Нели Чунчукова е българска актриса и модел. Родена е в Пазарджик. Кариерата й започва с два спечелени конкурса за красота на 18-годишна възраст, единият от които е Мис Пазарджик. Отива да учи в София, където се снима като статист и получава малки роли в български и чужди продукции. След това подписва договор с известна модна агенция и започва да пътува по света.
Работи като модел в Милано, Париж, Индия, Китай, Дубай с някои световноизвестни марки като GUESS, Triumph, Mango, H&M, Zara, Gap, Givenchy. Участва и в представяне на бельото Victoria’s secret в Китай. Участва в чужди и български продукции, като сериалите „Откраднат живот“, „Пътят на честта“, „Съни бийч“, „Аз и моите жени“, „Клетката“ и др.
Играе дубльор на Мила Йовович в „Хелбой“. Можем да видим лицето на Нели и във филма на Силвестър Сталоун „Рамбо-Последна кръв“.
В момента по Нова Телевизия върви сериала „Клетката“, в който участваш и ти. Разкажи ни нещо повече за преживяванията си около този проект?
Спомням си, че когато отидох на кастинг за сериала, бях доста развълнувана, тъй като досега не съм играла затворничка. Но честно казано, не очаквах да ми се обадят, тъй като не изглеждам като мъжкарана, както аз си представям повечето затворнички. Въпреки че бях подготвила образа доста мъжки и грубоват като държание, нямах абсолютни никакви очаквания. Така че когато ми се обадиха, много се зарадвах. Първата ми сцена беше бой в двора на затвора, което пак беше ново за мен и съответно ценно като професионален опит. Всички момичета, с които играхме затворнички, са страхотни и станахме добри приятелки.
За първи път снимам сериал с толкова много жени, но противно на очакваното, опитът ми е повече от положителен.
Това е доста различна роля от тези, които съм играла досега – на красавицата, на съблазнителката и т.н. Това са ролите, които искам да играя –разнообразни, разкриващи различни части от мен. Искам да избягам от кръга на еднообразните персонажи.
Имаш е песен, написана изцяло от теб. Разкажи ни нещо повече за това?
Да, това е другото вълнуващо нещо покрай мен. Непрекъснато записвам мелодии на песни на рекордера на телефона си, както и текстове на песни на черновите на телефона. Но те са супер разхвърляни части, всички са продукт на вдъхновение, дошло в най-различно време – докато съм с приятели или тренирам или преди да заспя.
Един ден реших, че ще се опитам да сглобя една песен и – буум първата ми песен беше вече реалност, поне като цялостна идея. Песента е на английски, така че трябваше да се допитам до двамата американски приятели, които имам, дали всичко звучи както трябва. Момчето, което направи музиката по дадената от мен мелодия е Цецо Томов – изключително талантлив музикант и продуцент. Когато песенат стана, бях толкова щастлива. Песента е любовна, вдъхновена от мои преживявания. Има нотки на копнеж, желание, обяснение в любов. Сега подготвям и втора песен.
Имаш и два сценария за пълнометражни филми.
Да. Единият е фентъзи, написан по книгата на Николай Теллалов „Да събудиш драконче“, в която се влюбих когато бях тийнейджър. Променила съм доста неща от оригиналния текст на книгата, но като за първи пълнометражен сценарий, книгата много ми помогна за основа и вдъхновение. Другият сценарий е изцяло моя оригинална идея.
Смятам, че тези два проекта са естествено продължение на късометражния ми филм, който беше избран за три филмови фестивала.
Имам още доста идеи за филми, но всичко по реда си.
Избрала си да вървиш по труден път, той като се занимаваш с доста неща едновременно.
Винаги съм била така. Откакто се помня. Не мога да се занимавам само с едно нещо. Отегчавам се. Когато правя повече неща едновременно се чувствам някак пълна. Това е моето нещо. Знам, че повечето хора твърдят, че трябва да правиш едно нещо, за да е като хората, но аз не мога така. Уважавам различните от мен, но все пак обичам да правя нещата по мой си уникален начин. Така че това съм аз – актриса, която прави и свои филми и човек, който създава музика. Отделно снимам и моделски неща.
Имаш специално отношение към социалните мрежи. Би ли споделила?
Да, разбира се. Вече от година и половина не използвам социалните мрежи. Засега се чувствам страхотно от този избор. Имам повече време за самоусъвършенстване, без да се залисвам с глупости. Научих се да плувам, взех книжка, уча арабски. Занимавам се с моите си проекти. Фокусирана съм повече върху качеството и задълбочеността на нещата, вместо показността. Изцяло в реалността и живота ми съм. Освен това, не искам валидация за това колко съм щастлива, обичана или успешна.
Ако трябва да се опишеш с една дума, каква би била тя?
Неудържима, неспирна… като вулкан, торнадо, ураган. Винаги искам още и още, а очите ми са обърнати към „невъзможното“. Все ми се струва, че това сега не е достатъчно. Наскоро се бях нацупила и баща ми ме попита: „Защо си тъжна?“, а аз му казах, избухвайки в рев, че правя всичко по силите си, но нещата не се развиват достатъчно бързо. Той също се разплака (от него съм наследила силната си емоционалност) и извади корицата ми на „Жената днес“ от 2020 година и каза: „Дори да не направиш нищо друго, за мен това е достатъчно, за да се гордея с теб. Това, което си направила досега. Това, че си започнала от нулата и винаги си избирала трудния път.“ Това ми беше достатъчно, за да ме надъха да продължавам напред.
0 Коментара