Милен, който вярва, че може да променя

Снимки: СВЕТОСЛАВ КУЦАРОВ и личен архив

КОЙ?

Това е историята на Милен. Просто не знам откъде да започна… Наистина, кой всъщност е Милен? Прекарвам последните няколко дни с него в опит да си отговоря на този въпрос и въпреки че се познаваме от 7 години или повече, все още продължавам да се изумявам. На пръв поглед той е съвсем нормално 21-годишно момче, което не се различава по нищо от своите връстници. Завършил е Френската гимназия (заедно сме я завършили – с повече или по-малко трудности), в момента следва барабани в НБУ и свири в група Ajabez (“Аявис”). Но все пак има едно нещо, което го различава от всички останали, иначе нямаше да пиша тази статия. И това нещо е неговата вяра. И не става въпрос просто за вярата му в Христос (защото той е протестант), а за вярата му, че може да промени света. Това е и нещото, което го тласка вече две поредни години да пътува като доброволец в Уганда – един от най-бедстващите райони в Африка, измъчван от глад, епидемии, СПИН и политически войни.

АФРИКА

Милен за първи път научава за Уганда в църквата, когато Роджър Хойл, американец, който пише книга за СПИН, прави презентация за районите в света, където болестта е най-застрашително разпространена. Тогава Милен си няма идея къде е това Уганда, а представата му за Африка се гради изцяло върху филмите, които е гледал. Не запомня почти нищо от лекцията на Роджър, с изключение на историята на едно малко момиченце. Родителите му били починали от СПИН и баба му трябвало да се грижи за него и многобройните му братчета и сестричета, които също били болни. То обаче непрестанно плачело, бабата никога не успявала да го успокои и скоро решила, че вече не може да се грижи за него. Тогава се появила една мисионерска двойка от САЩ. Те взели момиченцето – първо за един уикенд, после за още един и накрая решили да го осиновят, за да му осигурят нормален живот за малкото оставащи му дни. Когато се върнали в САЩ, направили повторни изследвания и се оказало, че детето е здраво, а раните по кожата му били причинени от лошата хигиена.

Тази история така се врязва в съзнанието на Милен, че той решава, че трябва да отиде в Уганда на всяка цена. Родителите му са твърдо против – само през трупа им, казват. Приятелите му се подиграват, не му вярват или пък го сплашват с опасността от войни и болести. Милен обаче чувства, че трябва да го направи, и започва да търси начини. Тъй като трябва да извърши пътуването изцяло на свои разноски, той си намира работа в рекламна агенция за организиране на събития и след около година вече е събрал необходимата сума. От агенцията са доволни от него и му предлагат постоянна работа, повишение и твърда заплата, но Милен не загубва фокус от целта си и отказва. Скоро след това, за изумление и ужас на всички, той заминава.

Първата година остава един месец, през който се запознава с работата и ситуацията в страната. Тогава е едва на 19 години. Втората година прекарва три месеца в Уганда. През това време пие хлорирана вода с вкус на басейн (за да се предпази от болести), яде основно странни африкански плодове, чиито имена не знае (неслучайно се върна отслабнал с 10 кг) и помага както може. Всяка сутрин става в 6 часа, моли се, закусва, пее и свири заедно с другите хора от мисията, а след това преминава 20 км на колело, за да стигне до лагерите, където е основната му дейност. Политическата война в Северна Уганда е опустошила градовете и над 2 милиона души са затворени в лагери, където са лишени от нормална храна и вода, здравеопазване и образование. В тези лагери Милен посещава училищата, където изнася лекции за СПИН и начините за предпазване от болести, преподава естествени науки на по-малките деца, превързва рани и се грижи за най-тежко болните.

През цялото това време съществува реална опасност от нападения, тъй като лидерът на бунтовниците Джоузеф Кони не се е отказал и набезите му продължават – отвлича деца за войници и жени за наложници. 30% от затворените в лагерите са деца. Сред тях има над 100 000 случая на СПИН и изключително високи нива на смъртност. Едно от тези деца е малкият Самуел, който преди година ръководителят на мисията открива в един лагер и решава да осинови. Самуел е болен от СПИН. Когато го намират, е полужив – цялото му тяло е в рани, кожата му е покрита с люспи, очите му са изцъклени и празни. Една година по-късно, след малко внимание, грижа и любов, Самуел буквално свети. Тялото му изглежда напълно здраво, в очите му се чете надежда. И макар да е обречен от болестта, той ще изживее дните си щастлив и обграден от любов. И в това Милен вижда мисията си. Той твърди, че когато променяш един човек, ти променяш целия свят. Така че всъщност можем да променим света и трябва да го направим не веднъж – а множество пъти.

ОТ ПРАЗНОТАТА ДО МЕЧТАТА

В момента Милен разделя приоритетите си на три: вярата, групата и Африка. Но как е стигнал дотук? В разговорите ни споделя, че в тийнейжърските си години е чувствал една голяма празнота в себе си, която отчаяно се е опитвал да запълни по всякакъв начин – с алкохол, наркотици или секс, но тя сякаш все повече се е разраствала, за да го погълне. Милен абсолютно се съмнявал във всичко, не вярвал в себе си, не вярвал, че може да направи нещо от живота си. Сякаш всичко било извън контрол. И после се случило чудото. Двамата стигнахме до извода, че всеки човек ходи с тази дупка в себе си – и единственото нещо, което може да я запълни, е Бог. И той е доказателството за това. Въпреки че мечтае за много неща, той казва, че дори и в момента живее в мечтата си – че всичко, което му се случва, е чудо, което с нищо не е заслужил. И е благодарен.

АЯВИС

Милен се запознава с всичките членове на бъдещата банда в църквата и заедно решават, че искат да правят музика. В началото никой не може да свири на никакъв инструмент. Милен се затваря с едни барабани на вилата си и в продължение на месец всяка сутрин се моли на Господ да го надари с талант. Дали това се е случило, не мога да кажа. Но всички от групата започват да работят с такава любов, че само няколко години по-късно вече се занимават професионално с музика. Не е важно само дали можеш, казва Милен, важно е дали го правиш с любов и желание. А те определено го правят – и можете да се убедите в това, когато чуете дебютния им албум. Made by Friends е копродуциран единствено от приятели на бандата. Те решават, че групата е създадена между и заради приятели и трябва да продължат тази традиция, затова след като печелят огромен конкурс за разпространение на музиката си в 97% от територията на Земята, канят всеки, който иска да спонсорира записването на албума с 20 лв., като така го поръчва предварително, но и осигурява изписването на името си върху обложката, чийто дизайн е само от имената на приятелите на “Аявис”. А какво означава “Аявис”? “Явис” буквално означава скръб и страдание. Това е библейски герой, роден в болки и мъка, чието име предопределя злочеста съдба. Явис обаче се моли на Господ да го избави от нещастията. Музикантите от групата така се влюбват в историята му, че решават да се нарекат с неговото име, а скоро след това добавят и едно „А” отпред, като обратното на скръбта и страданието, защото вярват, че с музиката си могат да докосват сърцата на хората, могат да променят света им. А най-хубавото е, че “Аявис” отдавна не е само музикална група, а общество от хора, които вярват в красотата, доброто и изкуството и посвещават живота си на другите.

www.ajabez.com

сърцето ти приема формата на Африка

картографирани са хиляди съдби и неоправдани и

непоправими смърти

късат се и се отделят парчетата на континента

пустините и пътните артерии се наливат с кръв

пулсира и тупти сънят за Африка

а през тебе брат и бог говори

2009 г.