Откак има театър, артисти и публика, людете в салона обожават големите сценични творци. Изпращат им цветя, чакат ги за автографи след представление. А държавните институции във всяка културна страна се стараят да оценяват по достойнство заслугите им и да им присъждат награди.
Артистите са чувствителни хора – пазят си наградите и отличията, за да ги оставят на потомците си. В колекцията на легендарната оперна прима Мирела Френи призовете са безброй. Те красят дома й в Модена и сигурно завинаги ще останат там. Великата оперна прима неотдавна си отиде от белия свят, покосена от тежка болест, малко преди да навърши 85.
А последното отличие, което получи, бе Кристалното огърлие на Съюза на българските музикални и танцови дейци. „Пратката дойде по пощата. Каква хубава изненада! Трогната съм“, сподели пред „Жената днес“ единствената дъщеря на артистката, адвокат Микаела Маджера,
която до последно бдеше над майка си.
Някои български институции подготвиха поздравителни адреси до Мирела Френи по повод 85-ата й годишнина – Плевенската филхармония, Варненската опера, Старозагорската опера, литературният салон „Евгения Марс“. Копия от тях също стигнаха до ръцете на Микаела Маджера. Българските музиканти обичат и ценят Мирела Френи, а оперната ни публика я обожава. Защото Мирела бе от онези личности, които останаха естествени и непринудени, стъпили здраво на земята.
Любимата снимка на Мирела – двамата с Гяуров изпълняват дуета на Церлина и Дон Жуан от „Дон Жуан“ на Моцарт на концерт в Япония.
За радост на всички нас, българите, Мирела Френи, остава завинаги свързана с родината ни, с българската култура. В продължение на 30 години тя бе съпруга на световноизвестния бас Николай Гяуров, който издъхна в ръцете й през 2004-та. По волята на децата му – Елена и Владимир Гяурови, тя го погреба в Модена.
Да се сдобиеш с автограф от Мирела не беше трудно – тя отговаряше на всички писма с молба за снимки и уважаваше многобройните си почитатели по целия свят.
Да припомним коя бе Мирела Френи. Едно от децата-чудо на своето време. Родена е в Модена. Семейството е бедно, майка й се труди в тютюнева фабрика, редом с майката на Лучано Павароти. Случва се така, че работничка във фабриката, която е родила бебе, става
дойка на Мирела и Лучано.
„Ти изяждаше повече от млякото, затова си толкова едър. Важното е, че и двамата станахме певци. А защо ли детето на дойката не пропя?“, пита Мирела след време своя сценичен партньор, с когото се смятат за млечни брат и сестра. На 10-годишна възраст Мирела Френи участва в радиоконкурс с прочутата ария „Ясен ден ще дойде“ от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини и го печели.
Мирела Френи и Лучано Павароти в „Дъщерята на полка“ на Гаетано Доницети.
Двамата с Лучано учат пеене в съседен град при маестро Кампогалиани. „Имах бедно, но хубаво детство. Разчитах на две фантастични баби – и по майчина, и по бащина линия. Вслушвах се в думите им. Едната казваше: „Мирела, в живота има и трудни моменти, ако ти се плаче, плачи, но винаги върви напред!“
А другата я допълваше: „Понякога и черни дни настъпват, но помни, че в тунела винаги има светлина“. Бабините съвети много ми помогнаха. Правех нещата с радост и ми се получаваха“, припомня в интервю за италианската преса певицата. Приятел на баща й е близък с Бениамино Джили. Майка й я води при него в Рим, за да я прослуша. „Ако съумее да съхрани гласа си, това дете ще стане голяма артистка, защото пее с емоция“, казва тогава Джили. Мирела успява да съхрани гласа си и от симпатично хлапе с вирнато носле и бели бузки се
превръща в красива и гласовита девойка.
Излиза на професионалната сцена съвсем млада – едва 19-годишна. Тя прави своя дебют в операта през далечната 1955 г. в Модена – с трудната партия на Микаела от „Кармен“ на Бизе. Ролята ще остане за нея любима през целия й живот, неслучайно Мирела ще кръсти дъщеричката си Микаела.
Рудолф и Мими в „Бохеми“ – Мирела Френи и Лучано Павароти са в стихията си.
