Все още почти неизвестната актриса Одри Хепбърн пристига на Лазурния бряг през 1951 година, за да играе малка роля във филма „Monte Carlo Baby”. Тогава дори името й понякога е изписвано неправилно в редките случаи, в които изобщо се споменава. Впечатлен от нея обаче и воден от интуицията си, фотографът Едуард Куин (1920-1997) й предлага да я снима и тя се съгласява. Снимките, които Одри Хепбърн изпраща на своя агент в Холивуд, до голяма степен й „спечелват“ ролята в „Римска ваканция“. За нея тя печели наградата „Оскар“ и се превръща в тотална звезда, каквато остава цял живот.
© Riviera Cocktail, Edward Quinn – Côte d’Azur Jet Set of the 1950s, Small Format Edition, to be published by teNeues in February 2017, € 29,90, www.teneues.com, Photo © edwardquinn.com
Куин снима и „секси котето“ Бриджит Бардо,
когато тя е още на осемнадесет години. Пред обектива на фотографа се състои и първата среща между все още актрисата и бъдеща принцеса на Монако Грейс Кели с принц Рение. Сега книгата Riviera Cocktail, Edward Quinn – Cоte d’Azur Jet Set of the 1950s, издадена от teNeues в малък формат с текст на английски, френски, немски, италиански и испански, събира само част от богатия архив на фотографа. Той остава най-известен със снимките си от Френската Ривиера през 50-те години на ХХ век, или „златната ера“ на Лазурния бряг. Безценното съкровище на Куин, натрупано в епицентъра на големия бизнес, джет сета, изкуството и безкрайните купони, възлиза на над сто хиляди негатива, които още преди години съпругата му Грет подрежда и каталогира.
Самото изреждане на
обитателите на социалната джунгла, каквато в онези години представлява Френската Ривиера, започва да гъделичка интереса и да развихря въображението за случвалото се там: филмови звезди, художници, скулптори, комарджии, бивши крале и кралици, музиканти, корабни магнати, политици, плейбои, куртизанки, милионери, състезатели, продуценти, хореографи, примадони.
Участниците в този ослепително бляскав маратон живеят
от гала на гала и от нощ на нощ. Едуард Куин документира купонджийската стихия в продължение на цяло десетилетие с камерите си Leica и Rolleiflex.
И докато в света „отвън“ атомната заплаха е на дневен ред, водят се граждански войни в Алжир и Конго, разиграват се кризите в Суецкия канал и Кипър, и изобщо насилието и несигурността са повече от спокойствието и мира, в Монте Карло Нат Кинг Коул пее True Love под обсипаното със звезди небе и омайващите морски звуци. “Лунната светлина се отразява върху хайвера. Екзистенциалистите и техните музи се разхождат боси на плажа. Джеймс Дийн се превръща в идол на младите бунтари”, казва издателството на книгата. Към саундтрака на този живот могат да бъдат добавени Unforgettable отново на Нат Кинг Коул, You Make Me Feel So Young на Франк Синатра,
химна на любовта на Едит Пиаф.
На снимките на Куин Силвана Мангано и Джина Лолобриджида играят на петанка във вилата на продуцента Дино де Лаурентис. Аристотел Онасис излиза от нощен клуб в Монте Карло в компанията на влюбената в него оперна дива Мария Калас. Джинджър Роджърс танцува на кинофестивала в Кан. Жозефин Бейкър, Марлене Дитрих, Морис Шевалие и Шарл Азнавур пеят на галавечери. Гари Купър хвърля рози на сцената на Едит Пиаф. Пабло Пикасо рисува във вилата си. Лиз Тейлър получава колие и обици за половин милион долара. След успеха на „Добър ден, тъга“ Франсоаз Саган пише новата си книга в хотел „Карлтън“.
Контролът на пиарите и импресарските агенции ще дойде след десетина години. Дотогава обаче папараците още доминират светския терен и теорията „Усмихнете се за камерата“ продължава да е валидна. С остроумност и добри контакти фотографите могат да получат достъп до звездите, който ще секне, когато се намесят големите пари. Един от най-добрите в бизнеса си остава именно Едуард Куин, като доказателството за това е върху негативите. „Едно от най-хубавите неща беше, че заради доверието към мен звездите почти никога не настояваха да им показвам снимките след това“, казва Едуард Куин.
0 Коментара