Обичта няма пол! Защо държавата не признава Сара, която има две майки?

ЛГБТИ организация „Действие“ е организация, посветена да допринесе за промяна в живота на ЛГБТИ хората в България. Визията ѝ е да постигне пълно правно признаване и социално включване на ЛГБТИ хората в общество, в което се чувстват сигурни и признати. „Действие“ е единствената ЛГБТИ организация, която предоставя безплатна правна помощ на ЛГБТИ хора, чрез правната програма се водят дела пред Европейския съд по правата на човека, Съда на ЕС, а също и се изготвят доклади и предложения за изменение и допълнение на действащото в България законодателство, касаещо ЛГБТИ хората – престъпления от омраза, правно признаване на връзките на ЛГБТИ хората и правна процедура за смяна на пола. Двете активни жени, които стоят зад организацията са Венета и Деница.

Венета Лимберова е юрист. Тя става родител в еднополова връзка, което я принуждава да осъзнае, че в България липсва каквато и да е правна защита за ЛГБТИК+ семействата. Затова Венета избира да промени професионалния си път и приема предложението на стане председателка на ЛГБТИ организация „Действие“ от 2015 г.

Деница Любенова е адвокат и защитник на човешки права. Деница има дългогодишен опит и доказана експертиза по дела на ЛГБТИ хора за признаване на брак, сключен в чужбина, признаване на актове за раждане на деца на еднополови двойки, родени в чужбина, дела за смяна на граждански пол, дела за дискриминация срещу ЛГБТИ хора, както и престъпления от омраза. Деница води поредица дела пред Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.

Най-скорошното дело, което Деница води съвместно с „Действие“ касае издаване на български акт за раждане и гражданство на дете, родено в еднополово семейство, което се гледа от Голям състав на Съда на ЕС (С-490/20). Сара, което днес навършва 2 години все още е без гражданство, защото българската държава не успява да впише акта й за раждане, издаден от Испания, само защото в него са вписани двете й майки.

Работите по дело за признаване на българско гражданство на едно бебе, което има две майки и едната от тях е българка. Възможна ли е тази мисия у нас- едно бебе с две майки? Разкажете ни малко повече.

Венета: Не само е възможна, но е факт за множество еднополови семейства, които живеят в България. Много са тези от нас, които избират да не емигрират и да създадат семействата си тук, в които да отглеждат децата си. Разбира се, има трудности, най-вече свързани с липсата на законодателна уредба и невъзможността и двете майки да се водят по документи родители на детето/децата си.

Деница: Бих искала да добавя, че Сара вече е на 2 години. И ще порасне, докато българската държава я види и припознае като човешко същество.

Две майки са в ролята на двама родители, които отглеждат едно дете. Всяко дете има нужда от двама родители, полът на родителите не е от значение, след като детето получава съответните грижи.

Според вас българското общество приема ли еднополовите двойки като родители? С какво отношение се сблъсквате?

Венета: Да, понякога се налага да обясняваме факта, че сме две майки, защото хората няма откъде да знаят. Или пък на децата ни се налага да обясняват в детската градина или в училище, че наместо мама и тати имат мама и мама. Отношението, което срещаме обаче е повече от приемливо. Чувстваме се и сме приети както в семейния си и приятелски кръг, така и сред родители на други деца, в детската градина, в училище.

Има ли значение полът на родителите според вас в днешно време и защо?

Венета: И да, и не. Полът има значение най-вече от гледна точка на възможностите, които обществото предоставя и очакванията, които има към определен пол. Оттам насетне, по отношение на родителството, смятаме, че днешният свят се стреми да предоставя равни възможности за родителство както на мъжете, така и на жените.

Полът на родителите никога не е имал значение за децата – имал е значение за обществото.

Ние (гей майките) правим и всички типично “мъжки” неща, а ЛГБТИ бащите правят и всички типично “женски” задължения. Отговорността да намажеш филийка за закуска  на детето си или да го заведеш на училище няма пол. Да го научиш да кара колело, да го прегърнеш, когато си ожули коляното – за тези жестове полът не е от значение.

Обичта няма пол. Подкрепата няма пол. Състраданието няма пол. Дисциплината няма пол.

Има ли хора в Европа, които нямат гражданство по една или друга причина? Защо се получава така? Какви са законовите ограничения, които водят до такива ситуации?

