Градът е магнит с музикалното и историческото наследство, както и с южняшкото спокойствие и наслаждение от живота. Той е неразривно свързван с букет от музикални стилове, изпълнявани – или като рокеднрола – зародени тук. Негова емблема 45 години след смъртта си продължава да бъде явлението Елвис Пресли, превърнал се с глас, секси танци и визия в идол на поколения от цял свят.
Всичко забележително в Мемфис е в центъра и само през няколко преки – много интересните музеи на блуса, рока и соула и „тяхната“ улица на живите изпълнения „Бийл“ (Beale Street); фабриката за китари „Гибсън“ и Sun („Сън“) – емблематичното студио, където са записвали най-ярките звезди на традиционните или зародени тук музикални жанрове.
Пътуването през историята на американската музика се гарнира с неустоимите южняшки бавно печени ребърца и с разходките из красиво реставрираните имения на памуковите плантации от миналото. Сега ни звучи нереално, че само преди 50-60 години тук се е вихрела расовата неравнопоставеност и сегрегацията над тъмнокожото население.
Beale Street е вероятно най-известната американска улица, наричана „Официалният дом на блуса“. В заведенията с живата музика все още витае духът на Б. Б. Кинг, преметнал своята любима китара „Лусил“ и наелектризиращ публиката с върховните си ритми. Улицата е само между две преки, но помни 20-те години на миналия век, когато в претъпканите нощни клубове, мюзикхоли, ресторанти и заложни къщи процъфтявали хазарът, леките удоволствия и вудуто.
И сега тук вечер не можеш да се разминеш – хората обикалят от заведение на заведение, наслаждават се на горещите изпълнения на знайни и незнайни музиканти, но полицията авторитетно е завардила двата края. И дума не може да става сега да се случва това, което под сурдинка са разказва например за клуб „Монарх“. Наричали го някога „Крепостта на изчезващите мъже“, защото застреляните в свади комарджии направо били предавани на гробаря през задната врата, а нелегалната продажба на алкохол – въпреки сухия режим – процъфтявала.
Няма как да не се отбием в студиото „Сън“: то дава на света такива звезди като Джони Кеш, Карл Пъркинс, Рой Орбисън, Джери Лий Люис…. Тук през 1953 г. идва срамежливият
18-годишен шофьор на камион, родом от Тюпело – Елвис Пресли.
Бил позакъснял с подаръка за рождения ден на майка си, но ето, успява да запише песен за нея. Младежът бил уверен, че иска да стане певец и дори вече имал известно самочувствие – все пак свирел на китара от 11-годишен!
В малката сграда можете да видите както дипломата за средно образование на бъдещия Крал на рокендрола (първата във фамилията му), така и да се снимате пред микрофона, на който е записвал. Страстта му по типичната музика на чернокожите – блуса, и намерението на мениджъра Сам Филипс да открие бял талант, който да пее като афроамериканците, проправили път в сърцата на хората за една легенда, която е жива и до днес.
Петнайсетина километра на юг от центъра на Мемфис – на номер 3754 на булевард „Елвис Пресли“, е „Грейсленд“:
имението-убежище на Краля на рокендрола.
Певецът е бил едва на 22 години – една изгряваща звезда, когато решава да даде на бедната си някога фамилия това, което е обещал на майка си: голяма къща и богатство. Избира имота от 56 декара в покрайнините на Мемфис и го купува за над 100 хиляди долара (сума, която сега се равнява на над 930 хиляди).
За туристите това имение е вторият първокласен магнит на града освен улица „Бийл“. Събираме се в посетителския център, товарят ни на бусове и минаваме през огромната порта от ковано желязо с музикални мотиви и край „Стената на любовта“, където можем да се върнем после и да закачим своите послания към легендата.
Импозантната каменна къща в колониален стил „Грейсленд“ сега е национална забележителност. Тя е втората най-посещавана в САЩ след Белия дом с над 600 хиляди души годишно. По традиция като всички туристи се снимаме пред входа и влизаме на гости на духа на Елвис.
Той многократно възлагал имението да се преработва и преоборудва, а постепенно към имота добавял и още парцели. Естествено е да очакваме, че тук има голям басейн, гаражи, конюшни и поляни със свободно пасящи коне.
Елвис и фамилия са обичали всякакви животинки и се разправя като виц случая, когато Краля и братовчед му Били накупили кокошки и патици и, понеже не били предвидили как да ги превозват, направо ги намятали в багажника и на задната седалка на лимузината. Сред тях била и пуйката, която после щяла стане неговата първостепенна любимка под името Bow Tie (Папийонката). Когато пристигнали най-сетне в имението, те и колата били целите покрити с курешки, та скъпото возило трябвало да бъде продадено.
Преживелици имало и с любимите магарета от попълващата се колекция домашни животни: оказало се, че в „Грейсленд“ не е помислено за обор. Но пък точно при доставката им бил готов изкопът за басейна, та им намерили временен дом. Басейнът пък трябвало според представите на Краля да е с формата на китара, но накрая си останал „обикновен“ бъбрековиден.
