Най-голямото предизвикателство е да си повярваш!

Антония Григорова е от онези жени, които предизвикват възхищение. Поправка – Антония Григорова е от онези хора, които предизвикват възхищение. Всъщност, и двете твърдения са верни.

Тази година Тони предизвика голяма доза възхищение, защото се превърна в първата жена, която успя да пробяга ултрамаратона Ком-Емине и на всичкото отгоре, го направи за рекордно кратко време – само си представете 600 км по билото на Стара Планина за 5 дни и 23 часа! Не бихме могли да кажем друго, освен „Браво!“. Антония послужи за пример не само на професионалните спортисти, напротив – тя е живото доказателство, че независимо от пол, възраст, материално състояние или статут, човек може да постигне и най-смелите си мечти, стига наистина да си повярва и да реши да рискува. Тони ще участва във форума „Дни на предизвикателствата“, в рамките на който ще направи специална презентация на своето приключение. 

Ти си първата жена, която пробяга най-дългия ултрамаратон в България Ком-Емине. Как реши да се впуснеш в това невероятно предизвикателство? Как се роди идеята?

За пръв път идеята и желанието да се пробвам се зародиха, докато гледах филма за първия опит на Кирил Николов „Reach your limits”. До тогава не бях участвала в по-дълго бягане от 30 км, а спортната ми подготовка бе насочена за съвсем друг спорт – ски бягането.

На финала на филма Наталия Величкова (треньорка на Антония и неин спътник в начинанието –б.ред.) ме попита „Какво мислиш?“, а аз през сълзи успях само да кажа „Искам да пробвам!“.

Още преди това, през пролетта на 2016-а, исках да започна с подготовката за бегови контролни нормативи, като за целта помолих Наталия да ми помогне с изграждането на тренировъчен план. След няколко месеца работа се стигна и до момента, в който се роди идеята. Наталия ми звънна и ми каза „Знаеш ли какво си мисля за догодина (2017)?“, а моят отговор беше „Ком-Емине“.

Какво по време на тези незабравими 5 дена и 23 часа бе най-голямото предизвикателство за теб?

Борбата със съня беше най-трудна за мен. По принцип съм човек, който има „дарбата“ да заспива навсякъде и по всяко време, но тук време за спане, когато и където си поискам, нямаше. В последните 23 часа нямах дори и една минута сън. А след толкова много недоспиване в главата ми започнаха да се случват всякакви неща, обземаха ме страхове, плаках, смях се, после пак плаках много и за всичко.

Какъв бе режимът ти на хранене, движение и т.н. по време на прехода?

Имахме предварителен план за всичко – храна, спане, брой изминати километри на ден, пейсъри, вода и т.н., но също така и аз и екипът бяхме наясно, че всичко това трябва да е гъвкаво и да подлежи на промени.

Така и стана. След първия ден, в който всичко (освен появата на първата и единствена травма) вървеше по план, на втория нещата се пообъркаха и това доведе до промени в екипа. Загубих апетит, спеше ми се много, болката в крака ми се засили и ограничаваше движението ми, а участъкът ставаше все по-техничен и скалист. Започнах да изоставам от графика си и това това промени и първоначалните планове.

Колкото до храната, тя  бе изцяло домашно приготвена. Имах и физиотерапевт с мен – Димитрина Сивкова, която ме пресрещаше на всяко възможно място. Пейсърите се сменяха през около 25-30 км. и даваха всичко от себе си, за да ме подкрепят, мотивират и насърчават по пътя.

А в какво се състоеше предварителната ти подготовка?

От решението до осъществяването на проекта, подготовката ми почти изцяло беше насочена към дългите бягания, с изключение на няколко снежни месеца, в които карах и ски. През 2016-а взех участие в почти всички ултрамаратони в България. Опитвах се да правя „тренировки за сън“ (да спя по-малко), промених режима си на хранене (към високомазнинен), тренирах на всякакви условия. През деня и през нощта. И най-вече разучавах маршрута на етапи.

Физическата подготовка за подобно начинание е от изключителна важност, няма спор. Но как се справи психологически? Предизвикателството към психиката е не по-малко в подобни начинания?

Определено. На мнение съм, че е по-трудно на издържиш психически, отколкото физически. Да, физическото и функционално състояние, както и екипировката не са за подценяване, но това, което не можеш да подготвиш е психиката си. Само и единствено, ако си правил подобни многодневни състезания без сън, можеш да добиеш представа какво те очаква, а аз нямах такъв опит. Най-дългото ми бягане дотогава беше 38 часа.

Споменахме, че ти си „първата жена“ – всъщност какви са предизвикателствата пред авантюристично настроените дами? Има ли например по-различно отношение към жените, които „покоряват върхове“  и имат смели мечти? Или най-общо казано: предизвикателство ли е да си жена в света на спорта, приключенията и активния начин на живот?

