Откъс от биографичната книга за най-енигматичния милиардер на съвремието „Илън Мъск, PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“, издателство „Кръгозор“.
С първата си съпруга Жюстин имат син – Невада Алекзандър Мъск. Бебето е на десет седмици, когато умира внезапно. Родителите му са го завили в креватчето и са го оставили да спи по гръб, както са ги учили. Когато се връщат да го проверят, бебето вече не диша. Оказва се случай на синдрома на внезапна детска смърт. „Докато парамедиците го съживят, беше останал без кислород толкова дълго, че беше в мозъчна смърт, споделя Жюстин. Прекара три дена на животоподдържащи системи в болница в Ориндж Каунти, преди да вземем решението да ги изключим. Държах го на ръце, когато умря. Илън даде да се разбере, че
не желае да говори за смъртта на Невада
Не можех да разбера това, точно както той не можа да разбере защо съм избрала да скърбя открито. Гледаше на това като „емоционална манипулация“. Зарових чувствата си надълбоко и се опитах да преодолея смъртта на Невада, като си записах час в клиника по ин витро по-малко от два месеца по-късно. В рамките на пет години родих близнаци, а после и тризнаци.“
По-късно Жюстин отдава реакцията на Мъск на защитни механизми, които е усвоил като дете през годините на страдание.
„Той не е много добър със справянето с мрачни емоции. Винаги се движи напред и смятам, че това е част от начина му да оцелее“,
казва тя.
Мъск разкрива пред някои от най-близките си приятели дълбочината на своите чувства. Но Жюстин до голяма степен е познала по отношение на съпруга си. Той не вижда стойност в откритото скърбене. „Говоренето за това ме натъжаваше до крайна степен. Не съм сигурен защо трябва да искам да говоря за изключително тъжни събития. Това не носи нищо добро за бъдещето. Ако имаш други деца и задължения, то потапянето в тъга не носи нищо добро на никого. Не съм сигурен какво трябва да се направи в такива ситуации.“
В края на 2006 г. се раждат тризнаците Кай, Деймиън и Саксън. Заедно с другите му синове Грифин и Ксавие децата му вече са пет. Според Мъск Жюстин страда от следродилна депресия. „През пролетта на 2007 г. бракът ни имаше сериозни проблеми, беше на ръба“, спомня си Мъск. Публикациите в блога на Жюстин също отразяват тези проблеми. Тя описва Мъск като не толкова романтичен и чувства, че хората се отнасят към нея като към
„украшение, което едва ли има нещо интересно за казване“
вместо като към писателка, равна на съпруга си. По време на една ваканция в Сейнт Бартс семейство Мъск вечеря заедно с други богати и влиятелни двойки. Когато Жюстин решава да изрази политическите си възгледи, един от мъжете на масата прави коментар, че е доста устата. „И. се изсмя и ме потупа по ръката като че ли съм дете“, пише тя в блога си. От този момент Жюстин казва на Мъск да я представя като писател с публикувани книги, а не просто като своя съпруга и майка на децата му. Резултатът? „Начинът, по който И. ме представяше през останалата част от пътуването – „Жюстин иска от мен да ви казвам, че е писала романи“, което караше хората да ми отправят снизходителни погледи, сякаш казваха: „О, това е толкова сладко“. Изобщо не ми помогна.“
Мъск е толкова погълнат от работата в Tesla и SpaceX, че без съмнение това се отразява на търканията в брака му. Семейството има цял отбор детегледачки, които помагат с петте им деца, но Илън не може да прекарва много време вкъщи. Той работи седем дни в седмицата и често поделя времето си между Лос Анджелис и Сан Франциско. Жюстин има нужда от промяна. В моменти на размисъл тя се чувства отвратена, че се е превърнала в трофейна съпруга. Жюстин копнее отново да бъде партньор на Илън и да усети тръпката от първите им дни заедно, преди животът им да стане толкова объркан и изискващ.
Мъск подава молба за развод. Медийното отразяване на раздялата дават на Жюстин свободата да пише за личния си живот в още по-големи подробности. В следващите си публикации в блога тя споделя за обстоятелствата около края на брака им, за мнението си за приятелката на Мъск и негова бъдеща съпруга и за развитието на делото за развод. За първи път в обществеността излиза толкова неприятен образ на Мъск. Читателите получават, макар и от бившата жена на Мъск, свидетелства за трудния му характер. Статиите може и да са написани пристрастно, но предлагат поглед към начина на мислене на Мъск: „За мен разводът беше нещо като бомба, която взривяваш, когато всички останали възможности са били изчерпани. Причината самата аз да не подам молба беше, че все още не се бях отказала от намирането на дипломатично решение. Все още бяхме в началото на брачната ни терапия (общо три сесии). Илън обаче реши да вземе нещата в свои ръце – има навика да го прави – когато ми даде ултиматум:
„Или оправяме брака си днес, или утре се развеждам с теб“.
Жюстин предлага да изчакат поне една седмица, но още същата сутрин се опитва да направи покупка и открива, че е Мъск е блокирал кредитната й карта. В този момент осъзнава, че е подал документи за развод (И. не ми го каза директно; друг човек го направи).
След като се разделя със съпругата си, Мъск се запознава с 22-годишна красива актриса Талула Райли. Те се срещат на парти в елитна дискотека. Със своята пищна фигура, влажен поглед и игриво поведение на добро момиче, Райли е изгряваща филмова звезда, но не се държи като такава. Тя е израснала в идиличната английска провинция, завършила е престижно училище и допреди само седмица е живяла с родителите си. След вечерта в компанията на Мъск, Райли се обажда на родителите си, за да им разкаже за запознанството си с интересния мъж, който прави ракети и коли. Баща й, бивш началник в Националната служба за борба с организираната престъпност, веднага сяда пред компютъра, за да проучи Мъск и открива, че
той е женен плейбой с пет деца
Бащата на Райли смъмря дъщеря си, че действа глупаво, но тя се надява, че Мъск може да обясни ситуацията и все пак излиза на вечеря с него.
Илън и Талула започват се виждат: „Не съм си мислела, че съм му гадже или нещо такова, просто се забавлявах“, спомня си тя. Но Мъск си представя нещата другояче. Райли е в Калифорния едва от пет дни, когато той й предлага брак, докато са в леглото в малка стая в хотел „Peninsula“ в Бевърли Хилс. „Каза ми „Не искам да си тръгваш, искам да се омъжиш за мен“. Мисля, че се засмях, а той каза: „Не, сериозен съм. Съжалявам, че нямам пръстен“. Казах му: „Може да си стиснем ръцете, ако искаш“. Така и направихме. Не помня какво си мислех тогава, мога само да кажа, че бях на 22 години“, споделя тя.
До този момент Райли е била примерна дъщеря, без да дава каквито и да било поводи за притеснение на родителите си. Справя се добре в училище, получава чудесни роли и има добър и мил характер. А сега трябва да се обади от балкона на хотелската стая и да обясни на родителите си, че се е съгласила да се омъжи за човек с 14 години по-възрастен от нея, който току-що е завел бракоразводно дело срещу първата си съпруга, има пет деца и две компании. На всичкото отгоре тя не разбира как може да се е влюбила в него, при положение че го познава едва от няколко седмици. „Мисля, че майка ми получи нервна криза, но аз винаги съм била много романтична и всъщност не ми се стори странно“, казва Райли.
Понеже Мъск няма собствена къща, двойката се мести в жилище, притежавано от милиардера и приятел на Илън Джеф Скол. Именно там Мъск отново предлага брак на Райли, поднасяйки й огромен пръстен (по-късно й купува още два годежни пръстена освен големия – един ежедневен и един, чийто дизайн е на самия Мъск, с диамант, ограден от десет сапфира). „Спомням си, че ми каза:
„Да си с мен, означава да избереш трудния път“.
В началото не разбрах добре какво има предвид, но сега разбирам. Не е лесно, понякога животът ни е лудост.“
Райли се сблъсква челно с реалността. Главозамайващият романс я кара да смята, че се е сгодила за храбър милиардер, готов да покори света. На теория това е вярно, но на практика е само мъгляво обяснение. Мъск изпитва сериозни финансови затруднения с компаниите си „SpaceX” и „Tesla”.
Райли смята, че
животът на Мъск по това време е като Шекспирова трагедия.
Понякога той й споделя за проблемите си, друг път предпочита да се усамоти. Тя тайно наблюдава Мъск, докато чете имейлите си, и следи как се променя изражението му, когато получи някоя лоша новина. „Виждаше се как понякога води вътрешни диалози. Много е трудно да виждаш как някой, когото обичаш, се измъчва толкова“, казва тя. Непрестанната работа без почивка и нередовното хранене карат Мъск да качва и сваля килограми твърде рязко. Под очите му се оформят торбички, а изражението му заприличва на това на изтощен бегач в края на ултрамаратон. „Беше блед като смъртта. Мислех, че всеки момент може да получи сърдечен удар и да умре. Изглеждаше като човек на ръба на изтощението, спомня си Райли за Мъск, който
започва да сънува кошмари и да крещи посред нощ
Беше очевидно, че изпитва физическа болка. Понякога през нощта се претъркулваше върху мен и започваше да крещи, както си спеше.“ Двойката започва да взема на заем стотици хиляди долари от приятеля на Илън – Скол, а родителите на Райли предлагат да направят втора ипотека на къщата си. Мъск вече не лети с частния си самолет напред-назад между Лос Анджелис и Силициевата долина.
За инвеститора и приятел на Мъск Антонио Грасиас този период през 2008 г. говори много за характера му. Грасиас вижда Мъск като човек, който е дошъл в САЩ без нищо, изгубил е дете, постоянно е разпъван на кръст от медиите и от бившата си съпруга и се е оказал на ръба да види как работата на живота му е унищожена. „Той е способен да работи и да издържа много повече стрес от всеки друг, когото познавам. Това, през което мина през 2008 г., би пречупило всеки друг на негово място. Той не просто оцеля, а продължи да работи и остана съсредоточен.“ Тази способност да се концентрира по време на криза се отличава като едно от големите предимства на Мъск пред другите шефове на компании. „Повечето хора, подложени на такъв натиск, ще се разпаднат. Ще започнат да вземат грешни решения. Илън става свръхрационален и запазва способността си да прави много ясни дългосрочни решения. Колкото по-трудно му е, толкова по-добър става. Всеки, който беше свидетел на всичко, през което премина, започна да го уважава повече. Никога не съм виждал подобна издръжливост.“
В тази ситуация самата идея за баланс между работата и личния живот на Мъск е изпразнена от смисъл. Това е животът за Мъск, а
жена му и децата се вместват в него, когато могат
„Доста добър баща съм, казва Мъск. Грижа се за децата през по-голямата част от седмицата и прекарвам достатъчно време с тях. Вземам ги с мен и на много пътувания. Наскоро ги заведох да гледаме „Гран При“ на Монако и се запознахме с принца и принцесата на Монако. Всичко изглеждаше съвсем нормално за децата, бяха съвсем спокойни. Преживяванията по време на израстването им са необичайни, но понякога не можеш да осъзнаеш, че са такива, докато не пораснеш. За тях това са просто техните преживявания. Възпитани са и се държат добре на масата.“
Понякога Мъск се тревожи, че децата му няма да страдат като него. Той смята, че страданието му е помогнало да се превърне в това, което е сега, и му е дало допълнителни запаси от сила и воля. „Понякога се карат с други деца в училище, но днес училищата са изключително защитени. Ако обидиш някого, те изпращат у дома. Когато аз ходех на училище, ако някой те удари и няма кръв, просто ти казват: „Карай да върви. Ще го преживееш!“ Дори да има малко кръв, никой не правеше нищо. Но какво се очаква от мен, да им създам изпитания изкуствено ли? Как да го направя? Засега най-голямата битка, която водя, е за ограничаване на видеоигрите.
Правилото, което въведох, е, че винаги трябва да четат по-дълго, отколкото да играят видеоигри.
Също така нямат право да играят най-глупавите игри. Веднъж бяха свалили една игра на име „Cookies” или нещо такова. Буквално натискаш някаква шибана бисквитка. Прилича на тъп експеримент от първи курс психология. Накарах ги да я изтрият. Вместо това им позволих да играят „Flappy Golf”, което е като „Flappy Bird”, но поне включва малко физика.“
За Мъск и за компаниите предстои му по-спокоен период – „SpaceX” доставя товар до Международната космическа станция и връща капсулата на Земята. Този успех, съчетан с пускането в продажба на електромобила „Model S”, води до бърза промяна в мнението за Мъск на всички извън Силициевата долина. Човекът, който винаги дотогава само обещава и обещава, вече действа – при това прави забележителни неща.
Райли не е до Мъск, за да отпразнува с него този успех и да сподели щастливия момент. Двамата тъкмо са се развели и Мъск започва отново да мисли за срещи с жени, стига да намери време. Мъск се опитва да пресметне дали може да включи личен живот в натоварената си програмата: „Мисля, че времето, което отделям на бизнеса и децата си, е достатъчно. Но ми се иска да отделям повече време за срещи с жени. Искам да си намеря приятелка. Затова трябва да си освободя още съвсем малко време. Може би пет или десет часа…
от колко време се нуждае една жена седмично?
Може би десет часа? Това нещо като минимум ли е? Не знам…“
През 2012 г. Мъск се жени отново за Райли, след като планът му „десет часа на седмица“ се проваля. Понякога с нея споделя плановете за пътуване до Марс. „На света няма много хора, с които можеш да говориш за нещо такова“, казва той. В разговорите им той споделя мечтата си някой ден да стане първият човек, стъпил на Червената планета. „Той наистина иска да бъде първият човек на Марс. Молех му се да не го прави“, казва Райли. Може би Мъск изпитва удоволствие да провокира жена си или просто е искал да демонстрира храброст, но в разговор с автора на биографията му Ашли Ванс Илън отрече да е имал такава амбиция. „Бих участвал в първата мисия до Марс само ако бях убеден, че „SpaceX” ще продължи да съществува, ако умра. Бих искал да отида, но не е необходимо. Целта ми не е лично аз да посетя Марс, а да направя възможно много други хора да отидат там“, казва Мъск.
0 Коментара