Сравнително рядко ще видите или чуете гласа на Мая Илиева в медиите у нас, макар че тя от години е лидер в борбата на медицинските сестри за по-добри условия на труд и заплащане. Тя и колегите й са организирали множество протести в страната и имат спечелени редица дела срещу некоректни работодатели в лицето на болнични заведения. Самата Илиева има над пет заведени и спечелени дела срещу работодател, който съди през годините.
Мая Илиева е родена през 1974 г. Има опит от над 27 години, голяма част от който – като реанимационна сестра. Освен съответното образование, има втора специалност „Социални дейности за работа с деца“, както и – над 15 други квалификации и преквалификации, свързани с професията й. Тя е сред малкото медицински сестри, които
не се страхуват, че ще загубят работата си, ако протестират.
И смело приема „всички негативи от това си решение“.
Майка на едно дете, което скоро ще навлезе в тийнейджърска възраст, малкото си свободно време Мая обича да прекарва на село със семейството си. Наясно е, че работата, която смята за свое призвание, все пак й е „отнела много хубави моменти със семейството и любими хора, много празници и безсънни нощи“. Но не съжалява, в никакъв случай. „Това, което работата ми даде е удовлетвореност както от факта, че добре я върша, така и заради спасените човешки животи… Аз съм реанимационна медицинска сестра, и тук всяка минута е от значение“.
Мая застава начело на текущата стачка на медицински работници от МБАЛ Добрич, чийто опит за потушаване предизвика безпрецедентен скандал. Причината – директорът на болницата, д-р Георги Желязков, призова на съд 136 медицински работника, заявили участие в стачката. Делото продължава и към момента. Мая и колегите й оспорват броя на стачкуващите, подаден като информация по делото от работодателя, което би навредило на доводите за легитимност. Според тях, в действителност, понеже има хора, работещи на два, дори – три трудови договора, на практика става дума за много по-малка бройка от посоченото.
Освен в Добрич, протести в края на миналата година започнаха и в Сливен, Враца, Кюстендил, Благоевград, но постепенно затихнаха.
Мая и колегите й, създали алтернативен синдикат на медицинските сестри, са подкрепяли тези протести, но безуспешно. За момента значителна част от исканията не са посрещнати.
През 2019 г. Мая Илиева е уволнена дисциплинарно от болница „Токуда“, където работи в продължение на 13 години. Това се случва след старта на протестите през 2019 г. на медицинските сестри срещу
ниските възнаграждение и лоши условия за работа,
и включването й в него. Мая завежда дело, спечелва го на първа инстанция, като в момента то се гледа на втора. Срещу същата болница през годините има заведени и спечелени още пет дела.
През 2019 г., Мая регистрира със свои съмишленици Синдиката на българските медицински специалисти и е избрана за председател на управителния му съвет. Взима дейно участие в протестите и през следващата 2020 г. Сред исканията са достигане на минимума заплащане, договорен в отрасъла, във всички здравни структури, увеличение на ставката за нощен труд, ставката на купоните за храна. Дори, заедно със свои колеги се
барикадира в парламента, в знак на протест,
че исканията на медицинските сестри не са чути от властите.
След уволнението от „Токуда“, през същата година, започва работа в „Света София“, Белодробна болница, поделение „Реанимация на гръдна хирургия“, където я заварва Ковид пандемията. Мая е сред първите доброволци за функционирането на ковид реанимация, но след като споделя пред медиите за липсата на предпазни средства и консумативи, оттам също я освобождават. Известно време е регистрирана в Бюрото по труда, след което отново продължава да работи по специалността си. И също – да организира новите протестни действия, включително стачката в Добрич. Защото след две години затишие заради пандемията, е време за ново отстояване на позиции, като съсловието на медицинските сестри се
надява и на обществена подкрепа.
За момента – като че ли напразно, тъй като на протестите ходят основно или само те.
Макар че Ковид припомни на обществото колко важни са медицинските работници, и въпреки тогавашните обещания на властта за увеличаване на заплатите до 1500 лв. основна заплата, до момента обещанията не са изпълнени. На фона на всичко това, Мая е убедена, че има нужда от промяна в системата, и конкретно – на начина, по който се финансират болниците, регистрирани като „търговски дружества“. Според нея, ако спешно не бъдат въведени законодателни промени за промяна статута на лечебните заведения и за начина на финансирането им, ще се стигне до закриване на поне част от тях.
Свръхнатоварване и преумора
Мая посочва, че има едно свръхнатоварване на работещите в отрасъла. То се дължи и на все по-намаляващия брой медицински сестри в страната. Според съсловната организация, която води официален регистър на кадрите, в здравната ни система липсват над 35 000 медицински специалисти. Според Мая е странно, че никой нищо не предприема, за да подобри тези условия и да осигури адекватно заплащане. При което е редно да се отправи въпроса „Защо?“, добавя тя.
„Една медицинска сестра обслужва средно между тридесет и четиридесет пациенти, а по време на Ковид – и до шестдесет. Нерядко тя обслужва две отделения, съчетават се и няколко длъжности за една заплата. Нощният труд е ниско заплатен –
между 0.25 стотинки и лев на час.
Всички работещи медицински специалисти са трета категория труд, което е абсурдно и несправедливо“, разказва Илиева за ситуацията на национално ниво.
Относно събитията в Добрич, според нея, съпротивата на работодателя е заради това, че ако увеличи основната заплата, ще трябва да плаща повече за клас прослужено време. А голяма част от колегите в болницата в Добрич са пенсионерки или в предпенсионна възраст, което се наблюдава и на национално ниво.
На въпрос как би коментирала понякога срещаното мнение за грубостта на медицинските сестри у нас, отговаря: „Много често
сестрите дежурят по една на 30-40 пациенти,
или – по една сестра на две отделения и се преуморяват (работа по 24-36 часа, на две и дори три работни места), има стрес, напрежение, физическото натоварване и т.н. За съжаление, системата ни превърна от милосърдни в…груби, от което страдат главно пациентите и както виждате грешките не закъсняват“, коментира Мая, визирайки неотдавнашния случай с разменени бебета в София.
Кога решава да не се примирява
В далечната вече 2012 г., работейки в болница „Токуда“, започва да й се налага да съвместява няколко длъжности за една заплата. Освен като медицинска сестра в „Сърдечна реанимация“, изпълнява и функциите на санитар на нощни дежурства. Причината – към онзи период санитари на подобни смени е нямало в продължение на години. В добавка, по това време Мая е работила и като „анестезиологична, операционна сестра, като рехабилитатор, лаборант, както и – лекар в определени ситуации“.
„Хемодиализата също се извършваше от нас (реанимационните сестри), а в същото време заплатата оставаше непроменена и не отговаряше на тежестта на извършваната работа. Тогава „чашата преля“. Защото никой не го вълнуваше колко сестри има на работа в реанимация, и още по-малко – дали са достатъчни да се грижат качествено и адекватно за сърдечно оперираните пациенти. Важното беше да изпълним плана с броя операции, за да се усвоят клиничните пътеки (които са най-скъпоплатените от НЗОК) и началниците да си получат бонусите. Между другото, и до днес тактиката е същата в много лечебни заведения. Та, тогава, още преди повече от 10 години, реших да защитя трудовите си права и да не съм „роб“ на системата.“, споделя Мая.
За свършеното досега
През всички години на протести, Мая и съмишлениците й, макар и да са немного на брой, сезират на практика всички институции у нас. Сред тях са тази на президента, премиера, омбудсмана, Министерство на образованието, парламентарно представени групи, съд, прокуратура и др. Синдикатът, който оглавяват, има десетки спечелени дела срещу некоректни работодатели. Мая обаче е основно песимист по отношение на ситуацията, поне за момента.
Основната заплата на медицинските сестри в цялата страна в много случаи е между 850-950 лв. основна заплата, напомня тя. И това е заплащане за професия, обучението за която е средно четири години. При това, всички тези тенденции са на фона на изтичане на медицински кадри в чужбина или преквалификация на медицински кадри в други, по-комерсиални професии.
“За съжаление законодателни промени няма и според мен скоро няма и да има, защото здравеопазването в България е най-печелившият бизнес. Много лекари и директори на държавни болници станаха милионери. Голяма част от хората, от които зависят тези промени, са собственици на болници, медицински центрове, или взимат хиляди левове заплата за участие в борд на директорите в някоя структура. А нас, останалите участници в системата, ни
превърнаха в работници на „норма“,
защото нашите заплати зависят от броя на преминалите пациенти по клинични пътеки. Или – колкото повече болни, толкова повече пари за заплати и разбира се печалба за търговското дружество (болницата)“, добавя Мая.
„Ако някой някъде има проблем, да се приема като проблем на всички, да покажат не само виртуална, но и реална подкрепа е все още мираж. Не е невъзможно, но ще е трудно, а нямаме време“, заключава Мая.
В момента тя се подготвя за следващото заседание по делото, заведено срещу решилите да стачкуват медицински сестри. Последната към момента победа на синдиката е от началото на годината, когато на първо четене в парламента е прието дофинансиране на общинските и областните болници, за което оттам са настоявали повече от година. Но според Мая, битките тепърва предстоят.
0 Коментара