Деница: По данни на Върховния комисар на ООН за бежанците към ноември 2018 г. хората без гражданство в света са 12 милиона. Причините за това един човек да остане без гражданство са безбройни: войни, разпадането на държави, преустановяването на съществуване на други държави, дискриминация на основа на пол (в много държави в Азия и Африка деца, родени в извънбрачни връзки, чиито баща е неизвестен или който няма гражданство, остават също без гражданство, защото сама жената не може да предава гражданство), на етнически произход и други.

Тук случаят е идентичен. България е взела решение да лиши това дете от гражданство, само защото детето е родено в семейството на две майки. За България е по-важно да запази остарелите си представи за това как изглежда едно семейство пред това да има повече български граждани. И колкото повече бави документите на Сара, толкова по-голяма става вероятността Сара да остане без гражданство. И колкото по-дълго Сара остане без гражданство, толкова опасността за нейното здраве и развитие и включване в обществото нараства, защото тя няма достъп до здравна грижа, до ясла, детска градина, училище, няма право да пътува и хиляди други ограничения, които непропорционално търпи.

Разкажете повече за конкретния случай на бебе Сара – къде е родена, кои са и какви са нейните майки? Какъв е казусът с нейното гражданство?

Деница: Калина е гражданка на България, от 2015 г. живее в Испания. Със съпругата й Джейн са заедно от 2015 г., а през февруари 2018 г. сключват брак в Гибралтар. Джейн е великобританка. Сара е родена през декември 2019 г. в Барселона, Испания, като ѝ е издаден испански акт за раждане. В акта за раждане българката Калина и Джейн са записани като родители на детето.  

Проблемът с гражданството:

Сара не може да придобие испанско гражданство, тъй като нито един от родителите ѝ не е испански гражданин.

Джейн подава заявление до властите във Великобритания с искане за издаване на британски международен паспорт на дъщеря си. През май 2020 г. HM Passport Office на Великобритания връща отговор, че британското гражданство се определя съгласно British Nationality Act 1981, според който е видно, че Сара не е британски гражданин. Службата посочва, че Джейн не може да предаде британското си гражданство на детето си, тъй като тя самата е гражданка на Великобритания по произход (by descent) и ако нейното дете е родено извън територията на Великобритания, то не може да придобие гражданство.

Едновременно с това Калина подава молба до Столична община – район Панчарево за съставяне на български акт за раждане на детето. Столична община изисква доказателства, съдържащи информация относно произхода на детето по отношение на неговата биологична майка. С входирана молба молителката е заявила, че такава информация не може и не е задължена да докаже по нито един действащ в РБ закон и подзаконов акт. В резултат на това Столична община отказва издаване на български акт за раждане.

Какво според вас трябва да се направи, за да се реши проблемът и какви са пречките на родна територия?

Деница: България трябва да спре да си затваря очите за съществуването на ЛГБТИ хората. Те са тук, дишат, живеят и като всички други, плащат данъци. Нужно ни е законодателство, което да отразява тази реалност. Трябва да има правно признаване на връзките между лица от един и същи пол и техните деца.

Защо се налага намесата на помощ отвън, тоест на Европейският съд при разрешаване на казуса?

Деница: На 14 декември 2021 г. Съдът на ЕС ще се произнесе по преюдициалното запитване на Административен съд – София-град дали следва България да признае издадения от Кралство Испания акт за раждане на детето Сара с вписани две майки в него. Съдът на Европейския съюз не е помощ отвън. Той е този, който ще даде задължително тълкование на Правото на ЕС, с което държавите членки на ЕС са длъжни да се съобразят. Това е дело, което не касае само България. Дискриминацията на основа сексуална ориентация, заради която деца нямат достъп до двамата си родители, е широко разпространена в цяла Европа.

Ние искаме да променим това и го променяме. Благодарение на работата на Действие това е първото дело на ниво Голям състав на Съда на ЕС и то ще повлия на цялото право на Съюза.

Ако България не даде гражданство на бебе Сара – какво ще се случи с нея?

Деница: Ще продължи да живее, просто с всичките негативи на това да няма гражданство. Тя фактически ще е тук, но на документи няма да съществува пред нито една институция.

Какво още може да се направи, за да има щастлив край за бебе Сара?

Деница: Да сме по-осъзнати като общество. В България се раждат и живеят различни хора с различни съдби. Не можем да отказваме правото на едно дете на живот, само защото не приемаме хомосексуалната връзка, в което то е заченато и расте.

Какви са вашите прогнози за  развръзка на делото? Кога очаквате финалното решение.

Деница: На 14 декември 2021 г. ще е съдбовният ден, когато ще разберем дали Сара има право на живот, според Съда на ЕС.