В този спорт не са особено на мода антропометричните изследвания. За да влезеш в тениса, няма нужда много да се интересуват от майка ти, баща ти, да питат за лелите, вуйчовците, бабите. Не се надяват, че ще станеш висок, не се страхуват, че си нисък. Има мъже, дори сред известните, с ръст 155 см, има жени гигантки. И това не им пречи да се появят на тенискортовете. Има различни характери. Експанзивни, избухливи, затворени. Голямо разнообразие. Но застанат ли на корта, и ниски, и високи, и кротки, и буйни, всички искат победата.
По телевизионните програми на Запад могат да се видят скандални предавания за известни тенисисти. Не е много ясно защо го правят: за реклама на телевизията или на тенисистите. На големи турнири могат да се видят „звездите“ с невероятни антуражи — с бебешки колички и бавачки, менажери, съпрузи, любовници… В цялата тази обстановка, една българска треньорка, енергична, открита, с вид на жена, която с всичко се справя сама, и дъщеря й, стройно дългокрако момиче, повече дете все още, изглеждат странно нормално. Подчертано естествени, без да подчертават каквото и да било.
Мануела Малеева е висока 170 см, тежи 55 кг. Пропорции, каквито би си пожелало всяко момиче. Може би това е резултат от някаква много специална диета?
Нищо подобно. Майката като всички майки държи децата й да са добре нахранени. Никакви претенции по отношение на количествата, нито дума за съдържанието на калории и витамини. Единствено изискване: всичко да е прясно и всеки да яде каквото обича. Тук вече грижата е на бащата, майстор на добрите покупки. Майстор на богатата трапеза.
Защо от всички деца в школата на ЦСКА, с които младата треньорка се занимава, точно Мануела така израсна, че не се вижда скоро някоя да може да я застигне? По-талантлива ли е от другите? Би ли могла Берберян да доведе някое от останалите момичета до такава степен на подготовка, на организация, на боеспособност? Има ли нещо вярно в това, че в скиспорта, в тениса треньорите предпочитат да готвят собствените си деца и за сметка на тях пренебрегват другите?
„То, на пръв поглед така излиза — каза треньорката. — Ако искате да ви отговоря съвсем точно, Мануела няма някакъв особен талант за тениса. Бих могла да подготвя и някое от другите деца в тази степен, ако живее у дома. Ако „диша“ в такава доза тениса. Това става неусетно, непрограмирано. Атмосферата в нашата къща е такава. Не знаеш по кое време на денонощието ще ти хрумне нещо ново, не можеш да не го споделиш, така сме настроени на една вълна, че е трудно всичко това да се „събере“ само в часовете за тренировки. Мануела най-често играе със сестра си Катя. Тя ми е винаги под ръка.“
Всички обичат да играят с Мануела. Приятен партньор, не нервничи, не прави фасони, не дразни. Спокойна, уверена, толерантна. Може би само Юлия все по-често отстъпва това удоволствие. „Не мога — признава си треньорката, — толкова съм свикнала да наблюдавам всяко нейно движение, че не виждам топката.“
Къщата на семейство Малееви е залята от книжни корабчета и тенис литература. „Производството“ на корабчета е любимата игра на децата: Маги — седемгодишна, Катя — тринадесетгодишна, и Мануела — петнадесетгодишна. В къщи Мануела просто е едно от трите деца на Юлия. Нищо че е победителка в такива големи турнири като „Флъш и Медълс“, „Ролан-Гарос“, нищо че е европейска шампионка по тенис за девойки до 18 години.
Бащата е инж. Малеев, научен работник, асистент по електроника в МЕИ, бивш баскетболист. Човек, способен да разбере, да се увлече от постоянната тенистема, тениссъдба в своя дом. Съпруга треньорка, три дъщери — състезателки. Какво друго освен най-искрен, дълбок, всепоглъщащ интерес към тениса може да прояви инж. Малеев?
Майката, Юлия Берберян, е същата онази енергична треньорка, единственият „антураж“ на младата, изгряваща българска звезда в тениса. „Чак пък звезда. Много обичате вие, журналистите, такива гръмки думи“. Не, не точно това — казва Юлия Берберян, но по насмешливо презрителната й гримаса може да се разбере. А какво казва?
Мануела е просто едно добро дете, което много ме слуша. Чак страшно ми става понякога, като си помисля до каква степен ми се е доверила. Аз бях диво дете. Може би ако имах нейната дисциплина, баща ми шеше да се чувствува добре, както аз сега…
Бащата на Юлия Берберян, футболист на младини, часовникар по професия, някъде след тридесетгодишната си възраст така се увлича по тениса и по една своя голяма идея — да направи дъщеря си тенисистка, че всичко друго отива на заден план. Сигурно е бил щастлив.
Юлия Берберян е деветкратна републиканска шампионка. Можеше да бъде десеткратна, ако бъдещата дъщеря не се разбунтува и не изтегли майка си от състезанието. Юлия се стараеше никой да не забележи, че е бременна, за да не последва лекарска забрана. Но забраната дойде от другаде. Така че, когато някой сега се пошегува: „Мануела играе тенис още преди да се роди“, това не е никаква шега. Точно си е. А кога детето е играло за пръв път истински, това и майка му не може да си спомни. Така е и с другите две момичета. Отначало Юлия тика количката към кортовете, после момиченцето прохожда някъде около мрежата, после протяга ръце към ракетата. Нейните деца от малки „дишат“ тенис.
Мануела удивително добре се справя с обсадата на журналистите на големите пресконференции. Майка й дори се изненадва, че така добре, спокойно понася победите си. „Това не е от мене“ споделя тя. Не е. Юлия Берберян, треньорката и състезателката, е по-експанзивна, по-директна. Личат й настроенията — радостта, огорчението, одобрението и неодобрението. Дъщерята е по- сдържана. И все пак, когато се прибере вкъщи, е друго. Нищо не й пречи да си поиграе с Катя и Маги.
Майката се захваща да прегледа новата литература. Колко много се пише за тениса! Четеш, имаш чувството, че всичко знаеш, няма какво ново да намериш, и въпреки това — четеш, да не би да се разминеш с някоя новост. Понякога си мислиш, че всички всичко знаят. Няма тайна в света на телевизията, кинокамерите, видеомагнетофоните. Знае се точно как хваща ракетата Борг, изследвано е до най-големи подробности всяко негово движение и все пак, иди стани Борг. Животът на треньорката е пълен с въпроси. Сама признава — заедно с Мануела се учи на много нови неща и тя. Това й е първият толкова успешен експеримент. Сама беше изненадана от тази невероятна серия от победи на Мануела на турнирите в Италия: 21 поредни срещи и 21 победи. Не можеше да знае преди това, че момичето ще издържи такова свръхнапрежение…
Като майка — други проблеми. Как да съчетае училището с многото пътувания. Получава от всички страни съвети: най-добре е да продължи като частна ученичка. Но Мануела не иска. При толкова много разминавания с чужди, непознати хора момичето чувствува необходимост от средата на своите съученици. Иска да се връща в една класна стая, да вижда на едни и същи чинове едни и същи момичета, момчета, на катедрата — своите учители. Това създава едно усещане, че нещата са на мястото си.
Суетна ли е Мануела?
Нормално. Обича хубавите дрехи, обича понякога да се облече като всички други момичета, но най-често е в спортно облекло.
На какво иска да научи децата си Юлия Берберян?
Преди всичко да се обичат, да растат в атмосфера на грижа, на заинтересованост една от друга. Да поддържат известен ред в своята стая. Не, нищо от спартанството, което обикновено си представят хората, когато кажат „майка-треньор“. Просто да имат свои задължения вкъщи.
Някои колеги смятат, че най-талантлива от трите дъщери на Юлия е Маги. Може би защото е най-малка, чаровна, освободена от напрежението, че трябва непременно да побеждава. Може би защото много вече взима от двете си по-големи сестри.
„Не ме питайте за това“ бърза да изпревари въпроса ми Юлия. Не е честно да се пита майката за такива неща. Това, което искам, е да мога да дам на другите си две деца онова, което сега давам на Мануела — внимание, грижа, всеотдайност.
Каква е представата ви за щастие?
Да са ми здрави децата.
А на Мануела?
Завръщането у дома.
Напускам този дом с искрено пожелание: дано се случва още много пъти да се връщам в него заради победите на Мануела, заради Катя и Маги. Дано са й здрави децата на Юлия, да ни радват с успехи в един спорт, който все още малко познаваме.
0 Коментара