят в манастир, когато е само на девет,

но и това не помага. До 15-годишна възраст Марга сменя все по-стриктни училища, а резултатът е един и същ – изключена! Майка й дори вярва, че дъщеря й е обладана от дявола й я завежда да й правят екзорсизъм. За пълно отчаяние на цялото семейство и този екстремен ритуал дава нулев резултат. Родителите й се принуждават да я пратят в испански манастир, славещ се с изключителна строгост и този път Марга за първи път завършва цяла учебна година.

На 16 години тя е вече атрактивна и все по-смела жена, облечена винаги по последната парижка мода. След сеанс по спиритизъм Марга решава, че й е писано да се омъжи за далечния си братовчед Пиер, произхождащ от аристократично семейство, но съвсем не достатъчно богат за изискванията на родителите й. След шест месеца обаче те абдикират, но за разлика от очакванията, че дъщеря им най-после ще влезе в релсите на типичния буржоазен живот, за нея

бракът е просто най-лесният начин за бягство.

По време на медения месец в Северна Африка се ражда първият син, но с оглед не особено благоприятната си финансова ситуация двамата решават да потърсят късмет в Латинска Америка. Марга едва споменава двете години в Аржентина, но едно е ясно – младото семейство не успява да натрупа мечтаното богатство. С избухването на Първата световна война Пиер решава да се върне във Франция, за да постъпи като доброволец в армията. През 1916 г. се ражда и вторият им син Жак.

Ориента в краката на една фалшива графиня

След войната семейството заживява в Париж, а Марга дава сериозна заявка за предприемачески дух. Успява да си изгради бързо реноме на специалист по интериори, но семейството харчи повече, отколкото печели. Марга създава марка за изкуствени перли и дори ги патентова, но за истински бизнес трябват големи инвестиции. А и авантюристката не е забравила детската си мечта да пътува по света. Наследството след смъртта на баща й през 1925 г. дава шанс на Марга да замине за Египет. В центъра на космополитния Кайро открива козметичен салон, който изглежда е просто фасада – Марга вече била завербувана от англичаните като шпионка.

Преди да замине за Египет, тя печати визитки „виконт и виконтеса Пиер и Марга д´Андурен”. Тази титла не съществувала, но Марга е убедена – никой няма да се усъмни в благородническата титла на шармантната двойка с перфектно възпитание и фини светски обноски. Тя се опитва да се сдобие с представителството на Елизабет Арден, но в крайна сметка отваря салона си с марката „Мери Стюарт”. Съпруги на френски офицери, богати египтянки, арабски принцеси и шахкини били сред редовната й клиентела. Бляскави фиести в ориенталски дворци, конни състезания и балове – Пиер и Марга заживяват като в приказките. Но след две години тя отново се чувства отегчена.

Без да се замисля много, приема поканата на позната английска баронеса да я придружи до Израел. В живота си фалшивата френска графиня често действа импулсивно, без да слага на кантара евентуалните последствия от действията си. По време на пътуването започва флирт с британския майор Синклер, което за пореден път убеждава френските власти, че е шпионка на врага. Новината, че французойката сътрудничи на британското разузнаване, достига до майка й. Този позор за фамилното име надхвърля всичко. Жак, който тогава живее във Франция, си спомня, че баба му го прегърнала разплакана и му наредила да се молят за майка му. Детето помислило, че е загинала, но госпожа Кларис само промълвила:

”Не е умряла, но по-добре да беше”.

Марга отрича всичко. През 1930 г. тя купува единствения западнал хотел в Палмира. Кръщава го „Зенобия” в чест на местната кралица, която се фукала, че кръвната й линия идва директно от Клеопатра. Марга не крие възхищението си от амазонката, която през 266 г. започва военни действия, които стряскат дори Римската империя. Войските й стигат до Индия на изток и до Босфора на запад.

Година след старта на поредната си бизнес инициатива Марга постига заплануваното – хотел „Зенобия” се превръща в комфортен луксозен подслон, в който отсядат именити пътешественици, дипломати и аристократи. Междувременно графинята убеждава съпруга си да се разведат формално, защото според клауза в наследството от баща й така може да разполага с голяма сума пари.

Марга завързва близки отношения с бедуинските шейхове, които осъзнават, че си имат работа със силна и решителна жена с много връзки на най-високо ниво. Но въпреки че французойката има специален талант да плете влиятелна мрежа около себе си, тя се оказва и ненадмината майсторка в създаването на врагове.

Оправдана поради липса на доказателства

Поредният каприз на Марга д´Андурен изправя косите на всичките й приятели. Тя възнамерява да се превърне в първата западноевропейка, добрала се до свещената Мека. Никоя от предизвестените трагедии не успява да спре напористата пътешественичка. Споделя идеята си първо да посети Мека, а след това да прекоси пустинята до Бахрейн, прочут с морските си перли, с които възнамерявала да търгува. Дали поклонничеството й в Мека е била поредната шпионска мисия? Няма доказателства за това, но е напълно възможно.

За да изпълни плана си, тя е готова на всичко – омъжва се за бедуина Сюлейман и става мюсюлманка. Когато властите на град Джида в Саудитска Арабия откриват измамата, я заточават в харема на вицегубернатора. След няколко дни попада на телефон и успява да се свърже с френското консулство, откъдето й обещават да се застъпят за нея, въпреки че вече официално е арабска гражданка с името Зайнаб ел Декмари.

Тя организира истинска революция в харема, в който се запознава с най-отегчените жени, нямащи нищо общо с приказките от „Хиляди и една нощ”. Марга решава да им покаже как се танцуват фанданго, валс и чарлстон, а на терасата сутрин ги учи на детски игри и гимнастически упражнения.

Когато вторият й съпруг Солейман, който през това време изчезва, идва да си я „прибере”, за да продължат пътуването си към Мека, Марга не подозира, че добрите новини са само временни.

Той не се появява на уречената среща и Марга остава в хотел заедно със сина на френския консул, с когото вече се е сближила. През нощта полицията нахлува с новината, че Солейман е на смъртно легло, а тя е обвинена, че го е отровила. Никой не иска да чуе обясненията й, че му е давала само хапчета за главоболие и разхлабителни, които и тя самата ползва. Нощта на 21 април 1933 г., в злокобната затворническа килия, Марга наистина решава, че този път съдбата я е предала фатално. Случаят е на път да предизвика дипломатически скандал. Да пребият с камъни една французойка, каквато е по принцип присъдата, в първата година от създаването на Саудитска Арабия, не е най-добрата реклама за западните инвеститори. Две седмици след престоя си в нечовешки условия консулът получава разрешение да се срещне с нея в затвора и остава втрещен от западналия й вид.

В същото време Жак, който не получава нито едно от писмата на майка си, стъписан прочита във френски вестник:

„Графиня д´Андурен бе обесена вчера в Мека.”

На следващия ден обаче е публикувано опровержение. След повече от два месеца в затвора съдебният процес приключва с присъдата „свободна поради липса на доказателства”. Напълно неочаквано за тогавашното арабско правосъдие, тъй като фактът, че в нощта на задържането си Марга е хваната с любовник в стаята си, сам по себе си също е достатъчен повод за смърт. Несъмнено френският консул е използвал всичките си връзки, за да помогне на сънародничката си, а някои вестници лансират версията, че за графиня д´Андурен са се застъпили и британските тайни служби.

Зла поличба в пустинята

Марга се възстановява изненадващо бързо от прекарания кошмар и установява, че се е превърнала в знаменитост както в Близкия изток, така и в Европа. Но враговете й в Сирия успяват да я обяват за персона нон грата в страната и тя не може да се върне в Палмира при семейството си. Отново на френска земя, поредният грандиозен скандал не закъснява – в продължение на два месеца авантюристката разказва с детайли приключенията си във вестник Le Courrier de Bayonne.

Докато се бори да се върне в Сирия, изкарва диплома за пилот на самолет. От семейството й се опитват да я интернират в манастир. А за френското правителство тя става толкова неудобна, че властите предпочитат да стои далеч.

