Миглена Георгиева: Ако познаваме историята, ще допускаме по-малко грешки за бъдещето

Срещаме ви с един от най-любознателните и интригуващи разказвачи на нетипични истории в родния ефир – водещата на Bulgaria ON AIR Миглена Георгиева. Макар и да застава пред камерата, за да запознава зрителите с любопитни факти и български поверия в предаването си „Историите ON AIR”, Миглена не обича да е под светлината на прожекторите и не разкрива много за себе си извън кариерата си в телевизията.

Ето защо се радваме, че тя прие нашата покана за интервю, с което да научим повече за жената зад микрофона, а поводът за нейното гостуване пред „Жената днес“ е новото обзорно предаване „Големите последици“, което журналистът представи на зрителите с първи епизод на 14 септември. Идеята зад предаването, връзката между Афродита и кестените и любовта към високите обувки – всичко това и още ви очаква в откровения ни разговор с Миглена Георгиева.

Вашето ново предаване по Bulgaria ON AIR е „Големите последици“. Как се роди идеята за него и с какво ще допринесе то за зрителите?

Със сигурност не е спонтанна идея, а дълго обмисляна. От 2019 година правя „Историите ON AIR” и много харесвам работата по него. Обичам да разказвам истории, да стигам до непознати и любопитни факти. Журналистиката от друга страна е моя страст – била съм финансов репортер и знам какво е да си в горещата точка на събитията. Започна да ми липсва тази динамика и някак естествено се роди идеята за „Големите последици“, където едновременно ще следим пулса на най-важните събития и теми за месеца, но ще им дадем една по-голяма дълбочина и контекст, до които традиционно медиите не винаги стигат в стремежа си да покрият всичко, което се е случило за деня.

Както в „Историите ON AIR”, така и в новия проект историческата нишка отново присъства в концепцията на предаването. Кога се породи интересът и любовта Ви към историята, кой за Вас е най-интересният сегмент във  времевата линия на българската история?

Когато бях малка много обичах да ходя на село. Цяло лято прекарвахме там със сестра ми и първите ми братовчеди. Всеки ден прадядо ми Георги сядаше на едно малко столче при нас и ни разказваше най-хубавите приказки на света. Може би от там се зароди любовта ми към добре разказаните истории. А историята какво е, ако не приказка. Само скучните хора могат да говорят за миналото хронологично в дати и цифри. Всяко време е интересно и стига да имаш желание да се задълбочиш, ще научиш много за настоящето, защото то е следствие от нещо, което вече е станало. От историческите книги любими са ми четирилогията „Асеневци“ на Фани Попова-Мутафова, „Самуил“ на Талев, „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ на Антон Дончев. Така, че ако трябва да избирам, Средновековието със сигурност е велик период за българската държава. Но не по-малко интересна е и съвременната ни история. Съвсем наскоро прочетох книгата на проф. Пенчо Пенев „Нагоре по обратния път“, в която той описва по един много жив начин първите години на прехода. Проф. Пенев е бил министър на вътрешните работи във втория кабинет на Луканов и правосъден министър, както при Луканов, така и в правителството на Димитър Попов.

Как се избира кое е най-отличилото се събитие за месеца – на база на какви критерии става подборът на събития в „Големите последици“.

Разбира се, във всеки един избор има доза субективност. И това е напълно естествено. Но следвайки журналистическите правила, ние търсим събитие, което вълнува и засяга много хора. Такова, което има силата да промени много животи – към  добро или лошо.

Кое според Вас е по-важно – да знаем повече за миналото или да се подготвяме повече за бъдещето?

Винаги бъдещето е приоритет. Никой не иска да живее в миналото и да се чувства стар, ненужен или архаичен. Но миналото, както и преди малко ви казах, има връзка с настоящето. А този, който познава историята може би ще допусне по-малко грешки и така ще вземе правилни решения за бъдещето.

В ролята си на журналист и водещ – кои са темите, на които обръщате най-много внимание и се чувствате отговорна пред зрителите, които ви гледат?

О, аз съм много любопитен човек и винаги търся малко известни и непознати факти. С еднакъв интерес се интересувам от всичко. Миналата година например в „Историите ON AIR” исках да направя нестандартно предаване за Деня на София – 17 септември. И подготвих епизод за кестените, защото столицата ни е известна с тях. Нали знаете, песента на Михаил Белчев „Булевардът“ по стихове на Миряна Башева:

„…и цъфтят в суматохата кестени,

прецъфтяват и пак цъфтят.“

Научих много интересни неща! Твърдите и лъскави плодове на конския кестен се свързват с положителни емоции. Вярва се, че те пазят от зли очи, носят късмет, помагат за привличане на пари. Може би затова през XX век всяка дама е носила в чантата си кестен, а господата са пускали по един в джоба си. Според една легенда кестенът е дървото на любовта. Засадено е от Афродита, за да помага на сина ѝ Ерос, когато изстрелва любовни стрели, те да уцелват правилните хора, за да не се стига до разбити сърца. И тъй като есента сега започва, предполагам ще ви е интересно да чуете, че има едно поверие – ако кестен ви удари, това означава, че не сте отговорили на чувствата на някой, който ви обича. А сега ето и сериозен отговор – отговорно подхождам към всяка тема, по която работя. Преди години, когато бях водеща на предаването „Портфейл“ в Дарик радио, продуцентът ми даде един безценен съвет: „Когато говориш в ефир, никога не забравяй, че от другата страна те слушат и хора, които знаят повече от теб. Не трябва да си смешна за тях!“. Това се превърна в мой девиз.

Познаваме ви от малкия екран като сериозен журналист, но не познаваме Миглена Георгиева – разкажете на нашите читатели за жената без микрофон – какви са нейните принципи, интереси и мечти?

Това е най-трудният въпрос! Аз не съм от хората, които искат да се знае за тях. Но ще ви кажа, например, че обичам красивите обувки на високи токчета. Никога не се отказвам от тях. Работата ми като репортер обаче ме научи в чантата си винаги да нося и един чифт ниски „пантофки“ или сандали. Фен съм и на роклите. Сега дори си мисля, че ако ми зададете въпрос колко рокли и обувки имам, няма да мога да ви отговоря. Много са! Но предполагам това се отнася за повечето жени. Нямам личен автомобил и затова ползвам градски транспорт. А когато пътувам до Враца, за да видя майка ми и сестра ми, използвам влак. И си мисля, че аз като пътник зная повече за проблемите на БДЖ и на „Железопътна инфраструктура“, отколкото ръководителите им. Имам невероятни приключения по родните ни железници, но за тях ще ви разказвам друг път.