Мирела Френи и Лучано Павароти в „Дъщерята на полка“ на Гаетано Доницети.
Певицата, вече забелязана от ценителите и критиците, сключва брак с пианиста Леоне Маджера – младеж от богато семейство, пианист и диригент. Кариерите им тръгват възходящо нагоре. През 1958-а Мирела печели конкурс за ролята на Мими в „Бохеми“ на Пучини в Театро Реджио в Торино. Тази роля ще й донесе след време световно признание. А в партньорство с млечния си брат Лучано Павароти, Мирела ще пее в най-големите театри на планетата. Двамата с Павароти до днес са считани за най-добрите изпълнители на Мими и Рудолф в „Бохеми“ за всички времена.
Мирела и Лучано – в живота те си викаха гальовно един на друг „Нано“ и „Нана“.
Двамата си говорят галено на „Нана“ и „Нано“, като използват местния диалект в Модена.
Френи е постоянна партньорка с Павароти
както на сцената, така и в звукозаписното студио. През 1961 г. Френи дебютира в британската Кралска Опера в ролята на Нанета във „Фалстаф“ на Верди. Година по-късно е дебютът и в „Ла Скала“. В Метрополитен опера пее за първи път през 1965 г. – ролята на Мими, а по-късно и Лиу в „Турандот“ на Пучини, Маргарита във „Фауст“ и Жулиета в „Ромео и Жулиета“ на Гуно. Участва и във филма „Мадам Бътерфлай“ заедно с Пласидо Доминго и под диригентството на Херберт фон Караян и режисурата на Жан-Пиер Понел. През 1976 г. се снима във филма на Понел „Сватбата на Фигаро“ в кокетната роля на Сузана.
С Пласидо Доминго
Разривът в семейството на Леоне Маджера настъпва през 1976-а. По онова време Николай Гяуров вече се е разделил с първата си съпруга, пианистката Златина Мишакова. „Не предполагах, че някога ще се омъжа за Гяуров. Да, забелязвах го, представителен, красив мъж, но нищо повече. Двете семейства – моето и неговото, заедно сме излизали, по ресторанти сме ходили. Но в един момент, останали без брачни партньори, с Николай решихме, че можем да продължим заедно“, казва в интервю на Френската телевизия Мирела Френи.
Двамата с Гяуров създават здраво семейство.
Той приема дъщеря й като свое дете, а когато Микаела се омъжва и ражда момче и момиче – отнася се към тях като към любими внучета. Дори в кухнята им показва как да си приготвят някое българско ядене.
Мирела със звездите от нейното поколение – Николай Гяуров, Лучано Павароти и Райна Кабаиванска.
Доста често Мирела Френи и Николай Гяуров са заедно по световните сцени. Паметен ще остане 50-годишният юбилей на Гяуров в Софийската опера, честван през далечната 1981-ва. За това събитие си спомня Георги Йорданов, министър на културата по онова време: „Срещу символичен хонорар прие да пее в чест на Гяуров тенорът Хосе Карерас – млад, с буйна коса, още непреживял ужаса от левкемията. При същите условия дойде и баритонът Пиеро Капучили. Дойде и Евгений Нестеренко, и нашата Стефка Евстатиева. Дирижираше маестро Руслан Райчев“.
Мирела Френи пее в Софийската опера и в „Дон Карлос“ на Верди, заедно с мъжа си – в ролята на Филип Втори, под палката на маестро Асен Найденов.
Семеен портрет
Двамата с Гяуров основават центъра Centro Universale del Bel Canto във Виньола, където започват да водят майсторски класове. След смъртта на Гяуров през 2004 г., Френи продължава общото им дело. През 2002 г. е удостоена с почетна степен от Университета в Пиза за
значимия ѝ принос за европейската култура.
Мирела Френи работи с най-големите диригенти на епохата. Ето какво разказва тя самата за двама от тях пред Френската телевизия: „Беше по време на репетициите на „Бохеми“ в „Ла Скала“. Все още не се познавахме с Херберт фон Караян. Той се появи в театъра, остана да погледа. В един момент се обърна към режисьора Дзефирели и му каза: „Имате ли нужда от г-жа Френи?“, „Не, нямам“, отговори Дзефирели. Караян ме покани в гримьорната и седна на пианото. Чудех се какво ли ще иска да му изпея – арията на Мими от първо действие или част от любовния дует с Рудолф. А той поиска финалния дует, със смъртта на Мими.
Мирела Френи с Караян и Павароти.
Разбрах, че ще провери дали съм добра артистка. Изслуша ме, тупна ме приятелски по бузата и каза: „Е, хайде да работим!“ Работихме заедно 24 години! Хубав спомен пазя и от Джеймс Ливайн. Голям американски диригент! През май 2005-а чествах под неговата палка 40 години от дебюта ми в Метрополитен опера. След галата, Ливайн дойде в гримьорната ми и си свали пръстена. Този пръстен винаги блестеше на ръката му. Поиска да ми го подари. Опитах се да откажа, но той настояваше. Каза ми, че го прави от радост и от щастие, че е работил с мен толкова дълго време“.
С Николай Гяуров след „Евгений Онегин“ в Чикаго
Певческото дълголетие на Мирела Френи
е забележително – продължава 53 години. Засипват я покани за участия по целия свят. Тя признава, че сама е сложила точката в кариерата си. „Певческото дълголетие е хубаво нещо. Аз успях да го постигна благодарение на много неща. Винаги отивах на репетиции с научена роля, добре подготвена. С диригента и с режисьора вече изграждах образа, а не се вторачвах в нотите. И затова лесно възприемах изискванията на диригента. Успях да си съхраня и техниката.
Избирах подходящ репертоар за съответната ми възраст. Много е важно за певеца да умее да отказва, да не бъде всеяден. Трудно се казва „Не“, когато ти дават роля, особено на млади години. Ама аз и тогава умеех да отказвам. Бях само на 22, когато ми предложиха турне с „Мадам Бътерфлай“. Вече си имах бебето, съвсем мъничко. Намерих сили и казах „Не“. Сега си давам сметка, че съм била права. Всяко нещо с времето си. Да направиш добра кариера означава да си подредиш програмата и да отказваш, когато трябва“, разказва Мирела Френи.
Тя приключва професионалната си кариера на сцената с ролята на Йоана от операта „Орлеанската дева“ на Чайковски във Вашингтонската национална опера на 11 април 2005-а.
Мирела и Николай – автограф за близкия приятел Джорджо, тоест министъра на културата Георги Йорданов.
За двойката Мирела Френи-Николай Гяуров и днес продължават да се носят легенди. Мирела Френи признава, че е
обичала искрено Николай, ценяла и неговите приятели.
Най-топли чувства я свързваха със семейството на Георги Йорданов, когото тя ласкаво наричаше Джорджо. „Николай ми даде толкова много. У дома в Модена имаме кабинет, където се занимавахме с музика. Нашата лаборатория на гласа! Той слушаше мен, аз – него. Тук всичко остана така, както го остави Николай. Запазих вещите му, нотите, очилата му. Имахме не само обща професия, но и общи интереси извън операта. Ходехме заедно по мачове. Обичам много една снимка, която съм оставила на пианото – на концерт в Токио изпълняваме дуета на Церлина и Дон Жуан от „Дон Жуан“ на Моцарт.
В „Дон Карлос“ на Верди – Мирела и Николай в годините на славата.
Аплаузите бяха невероятни. Публиката усещаше, че наистина сме влюбени един в друг и още повече ръкопляскаше. Николай бе изключителна личност. Бяхме най добрите критици един за друг. Сядаше, подпираше с ръка брадичката си и коментираше. И тази снимка съм я оставила на масата, за да бъде винаги с мен. Всъщност той остана тук.
Големият ни подарък в живота беше, че бяхме заедно.“,
казва в интервю Мирела Френи.
В дома и в Модена вече има още една реликва – Кристалното колие на Съюза на българските музикални и танцови дейци. А за нас, почитателите й, остава удоволствието, че сме я слушали на живо. В Модена има улица „Николай Гяуров“, би било чудесно, ако Софийската община на свой ред кръсти улица на името на Мирела Френи – едно от оперните светила на ХХ век.
С Николай Гяуров след „Евгений Онегин“ в Чикаго
0 Коментара