Така Марга отново стяга багажа и заминава за Бейрут, където е посрещната като истинска знаменитост. Там се връща към бурния социален живот заедно с някогашния си любовник Даниел. Съпругът й Пиер продължава да ръководи все по-западащия хотел в Палмира. Макар любовта от нейна страна отдавна да е угаснала, съпругът й си остава най-близкият й приятел в целия й живот.

В онзи момент Марга не вярва на известна гледачка в Бейрут, която я предупреждава да не се връща в Палмира. За пореден път трагедията подминава Марга, за да се стовари върху близките й. В нощта на 28 декември 1936 г. Пиер получава 17 прободни рани. Убиецът, нает от враговете на фамилия д´Андурен, не успява да убие Марга. Тя прави всичко възможно, за да разобличи предизвестените престъпници, но това вече е прекалено шумен дипломатически скандал и е принудена да се откаже. След 11 години в Близкия изток графиня Марга д´Андурен отплава от Бейрут изтощена и обезсърчена.

Достоен финал в Танжер

През следващите девет години почти никой не знае какво става с графиня д´Андурен. До 1946 г., когато е обвинена в убийството на племенника си Раймонд.

В този промеждутък 44-годишната вдовица отново се озовава в Париж и се превръща в контрабандистка. Тя продава и на двете воюващи страни всичко, което може да се продава в такива времена – храна, паспорти, бижута, картини, опиум.

В мемоарите си полският принц Мишел Понятовски, по-късно министър на външните работи на Франция, пише, че в онези години Марга започва още по-опасна тройна игра, като сътрудничи едновременно на англичаните, французите и немците. Сред контактите в тефтера й присъства дори личният телефон на генерал Шарл де Гол.

Първородният й син Пио загива на фронта.

Призраците от миналото се връщат и майката си спомня как двайсет години по-рано, когато Пио узнава, че майка му има любовник, се опитва да я убие със саморъчно направена бомба.

Марга е оневинена за отравянето на племенника си, но сензационната преса разравя легендата около всички мистериозно загинали около нея хора и дори я нарича „най-голямата престъпничка на века”.

След като публикува скандалните си мемоари, Марга д´Андурен отново усеща инстинктивната необходимост от авантюри. И си купува 15-метрова яхта. По-късно се оказва, че е направила далавера с „кралете на контрабандата”, според които лъскава яхта с френска графиня на борда и под британски флаг е перфектният начин да въртят контрабанда. Тя планира да купува злато от Конго и да го продава четворно по-скъпо.

Една нощ Марга прави най-неочакваните признания пред сина си Жак. Тя наистина е отровила братовчед му Раймонд. И още по-невероятно – тя отравя и бедуинския си съпруг Солейман, когато установява, че само ще възпрепяства плановете й. Днес Жак си спомня, че след онази безсънна нощ много му се е искало да прегърне майка си, но бил прекалено ядосан след направените от нея признания.

Тогава Жак д´Андурен вижда майка си за последен път.

Месец по-късно пресата оповестява изчезването на известната графиня Марга д´Андурен. Семейството, наето от самата нея да се грижи за яхтата, разказва, че след страшна кавга Марга паднала и си пръснала черепа на палубата, после обаче признават, че мъжът я е удушил и хвърлил в морето. Трупът на Марга никога не е открит. Мнозина дори смятат, че графинята е инсценирала смъртта си, за да избяга в Латинска Америка.

Както всички процеси, в които Марга д´Андурен се оказва замесена, и този е заобиколен от куп международни интереси. Убиецът е осъден на 20 години затвор, но излежава само десет за добро поведение. Три дни след освобождаването си е убит на улицата в Танжер.

Жак д´Андурен вярва, че зад изчезването на майка му стоят много по-влиятелни хора. В живота си Марга престъпва много от писаните и неписани правила и съдбата неведнъж й прощава. Но и най-големият късметлия не може да разчита на безкрайни дивиденти от живота. Накрая й се налага да плати фактурата. Като се има предвид бързото и екстремно темпо на целия й живот, финалът със сигурност не би я разочаровал.