Елвис бил запален по ракетбола,
та си направил и собствен корт с джакузи и място за почивка. Може от сегашна гледна точка да ни се струва кичозно, но мраморът и огледалата, златното покритие и витражите, скъпите мебели и декорации е трябвало да подчертаят колко е преуспял един беден младеж. Всяка стая в „Грейсленд“ е с отделен дизайн, а в телевизионната певецът дори пожелал на една стена да има три телевизора, за да гледа по три шоута едновременно – така, както бил чул, че президентът Линдън Джонсън гледа едновременно три канала с новините.
Сега виждаме интериора и екстериора такива, каквито за последно ги е декорирала бившата съпруга Присила, когато отваря имението за широката публика пет години след смъртта на Елвис. Към момента на внезапната му кончина, когато е едва на 42 години, се оказва, че въпреки умопомрачителните доходи, щедростта на легендата към познати и непознати (както и многобройните жестове на благотворителност)
е оставила едва ли не само дългове.
Бившата съпруга проявява добър бизнес нюх и осребрява незалязващия интерес към явлението Елвис. Имотът в момента би струвал не по-малко от 300 милиона долара, но това не е всичко: приходите се инвестират и неотдавна срещу „Грейсленд“ бе открит луксозен хотел, обзаведен в духа на 70-те, готов да поеме несекващия поток от почитатели на певеца.
След навършване на 25-годишна възраст през 1993 г. единствената дъщеря на двойката – Лиса Мари, влезе във владение. На нейно име е един от самолетите, който – заедно с луксозния авто парк предимно от кадилаци, могат да се разгледат в околностите на къщата.
Брус Спрингстийн си спомня, че като младеж е бил един от многобройните нарушители, влизали нелегално в имота с надеждата да види на живо своя идол. Естествено не успял; не успяваме и ние да видим горния етаж, където били покоите за уединение на Краля и банята със златната мивка и кранчета: бившата съпруга и Лиса Мари решили те да останат недостъпни за посетителите.
В Залата на славата и съпътстващата колекция на архивите има толкова платинени, златни и диамантени плочи и призове, колкото не можем да си представим накуп. А Краля все още държи сума рекорди и името му все още „печели“ сериозно – почти 45 години по-късно. Виждаме във витрини и сценичните костюми на легендата, както и облекла, плакати и артефакти от над 30-те филма, в които е участвал: изумителна продуктивност за тази недълга кариера.
Близо до „Грейсленд“ е „Хотелът на разбитите сърца“, който заедно с още няколко са от любимите на феновете. За да е пълна програмата, басейнът е във формата на сърце; на хотелския видеоканал денонощно се излъчват видеа с изпълненията на иконичния певец, а в стаята-джунгла с вътрешен водопад, имитираща тази в имението, се сервира любимият му сандвич с фъстъчено масло и банан – само си нямат жива маймунка.
Легендата за Елвис продължава –
има хора, които сериозно вярват, че кумирът им е жив и периодично се появява някъде по света. След опит гробът му да бъде разкопан и тялото – откраднато, сега Краля почива в Медитативната градина на своето имение до майка си, любимата си баба Мини и баща си. Опашка се реди на това място за поклонение, макар че сме тук извън пика на сезона – който по правило е в „Седмицата в памет на Елвис“ през август и през целия май, когато е музикалният фестивал и Световното първенство по барбекю. После оставяме на изхода таблетите, с които сме могли да проследим всяко помещение и всеки артефакт в „Грейсленд“, и се връщаме в центъра.
Мемфис е второто по значимост вътрешно пристанище на Делтата на Мисисипи и в наши дни се радва на туристически интерес около музикалното и историческото си наследство. Разположен е на възвишение на реката Мисисипи, а докато пътуваме с влака по-късно към Ню Орлийнс ще разберем какво голямо предимство е това – километри и километри линията е повдигната, а наоколо и плантации, и къщи са в тресавища от разлялата се река. Истинската атракция е вечеря с жива музика на речен параход: преживяване с вкус, звук и настроение, което потапя в атмосферата отпреди век. Оглеждам се – дали боцман не е младежът Марк Твен, пишещ своята прочута „капсула на времето“ – „Живот по Мисисипи“?
В началото на лятото се очаква – след много пандемични перипетии – да излезе биографичният музикален филм за Елвис, легендата за когото е жива и 45 години след физическата му кончина.
В ролята на Краля ще видим американския актьор Остин Бътлър, за когото това е уникален професионален шанс. Емблематичния импресарио Паркър ще изиграе Том Ханкс. По време на снимките в австралийския Куинсленд през март 2020 г. звездният актьор и съпругата му бяха първите знаменитости, постъпили в болница с Ковид-19 и проектът продължи няколко месеца по-късно. В ролята на една от най-влиятелните жени в живота на певеца – съпругата му Присила, световен кино дебют ще направи младата австралийка Оливия Деджонг.
За режисьора и съсценарист на лентата Баз Лурман няма да споменем друго, освен че преди 20 години направи впечатляващия „Мулен Руж“ с Никол Кидман и Юън Макгрегър (по операта „Травиата“ на Верди) и обра десетки награди и на критиката, и на гилдията, включително и два Оскара – за костюми и сценография. В „Елвис“ в екипа му зад кадър са няколко от звездните му колеги от „Великия Гетсби“ и „Мулен Руж“.
0 Коментара