Предизвикателство е да си повярваш и да дадеш най-доброто от себе си – без оправдания, без мрънкане, да се впуснеш в нещо лудо, „нечовешко“ и откачено. Полът е без значение, ако имаш желание и воля.

Ком-Емине е най-дългият туристически маршрут у нас, който предлага голямо разнообразие на природни местности и забележителности. Кое е мястото, което най-много те впечатли по пътя и защо?

Моето любимо място е Бузлуджа, има някакво величество в монумента, което ме привлича. Като цяло, движейки се по билото с всички тези гледки, на всички посоки – уникално е.

Имаше ли момент, в който ти идваше да се откажеш и ако да – какво те мотивира да продължиш до края?

Не, нямаше такъв момент. Много пъти исках да спра, за да се наспя и чак след това да продължа, но за отказване не съм си мислила. По-скоро бях готова да поспя насред гората, колкото ми се спи, и пак да продължа.

Твърде силно желаех да победя себе си в любимото ми изпитание – издръжливостта.

Освен с бягане ти се занимаваш с редица други спортове като плуване, ориентиране, ски-ориентиране, ски бягане и други. Чрез тях ли поддържаш прекрасната си форма и фигура или имаш и други „тайни“?

Занимавам се със спорт постоянно. Обичам спорта, обичам да се движа, но на открито.

В професионалния спорт не винаги можеш да изглеждаш както ти се иска. Като пример ще посоча ски-бягането – това е доста силов спорт, за който аз съм „слаба“, нямам достатъчно мускулна маса и но ми се налага да работя, за да я натрупам. След това идва летният период и там тази мускулна маса ми пречи на бяганията, тежи ми и започвам да я свалям, да топя … та тялото подлежи на постоянни промени, които се налагат от спецификата на спорта.

По принцип не обичам да тренирам на закрито, но понякога желанието ми за физическа активност в 10 вечерта надделява и в домашни условия правя силови/кръгови тренировки, та тайната е в желанието да извършвам някаква активност – прояви ли се – го използвам.

Какво за теб е най-голямото предизвикателство в живота генерално?

Да бъдеш родител, да бъдеш пример за подражание. Да възпиташ и изградиш ЧОВЕК.

А какво би казала на всички жени, които имат смели мечти, но все още се двоумят дали биха поели това предизвикателство?

Да се решат и да започнат. Да бъдат постоянни, смели и да не се отказват пред нищо.

Казваш, че начинанието за теб е било по-скоро „пътуване към себе си“ – е, докъде стигна? Какво откри в „края на пътя“?

Открих любов, щастие, увереност… открих себе си. Разбрах на колко много сме способни, не само аз, а изобщо човешкият организъм, тяло и душа.

Планираш ли ново голямо предизвикателство? Какво е то?

Да, дори е в ход – завоюване на Олимпийска квота, за коренно различен спорт от бягането, в коренно различен сезон от летния.

Успех!

Ще видим филма за постижението на Антония във втория фестивален ден от Дните на предизвикателствата – на 30 ноември от 18:40. Дни на предизвикателствата посрещат гости за 13-ти път между 29 ноември и 1 декември в УАСГ. 

Като специален гост на форума от САЩ ще пристигне Глен Плейк, пънк-легендата на ските, или ски-легенда в пънка, който ще преобърне най-смелите ни представи за ските с презентацията си – от участието в култовия „The Blizzard of Aahhhs“ до оцеляването в лавина в Непал.

Премиерната прожекция на фрийрайд филма In Gora пък е част от традиционно силната филмова програма на „Дните“. Tой разказва историята на образователен 6000-километров трип на екологични теми, който десет райдъри предприемат в рамките на един месец, а част от действието се развива и на наша земя. Още една изключителна премиера ни очаква с най-новия филм на Patagonia Fishpeople, разказващ различни истории на хора, отдали живота си на морето и океана. 

С поредните си постижения ще ни запознае алпинистът Боян Петров, който тази година покори осемхилядниците Гашербрум II и Дхаулагири като част от проекта си „Българин на 14×8000”. Младата ни надежда в боулдър катеренето Петър Иванов пък ще разкаже за последния си успешен катерачен сезон. 

Ще видим как се пише музика на над 2000 м височина с Петър Георгиев, а Петър Ванев ще ни вдъхнови да следваме мечтите си с приключението си в Тихоокеанския хребетен кът в САЩ. И още за феновете на катеренето – атрактивни маршрути у нас и по света ще ни представят Мартин Маровски, Емилиян Колевски, Станислав Атанасов, Тихомир Димитров и Милен Братанов. 

И тази година отворен за предложенията на запалените фотографи е традиционният фотоконкурс на „Дни на предизвикателствата“. Тази година темата му е „Светът е голям и приключения дебнат отвсякъде“, а адресът за ъплоудването им – http://konkurs.predizvikatelstva.com/