Надя Младенова е неколкократен шампион по карате Шотокан. Сега е част от общността на бегачите adidas Runners Sofia, където е капитан заедно с Калин Стоянов. Като капитани те се стремят да помогнат на хората да преоткрият спорта в градски условия, да ги вдъхновят да се грижат за себе си и да запазят позитивната си енергия всеки ден. Наскоро Надя участва и в полумаратон в Париж, където постави личния си рекорд до момента от 1:31 мин, а на 24-ти март тя и Калин ще посрещнат всички бъдещи и настоящи бегачи от adidas Runners Sofia на откриването на втората локация на общността в София в Южен парк, където ще се провежда тренировки на открито през топлите месеци.
Какво те мотивира да бягаш?
Харесвам бягането главно заради усещането на свобода, което получавам от него! Чувствам вятъра в косите си, земята под краката си (много обичам планински, офроуд бягания), как ми помага да се изключа от заобикалящия ме свят и да се отпусна. Харесвам също така социалния елемент, възможността да споделиш тази емоция с други хора.
Какво не ти харесва в бягането?
Единственото нещо, което не харесвам е, че има всеобщо схващане сред бегаческите среди, че заради високия енергоразход, човек може да се храни с каквото си иска (включително джънк храна), тъй като не се отразява на тялото от гледна точка на трупане на твърде много мазнини. Това определено не е така и много ми се иска повече хора да го разберат. Както всяка една друга физическа активност, бягането може да подпомогне здравето ни, но при неправилно възстановяване – да го влоши. Това, че не трупаме мазнини, съвсем не значи, че сме здрави и такава стратегия в дългосрочен план може само да навреди на здравословното ни състояние.
Кои са най-големите ти постижения като бегач?
Като бегач, най-голямото ми постижение е да се науча да си контролирам темпото. Аз съм спринтьор по душа и дългите бягания за мен бяха огромно предизвикателство. Все още се уча да планирам и контролирам бяганията си. Благодарна съм на колегата капитан на adidas Runners Sofia – Калин Стоянов за помощта в тази насока. Иначе като постижение от гледна точка на състезания, личния ми рекорд от 1:30 мин за полумаратонска дистанция – 21 км. Скоро се надявам да го подобря.
Как се храниш преди, по време на и след състезание?
Аз се храня по еднакъв начин целогодишно, като се стремя да е с максимално естествена храна – месо, риба, яйца, ядки, семена, много зеленчуци, полезни мазнини. Храня нисковъглехидратно, но не и около дълги бягания. Чрез самоанализиране осъзнах, че нисковъглехидратна стратегия не ми се отразява добре около дълги бягания. Започнах да хапвам доста повече източници на въглехидрат като картофи, ориз, киноа, тиква преди/след дълги бягания и се чувствам доста по-добре.
Има ли момент от някое бягане, което никога няма да забравиш?
Момента, когато взех бронзов медал на Полумаратона на София преди 3 години.
Какъв би бил първият съвет, който ще дадеш на начинаещ бегач?
Главния съвет, който давам на всички начинаещи бегачи – започнете с треньор! Всеобща заблуда е, че тъй като за бягане единственото нужно е чифт маратонки и желание, няма нужда да научим правилна техника, да загряваме преди или разтягаме след бягане, да правим допълнителни упражнения за заздравяване на мускулатурата или пък да обърнем внимание на храненето си. Рискът за травма при неправилно бягане или възстановяване е доста голям.
Как се подготви за полумаратона в Париж?
В случая с този полумаратон, всъщност главната причина да се представя добре беше, че намалих дългите бягания през зимния сезон, наблегнах на силова подготовка и свалих около 6 кг мазнини. Реално времето ми за 21 км падна от 1:42 до 1:31 в рамките на 5 месеца.
Как се чувстваш, когато бягаш?
Свободна.
От кое преживяване, свързано с бягането, си научила нещо ново за себе си, което не си знаела до този момент?
Няма да забравя как един ден излязох на разходка в планината и засякох по пътя бегачи от състезанието Витоша 100. Тогава толкова много ми се дотича, че избягах първия си планински полумаратон с тях. Не усетих километрите! Усещането, че мога нещо такова беше страхотно! Голяма емоция!
Какъв урок си научила чрез бягането, който можеш да приложиш и в ежедневието си?
Понякога е по-важно да си пестя силите, за да стигна по-далече, отколкото да стигна бързо. Голям урок за спринтьора в мен. Също така, че е важно това, което правим да ни доставя удоволствие и да ни кара да се чувстваме добре. Лесно можем да се фиксираме прекалено много върху цели и резултати и да забравим, че в този живот все пак трябва и да се наслаждаваме на самия процес, а не само да постигаме определени цел.
0 Коментара