Мирела, която рисува в света на тишината

За пръв път чух за нея през октомври 2020 г. на откриването на комбинираната люлка-везна за споделена игра на дечица без и със специфични възможности на детска площадка в Парка на младежта в Русе.

Тя е Мирела Венциславова – на 25 години, с диагноза глухота. Тя е график, възпитаник на Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“, с две самостоятелни изложби, участник във фотокнигата „Да се запознаем с „Различните“ деца на България“, разпространявана безплатно в цялата страна и онлайн. Мечтата на Мирела е да е художник-аниматор и уверено върви към нея, въпреки невъзможността да продължи образованието си в НХА. С радост се включва в благотворителни базари, участвала е в редица групови експозиции в страната.

Нейни картини са включени в литературен алманах и поетичен сборник. В творческата ѝ биография има и работа по детска книжка за оцветяване. С подкрепата на арт-инициативата с хуманна кауза „Продължаваме“ с картината си „Българска мома с кон и петел“ участва във Venice Biannale Artbox Expo в тазгодишното 59-то издание на Венецианското бианале за изкуство. Вълшебствата, които твори с молив, туш, перо и графичен таблет, споделя на фейсбук страницата си: https://www.facebook.com/mirelahappy10.

Това е един разговор с Мирела за вдъхновението,  детството, мечтите, целите и предизвикателствата, прегърнали и прегръщащи личния и професионалния ѝ път.

Вярвам, че тепърва талантът на Мирела Венциславова ще се разгръща, а заедно ще продължат да вдъхновяват – България и света…

Благодаря ти за отделеното време и възможността да поговорим. Върху какво работиш в момента?

Рисувам основно с графичен таблет и молив, подготвяйки третата си самостоятелна изложба в София. Там съм решила да се представя с по-големи като размер творби. Ще изненадам публиката с фигурални композиции, пейзажи и представители на фауната. Разбира се, готвя им и изненада.

Участваш и в групови експозиции.

По повод десетата годишнина на „Ние Ви чуваме“ –единственият в България специализиран сайт за хора със слухова загуба – през ноември 2019 г. участвах в изложба с още 7 колеги творци. Общото между всички ни бе и е светът на тишината. Домакин на събитието тогава бе софийската галерия „Контраст“, а изложбата – първата по рода си в страната. Тогава се представих с по-малък размер картини. Експозицията включваше общо 24 творби с различен стил и уникалното послание на всеки от авторите.

Ако можеше да продължиш професионалния си път далеч от родината, коя страна би избрала?

Бих избрала без колебание – САЩ, защото там са най-големите студиа, които създават 3D анимации. Искам да работя като художник-аниматор там, но и да се върна. Никога не съм опитвала да се свържа с тях. Истински вдъхновена съм да го направя, но и знам, че преди това имам доста работа и път, който трябва да извървя. Нужно е да съм добре подготвена. Имам нужното ниво на английски език.

С какво те привлича 3D анимацията?

Създаването на триизмерна анимация е времеемко изкуство, което коства много усилия. Харесва ми как се използва движението, за да се вдъхне живот на герои, предмети, реквизит и други.

Кои са твоите учители?

Моят най-голям учител е Аарон Блейс. От него уча и се вдъхновявам да рисувам по-добре и да усъвършенствам уменията си. Бях на 16 или 17 години, когато за пръв път попаднах на негови работи в Google. Бях истински впечатлена. Разбрах, че е работил като художник и аниматор за „Красавицата и звяра“, „Аладин”, „Цар Лъв”, „Покахонтас”, „Мулан“ и още много други. С „Брат мечка“ – любимият ми негов филм, има номинация за Оскар. Прочетеното и видяното тогава много силно ми повлия и реших, че искам да стана аниматор като него. Следя уроците му в YouTube.

Любима книга или литературен герой, който копнееш да илюстрираш?

Хоул от „Подвижният замък на Хоул“ на Даян Уейн Джоунс. Харесвам го, защото е магьосник и помогна на Софи да развали проклятието на вещицата.

Защо е важно децата да четат?

Книгата далеч не е само източник на информация, тя е прозорец към нов свят, пълен с невероятни пътешествия и открития. Тя дава безкрайни знания, развива мисленето, въображението и речта, но най-важното – учи да чувстваме, съпреживяваме и обичаме, да различаваме доброто от злото. Четенето е важно, защото освен всичко, ни дава уроци, като същевременно поддържа умовете ни активни. Значението на книгата – да ни помогне да научим и разберем в дълбочина нещата – не може и не бива да се подценява.

Вродена ли е глухотата ти?

Била съм на около 3 годинки, когато лекарите са установили, че не чувам. Вероятно като последица от антибиотиците и високата температура, която съм имала често като бебе. За съжаление, слуховите апарати не даваха положителен резултат при мен. Когато бях 8-годишна, ми поставиха кохлеарен имплант в лявото ухо. Аз съм с двустранна тотална глухота и неясен говор. Не владея и жестовия език, затова може би и не свикнах с импланта и звуците. Вече не го нося.

Какви бяха вкуса и аромата на детството ти?

Смътно помня детството си. В продължение на година учих в Специалното училище за ученици с увреден слух „Проф.д-р Дечо Денев“ в София. Бях на около 5 години, постъпих в предучилищна група. Там се научих да говоря и пиша хубаво, да се храня сама. Играехме с децата, но беше трудно детството.

Кога се сближи с графиката?

Харесва ми много да рисувам с молив, туш и перо, защото е по-лесно и бързо, отколкото с цветната палитра. Графиката разкрива по-добре и душата на самите персонажи. Фокусът и дълбочината са различни.

Кое е най-необичайното място, върху което си рисувала?

Върху нокътна плочка. Най-интересен ми е моментът, в който нарисуваното с гел лак там е готово и ми хареса.

Как се справяш в ежедневието?

Сдържана съм. Знам как да се справям с трудните ситуации и да си проправям път. Дори когато има стресиращи събития, не губя хладнокръвие, оставам спокойна, започвам да мисля рационално, да анализирам и намирам логичното решение.

Успехът или провалът –  кое от двете те плаши повече?

Като че ли се страхувам повече от провали, но си давам сметка, че те са основополагащи, те са горивото за всеки един успех. Текущо все още трудно рисувам къщи и пейзажи, но се упражнявам и всеки мой малък личен успех по пътя, иницииран от предизвикателството на една по-сложна композиция с достатъчна фрагментарност, ме радва.

Мечтая за кариера на художник-аниматор. Наясно съм, че пътят ще е и дълъг, и нелек. Все още съм начинаеща, но и мотивирана да вървя напред. Искам да усвоя в детайли 3D анимацията. Гледам уроци в YouTube, уча сама, но е малко трудно и напредвам бавно. Поредната крачка към целта ми бе професионално обучение по 3D анимация. Наскоро приключих учебен блок от индивидуални онлайн уроци с преподавател от „IT Step Bulgaria“. Възхитена съм от екипа, от персоналното им отношение. Благодаря от все сърце на г-жа Невяна Боева, която ни препоръча най-добрия пакет от учебни блокове спрямо индивидуалните ми нужди. Желая много успех на академията.

Живееш в Русе. Какво би искала да видиш в помощ на хора като теб?

Бих искала да няма толкова безработни сред нашата общност. За глухите е много трудно да си намерят добра работа и приятелски настроена към тях среда. Затова бих искала държавата и бизнесът да осигурят повече работни места за нечуващите не само в Русе, но и в България като цяло.

Ако имаше кристална топка и можеше да пътуваш във времето, къде щеше да си след 5 години?

Щях да съм арт директор в Русе и създала първия си 3D филм. В сюжета по някакъв начин искам да е преплетена българската история, родовата ни памет. В съзнанието ми упорито се откроява една българска мома, бранеща страната ни. Възнамерявам да създам студио, в което да се раждат български 3D филми. В него бих искала да работя съвместно с аниматори от цялата страна. В този свят има толкова нещастие и тъга, затова и искам героите ми да вършат добри дела за хората, да ги правят по-щастливи и по-добри.

Какво владее тишината по-добре от нас, човеците?

Светът, в който почти няма шумове и звуци, притихването, смирението и може би това, че не чака от никой да случи нещо вместо нея. Аз виждам различно през свят на чуващи човеци, но и отстоявам мястото си в него и сред тях.

Щастлив човек ли си?

Животът винаги е изпълнен с препятствия, но това е нормално. За да съм щастлив човек, е нужно да гледам на възникналите пред мен проблеми като на възможности, а не като на спънки. Правя го. Само така продължавам уверено напред.

Какво би пожелала на младите хора в България?

Повече възможности за професионално развитие и повече смелост за изграждане на техен собствен бизнес тук. Нека продължават единствено напред, да са здрави и щастливи в България.