Отиде си Емилия Радева. Поклон пред паметта й!

Напусна ни Емилия Радева. Голямата българска актриса е починала на 11 май, съобщи БТА.

Поклонението ще се състои на 16 май, вторник, от 13:30 ч. в столичния храм „Свети Седмочисленици“.

Емилия Радева е родена е на 23 май 1932 г. в град Радомир. За поколения българи тя е една от най-впечатляващите и харизматични български актриси, изиграла над сто роли в театъра и киното. От малка рисува, но й се удават литературата, съчиненията и преразказите. Чете забавни случки в клас, имитира някои от учителите си. След като завършва гимназия в родния си град, се изправя пред дилемата къде да продължи да учи – в Художествената академия или Театралния институт. Избира Висшия институт за театрално майсторство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ след среща с актьора и режисьор Николай О. Масалитинов, който одобрява нейното изпълнение. Приета е актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски. От втори курс е при проф. Боян Дановски, който имал навика да дава по 10 стотинки като премия на всеки студент, изиграл добре етюда си.

След като завършва, през 1955 г. е изпратена по разпределение в Драматичния театър в Пловдив, където играе в продължение на три години. От 1958 г. в продължение на 40 театрални сезона, играе в театър „Българска армия“, който става неин втори дом. Играла е и в „Театър 199“, Народния театър „Иван Вазов“, театър „Възраждане“, Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ и др.

Запомнящите са ролите й в театъра – на Иванка Руменова от „Преспенските камбани“ по Димитър Талев, цветарката, баба Кипра и леля Пена от „Я, колко макове“, „Драг и робът“ и „От земята до небето“ от Никола Русев, Фани Хорн от „Осъдени души“ от Димитър Димов, Орелия „Лудата от Шайо“ на Жан Жироду, Маря Лвовна и София от „Дачници“, „Последните“ от Максим Горки, Мария Светицата от „Светая Светих“ от Йон Друца, Юнона от „Юнона и паунът“ от Шон О’Кейси, Йоанна и Мисис Дъджън от „Света Йоанна“, „Ученикът на дявола“ от Джордж Бърнард Шоу, Елеонор от „Делото Дантон“ от Станислава Пшибишевска, Елизабет от „Мария Стюарт“ от Фридрих Шилер, Жана д’Арк от „Света Йоана“ от Джордж Бърнард Шоу, Ася от „Важното е да си желана“ от Илинда Маркова, Тя от „Един фотоалбум“, (моноспектакъл на Хелмут Пешина), Веса от „Вчерашни целувки“ на Юрий Дачев и др. Макар че се утвърждава като театрална актриса, името, лицето и гласът й са познати на милиони зрители, благодарение на работата й в киното, телевизията и радиотеатъра. Помним я като Султана в „Иконостасът“ по романа „Железният светилник“ на Димитър Талев, Юрталанката в „Снаха“ от Георги Караславов, Зюлкяр от „Ребро Адамово“, Марьола в „Татул“, Екатерина Каравелова в „Дело 205/1913 П. К. Яворов“.

Дебютът й в киното е през 1956 г. във филма „Точка първа“. В киното тя е участвала в повече от 40 филма. Първата си главна роля – на младата българомохамеданка Зюлкяр, изпълнява във филма „Ребро Адамово“ през 1958 г. Премиерата на филма е на 1 октомври 1958 г. За изпълнението си Емилия Радева е удостоена с Димитровска награда трета степен. Участвала е във филмите „Животът си тече тихо“ (1957), „Легенда за любовта“ (1957), „Сиромашка радост“ (1958), „Случаен концерт (1960), „А бяхме млади“ (1961), „Неспокоен дом“ (1965), „Случаят Пенлеве“ (1968), „Любовницата на Граминя (1969), „Тигърчето“ (1973), „Последната дума“ (1973), „Селкор“ (1974), „Не си отивай“ (1976), „Спомен за близначката“ (1976), „Снаха“ (1976), „Матриархат“ (1977), „Юлия Вревская (1978), „Талисман“ (1978), „Всички и никой“ (1978), „Кристали“ (1982), „Място под слънцето“ (1986), „Време за път“ (1987, сериал), „Дом за нашите деца“ (1987, сериал), „Неизчезващите“ (1988, сериал), „Животът си тече“ (1988), „Бащи и синове“ (1990, сериал), „Лист отбрулен“ (2002), „Заекът на Ватанен“ (2006), „Разследване“ на Иглика Трифонова (2006), „Инкогнита“ (2012) по повестта „Бариерата“ на Палев Вежинов, „Вангелия“ (2013), „Сюриз“ (2015).

„Любовницата на Граминя“ е първият филм, в който Емилия Радева работи със западен режисьор. Играе ролята на селянката Асунта – майка на Джема (в изпълнение на Стефания Сандрели). В руския сериал „Вангелия“ (2013) играе ролята на майката на Димитър, съпруга на Ванга, участвала е във френската продукция „Черешката“ на Жером Енрико.

Почти до 90-ата си година Емилия Радева играе на сцената в моноспектакъла си „Падение и изкупление“ на Стефан Цвайг и в проекти на формация „Артисти със сребро в косите“. Една от последните й роли е в спектакъла на Недялко Йорданов „Каквото – такова“ в Народния театър „Иван Вазов“, където си партнира с Жоржета Чакърова, Рут Рафаилова, Богдан Глишев и др.

„Сцената за мен винаги е била олтар. Стремила съм се да бъда честна, открита, с много любов да дам всичко, каквото мога от себе си, за да направя неповторимата връзка със зрителите, защото без тях театърът не е възможен“, споделя актрисата.

Вдъхновена от поезията на Николай Лилиев, Емилия Радева е автор на пиесата „Потеглям вечно сам“, представена в театър „Възраждане“. Актрисата е написала и три автобиографични книги. В „Недовършен пъзел“ (2009) Емилия Радева говори не за ролите, които е създала в театъра и киното, а за хората, оставили следа в творческата й биография – Николай Лилиев, Масалитинов, Боян Дановски, Кръстьо Мирски, Леон Даниел. В книгата си „Коя съм…?“ (2012) актрисата разказва за личните и професионалните си успехи и разочарования, за голямата си любов, за различните си лица на сцената и в живота – влюбена, майка, героиня, звезда…На 24 октомври 2017 г. Емилия Радева представя третата си автобиографична книга „Ние, артистите“, в която разказва разказва за незабравимите си срещи след 60 години на сцената и над 100 роли в творческата й биография.

Емилия Радева е удостоена с множество награди. През 1973 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ първа степен. Носителка е на званието „Заслужил артист“ (август 1974), званието „Народен артист“ (май 1980). През 1982 г. актрисата получава орден „Народна република България“ През февруари 1988 г. получава наградата за женска роля на Съюза на българските филмови дейци за 1987 година за изпълнението си в телевизионния сериал „Дом за нашите деца“ (февруари 1988). През 1992 г. Емилия Радева получава наградата „Аскеер” за поддържаща женска роля в „Думи към Б“ в театър „Сфумато“. На 17 септември 2002 г. Емилия Радева е удостоена със званието „Почетен гражданин на София“. На 20 май 2003 г. Емилия Радева е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен за приноса си за развитието на българското изкуство и култура. На 23 май 2013 г. актрисата получава награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство. През септември 2017 г. актрисата е удостоена с наградата за цялостно творчество на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна.