Мира Добрева: Жената днес е като аура. Тя е смисълът на света

Мира Добрева е едно от най-популярните телевизионни лица у нас. Наскоро журналистката и тв водещ издаде книга с документални разкази от рубриката „Столетниците на България“, излъчвана от 10 години в ефира на БНТ. През 2015 г. Мира Добрева получи специалната награда от Международния филмов фестивал „Наследство“ за този тв проект. Книгата е със заглавие „Столетниците – благословия или орисия“.

Каква е жената днес – можете ли да я “нарисувате” с няколко думи? С какъв цвят я асоциирате?

Жената днес ли? Тя не е жената от вчера. И дано не е жената от утре. Защото на жената от днес не e лесно. Съзнала основната си роля не само в създаването на този свят, подреждането му, въздигането му, на нея се пада сложната задача за укротяването на този свят, омекотяването му, туширане на страстите или пък разпалването им. Въобще жената от днес често носи в себе си качествата и на мъжа от днес – и не че иска, но й се налага. Приема обстоятелствата, които не може да пребори, свиква с тях и те стават нейна втора природа.

Далеч по-мъдра е жената днес. По-осъзната. По-примирена от една страна и по-непримирима от друга. Отдавна отказала да носи вината за първородния грях и отдавна приела първостепенната си роля като неизбежност – да може този свят да съществува, да не се затлачи, да не помътнее, да не изтече  в небитието… Жената днес е неописуема. И вече няма Рембранд да я нарисува.

Какъв цвят ли? Като аура е. Сменя се – когато боледува, когато пирува, когато вълшебства, когато е пълна с ярост, когато е пълна с радост. Всяка жена е различна. Жената е смисълът на света.

Коя героиня от литературата, приказките (митовете) или историята се доближава най-много до вашата представа за жената днес?

Хм… Тук наистина ме затруднихте. Моята представа за жената днес (ако обхвана по-широк диапазон в представите си и включа в него както  Лолитките от близкото училище, така и кугърките от близкия пианобар) е доста объркваща, изменяща се като образ, противоречаща си героиня – ту отблъскваща, ту привличаща, ту гневна, ту мила, ту натоварваща, ту разтоварваща, ту работлива, ту мързелива, ту сериозна, ту лигава, ту сладка, ту груба, ту глупава, ту умна. Не мога да намеря образ в съзнанието си, който да обединява тази жена, която се формира в главата ми, щом тябва да я обобщя. Все пак ще отговоря това, което първо изникна в съзнанието ми – Мария Магдалена. Не само опростена грешница, тя е жената, изцелена от седем бяса, предана последователка на Исус и в крайна сметка – символ на себеотдаването в най-чистия му вид.

Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравните с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години според вас?

В книгата за столетниците, която написах, съвсем разбираемо, има повече жени. (Според статистиката жените живеят по-дълго от мъжете, а вероятността човек да достигне столетие е много по-голяма, ако той е от женски пол. От основно значение е това, дали жената е била омъжена и дали е раждала деца.) Та от тези светици, моите столетници, съм научила повече от всяка книга, която съм прочела, от всяка университетска програма, в която е стъпвал кракът ми. За да отговоря на въпроса, ще си послужа с думите на една от любимите ми столетници – 100-годишната баба Боянка от Варна. Тя казваше: „Днес светът е възхитителен! Толкова е хубаво човек да живее днес! Как искам да поживея още поне 20 години – да имам време да се насладя на този прекрасен свят – особено много се възхищавам на технологиите. Това да мога да видя внука си, който стана „Човек на годината“ в Квебек, да мога да го чуя и да му видя личицето по скайпа, а той да е на хиляди километри от мен – това не е ли възхитително? Животът е прекрасен! Прек-ра-сен! Жив си! Гледаш небето – синьо, гледаш земята – зелена, гледаш водата – бистра! Нощно време какви красиви звезди има, всяка сутрин колко е обещаваща, луната като изгрее, какво сияние отразява… Красота има навсякъде.“

Какъв е първият ви (или най-силният ви) “женски” спомен?

Не е приятен. Не ме връщайте там.

Какво наследихте от предишните поколения жени и какъв завет бихте искали да оставите на онези, които сега влизат във света?

От хората, които срещам непременно научавам нещо. Непременно си „открадвам“ нещо, непременно го помня и се стремя да ми служи за моето собствено израстване. От поколението жени преди мен съм се научила да бъда по-разбираща, по-мека, по-добра, по-отдаваща се, да не съм вгледана в себе си, да не съм егоист, да не съм креслива, да не съм груба, да се обличам подобаващо за възрастта ми, да готвя сравнително добре, да се грижа за семейството, за дома ми, за децата да давам дори повече, отколкото е необходимо. За дъщеря ми, за младите момичета, които следват моя Инстаграм днес, ми се иска да оставя следното послание: Не се престаравайте. Не се преструвайте. Не се лигавете. Учете повече. Четете повече. Ходете на кино. На планина. На колело. Спортувайте. Катерете се високо – светът отгоре е удивителен, въздухът – изумителен. Преживявайте съкрушаващо всичко – не се щадете – емоциите са велико нещо, те ви правят жени, но споделяйте малко. Бъдете приятелки с майките си. Не отвръщайте поглед от наставленията на бащите си. Говорете малко, правете го тихо,  грижете се за себе си. Ходете на терапии, на СПА, на басейн. Глезете се. Не се оставяйте някой да ви глези, не бъдете глезли. Просто се обичайте и давайте на себе си това, което иска тялото и душата ви. Не е грях да искате да ви е хубаво. Но го искайте от себе си. Не от партньора си. Изкарвайте много пари, работете много. Купете си хубава кола. Слушайте силна музика. Живейте го този живот! Жи-вей-те-го!

Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяте вие самата на 75?

„Сърцето чедо, не остарява. Иска ти са, а пък не можеш. Най-страшната болест е старостта!“ Това са думте на 100 годишната баба Рада от Смолян. И са истина. За 75 години мисля, че тялото натежава, но годините повече от него даже… Да, смятам, че израства човек за тези години – предимно духовно. Иначе телата ни всяка година оставят по малко от свежестта си в миналата. Но това би могло да не е беда, според мен. Нали гледам столетниците ми – тези, които са се предали, са били нещастни още на 75 и са чакали животът да свърши, окайвайки се, че са стари. Други, като баба Боянка, за която писах по-горе, се надяват да доживеят 120 години, за да се порадват още малко на прекрасните възможности, които дава днешният свят. Зависи от гледната точка и зависи от това, как възприемаш нещата и света. Аз каква ще бъда на 75? Страхотна. Обещавам ви. Ако съм жива и здрава, ще бъда много яка бабка и внуците ми ще се редуват да ме целуват. Аз ще им готвя по кето рецепти, ще ги уча да се хранят правилно и ще ходим заедно да тичаме по маратони. Аз ще се гордея с моите деца и внуци и те ще се гордеят с мен.

С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?

Зависи за коя възраст говорим. Мен ме привличат красивите, поддържани и уверени в себе си жени. Жени, които са смели, започват начинания с премерен риск и печелят. Обичам жени в хубави коли, с грим, хубави дрехи, чисти обувки, красиви чанти и поддържани коси. Не харесвам леността в по-младите момичета. Мазни, ако са косите им, не е добре, дразнят ме „тупажите“ в прическите. С тесните дънки, опити по тялото съм непримирима. Не е хубаво да пият бира от пластмасово шише, да пушат по парковете – не е красиво, нито женствено. Не е хубаво да свалят мъжете, да са досадни. Да кифлеят в еднакви пози на снимките си в Инстаграм.

Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?

Поизгубихме от блясъка си, слязохме сами от пиедестала, който ни се полага. Нагърбихме се с много чували под една мишница, дините сложихме на главите си, добродетелите забравихме. Искаме да бъдем и мъже, и жени едновременно, а това е съвсем ненужно.

От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?

Днес е много сложно да имаме семейства с добродетелите от едно време. Но трябва да опитваме – да сме добри домакини, разбиращи и съпричастни съпруги, любящи майки… Да, написано стои добре. Но в действителност  рядко се получава. На мен – най-малко вероятно… Но ще продължавам да опитвам.

Съществува ли женска солидарност?

Да, с работата си съм го доказала. Имам 20-годишен телевизионен опит с екип, изграден предимно от жени и знам, че на тях винаги мога да разчитам.