Коя жена не мечтае да живее в приказка? Само неродената.

Родената в Русе Мими Балканска идва в София с едно куфарче, превзема оперетата, смайва артистичния свят. Приказката набира скорост. Сюжетът става все по-заплетен. Банкери и президенти падат в краката й. Богаташ й осигурява просторен апартамент на ул. „11 август” – в центъра на столицата. Всяка сутрин обожател й оставя пачка пари до вазата с рози. Кемал Ататюрк праща за трупата на Кооперативния театър (1931 г.) специален влак – в суперкласния вагон пътува Мими Балканска,

царицата на чардаша, смайваща хубавица, танцьорка, омайница,

в следващия вагон са декорите за спектакъла в Истанбул. Кемал Ататюрк настанява трупата в най-луксозния хотел край Босфора, приема артистите, дава им разточителна вечеря. Вождът Георги Димитров се засича неслучайно с артистичната компания на знаменитата красавица (1920 и 1944 г.). Омаян от таланта и харизмата на някога бедната русенка, Александър Стамболийски решава да строи нова сграда на театъра.

София прави опашки, за да види смайващата актриса в „Принцесата на цирка”, „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша” и още бляскави пайети на оперетната класика. Прави опашки, за да се наслади на циганката Фиданка в „Имало едно време” на Парашкев Хаджиев и кака Сийка от „Време за любов” на Димитър Вълчев. Поклонничка на френската мода, Мими Балканска е център на въздишките на вечерните жур-фиксове (думата ”купон” е с по-късен произход) на столичния хайлайф. Център на страсти, на мечти, объркани сънища. София подивява по младата красавица.

Артистичното откритие размазва надеждите на богатските синове по най-простия начин. На 17 години се омъжва (1919 г.). Заживява със съпруга си Иван Цачев – певец, красавец, рус, със сини очи, както и с куклите си. Малката красавица не може да се раздели с играчките. Както и с пръските на женската хайлайфна пяна.

Одумват я за нестихващите й капризи,

за почти маниакалната любов към парижката мода, стил, поведение.

Слуховете не докосват красавицата. Тя истински страда, когато съпругът й по невнимание настъпва една от любимите й играчки. Не понася Германия, където той я зове. Развежда се с Иван Цачев чрез „Държавен вестник”. Дава още скорост на клюките с поредния си брак, продължил само няколко месеца.

Щастливецът този път е д-р Кирил Марков. Галантният сваляч постига целта си – иска ръката на звездата и остава доста изненадан, когато я получава. София ахка и охка, бракът се оказва само част от природата на доктора. Той е професионален изневерник. Буквално след сватбата нежният кавалер започва да кръшка. Аз съм болен донжуан, уточнява и поглъща успех подир успех. Предимно с рус оттенък.

Животът сервира в краката на Мими Балканска всичките възможни десерти на съдбата. Богата, търсена, ухажвана от кого ли не.

Дендита я водят на почивки в Европа,

щедро я спонсорират. Дори плейбоят принц Кирил хвърля око на оперетната звезда. Но придворните чаршафи не опознават нито един детайл от тялото й. Тяло на нераждала жена, немного висока, слаба. Тънка талия, твърд бюст, танцова стъпка. Не жена, а муза.

Висшето общество се смайва. „Неблагодарницата” заживява с 25 години по-младия актьор Теодор Младенов. Шестнайсет години щастлив брак. Умира в ръцете й от рак. В спомените си тя ще отбележи, че с този мъж за първи път изпитва истинска любов. Той е предан, заедно репетират, посрещат колеги, жур-фиксовете свършват в зори, когато Теодор Младенов започва да мие камарите от чинии. Не дава на любимата да се докосне до мръсните чаши.

Тя е божествена, а божествата не мият чинии!

…Хиляди мъже не знаеха, че има причина да ми завиждат. Кой знае защо, майка ми, преподавателка по френски език, ме водеше на Евиния плаж в Бургас. Сиурно мислеше, че един първолак няма да гледа накъдето трябва. Сигурно мислеше, че свенливостта ми не е сломена. Часове наред прекарваше с приятелката си Мими Балканска (позлатена кожа без сигнал за какъвто и да е бански). Разговаряха за роли, за турнета. И за Париж, има си хас. Къпеха се под душовете. Излежаваха се още мокри по чаршафите на пясъка. Хапваха шоколад. Никога не видях да пият боза.

В Бургас Евиният плаж (за нудистки още не бяхме дорасли) бе пленително място за първолаци. Съзрявах с всяка гледка. С всяка гледка формирах личността си, зареждах естетическия си еталон. За малкия скулптор Мими Балканска си остава най-прекрасният модел. Не пропуснах нито една от новите й роли. Всяка премиера ми приличаше на Евин плаж.

 

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара