Моята Фрида

Аз съм като зелена чушка, люта, но вкусна…

Аз съм плачещата жена

Аз съм Ла Йорона

Тя не е просто жената със сключените вежди, която ходи в ярки шантави цветове и одежди, с много бижута и цветя в косите. Тя не е просто онази луда мексиканска художничка, която била любовница с Троцки, Анри Бретон, Чавела Варгас, Хенри Милър, Марсел Дюшан и кой ли още не, лекувайки кървавата си ревност от похожденията на дебелия жабок и неин два пъти съпруг Диего Ривера. Тя не е просто бунтарка, която вярва в идеалите на комунизма, на световната революция и желанието за промяна и свобода, тя е знамето на тази промяна и бунт.

Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон –

една вечна икона на свободния дух и дързостта да отстояваш собствената си индентичност и стил.

Представете си я – с поне 9 пръстена на 10-те си пръста, държи цигара в дълго цигаре или с щипка, облечена с дълги, надиплени поли, с шарена блуза и индиански шевици, сплетени коси, вдигнати високо над челото, с божури и рози вместо корона, една истинска доколумбова принцеса, въздухът около която трепери от безмерната чувственост на тялото й, пожелавано от мнозина, и още по-безграничната ранимост на душата й, достойна да си говори с други измерения и светове.

Една жена, която от малка флиртува със Смъртта, но не й се дава. Сключва фаустовски договор с нея – нейните болки срещу поне още малко живот, още малко любов, още малко картини, още малко незабравими срещи с личностите на века.

Фрида крачи с едри крачки през континенти, държави, култури, понякога дори без да помръдва от леглото си.

Нейното легло е нейният свят. Понякога дори буквално.

Сигурна съм, че неспокойният й дух все още кръжи и се навърта около любимата й Синя къща в Койоакан, където тълпи от посетители всеки ден отиват да видят чудното гнездо на най-известната мексиканка за всички времена. Тук живеят маймунки, растат причудливи растения и цветя, мирише на странни билки и подправки, чува се песента на влюбен петел, пеят се най-горещите ранчерас и се пие много текила.

В жилите си Фрида носи коктейл от немска, индианска, еврейска и мексиканска кръв, възпитана в дух на религиозност от майка си Матилда, тя дръзко отказва да приеме християнските догми и се обръща по-скоро към езичеството, устройвайки си често всякакви езотерични ритуали и тайнства. На всеки втори ноември десетки захарни черепи, царевични хлябове с билки и гозби с месо, боб и много люти чушлета овенчават нейната трапеза, посветена на мъртвите.

Дори след собствената й смърт такава трапеза остава да чака съкрушения Диего в дома им.

Съдбата буквално си играе с издръжливостта и характера на чернооката бунтарка, изправяйки я пред различни изпитания. Като малка Фрида страда от полиомиелит. Още тогава има проблем с крайниците. Единият й крак е по-слаб от другия, затова й се

налага да носи по няколко чифта чорапи един върху друг.

Не стига това, но на прага на своето пълнолетие тя става жертва на пътна злополука и едно желязо прерязва таза й.

Прекарва месеци наред в гипсово легло. Учи се да ходи отново. От този момент нататък болката е нейна неизменна спътница. Претърпява над 30 операции. През 1952 г. ампутират крака й. Прокобата дебне отвсякъде. Опитва се да бъде майка, но забременява много трудно, а после се оказва твърде крехка да износи плода и прави спонтанен аборт.

В цялото й творчество се отразяват като в магическо огледало битките й с тленността и крехкостта на тялото. Анатомични органи, зародиши, артерии, решетки, окови, ножици, скалпели и хирургични инвентари се редуват с романтични дантели, сърца, лентички, цветя, плодове, животни. Красивото и грозното, страшното и нежното винаги вървят ръка за ръка така, както всичко в живота й има две страни.

Казват, че била страхотна любовница.

Вероятно владееща тайните техники на древните шамани, тя по-скоро омайва партньорите си, запалва ги с невероятната си енергия и чар и не им остава възможност за съпротивление. В Латинска Америка на това му казват „страст”. Всичко в живота си Фрида прави със страст, като за последно, на живот и смърт, с максимума на собствения си потенциал.

Тя не живее, тя гори. И нейният пламък няма как да не подпали доста черги. Клюките говорят за все големи светила от областта на политиката, изкуството и обществения живот. Дори и да не са били преки любовници на Фрида, всички са били малко или много повлияни от мощната й харизма. Вижте стари документални кадри с нея и ще се убедите сами. Това е лице, което не можеш да забравиш, това са жестове, които като че ли свещенодействат, тя като че ли не стъпва по земята, а се движи на 5 см над нея.

Дръзка и смела – тя среща вече известния художник Диего Ривера, става негова ученичка и го развежда. След това се жени за него. Два пъти.

Приема в дома си редица интелектуалци, пътува по света с Диего, участва в бунтове, снима се за кориците на списания, прави изложби, пише поезия, обучава ученици. И готви. Както само една истинска мексиканка може да готви – със страст и много подправки. В тайния й бележник има запазени десетки рецепти за причудливи ястия, чиито вкус дори не можем да си представим.

В наскоро издадената от „Колибри” книга за живота й „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало”, от Ф. Г. Хагенбек, по удивителен начин са преплетени житейски случки с рецепти, олицетворяващи хората в живота на Фрида. Само едно истинско въображение може да си представи

Смъртта като гозба от любимия петел,

възвестяващ всеки нов подарен от Съдбата ден.

Днес освен култова художничка Фрида се е превърнала в модна икона. На неподражаемия й стил има посветени десетки ревюта. Вдъхновила творци от всички области на изкуството Фрида е все още жива. За нея се снимат филми, пишат се пиеси, пеят се песни. Доскоро в Младежки татър „Николай Бинев” се игра спектакъл, посветен на Фрида, автор на текста е Саня Домазет. В ролята безупречно се превъплъти Станка Калчева. В София дори има две магазинчета за дрехи и бижута, кръстени Фрида и Диего, сгушени на малките пет кьошета, с весели и цветни витрини те приканват феновете да почетат мексиканската дива.

Има една много известна мексиканска легенда за Ла Йорона или Плачещата жена. Тя разказва за високомерната селска красавица Мария, която отблъсквала един след друг кандидатите за ръката й, а накрая се оженила за богат собственик на ранчо, който обаче се оказал неверен съпруг. Вбесена от изневерите му, Мария удавила в реката двете си деца, но когато осъзнала какво е направила, започнала да тича по речния бряг, да плаче и да вика:Oh hijos mios, оh hijos mios!.. („Деца мои, деца мои!..), така и до ден-днешен – тича, вика децата си и плаче…

Тази легенда се пее в една от най-тъжните латиноамерикански песни, интерпретирана от редица певици. Версията, която най-много разтърсва, е тази, която се изпълнява от Чавела Варгас във филма „Фрида” със Салма Хайек. Там Чавела играе ролята на Смъртта. Истинската Чавела пее във филма за нейната любима Фрида.

Чуйте тази песен! И, знайте, че там някъде витае духът на Плачещата жена и ни напомня, че любовта и болката са сестри.