Калин Иванов и Ванина Кондова заминават за Съединените щати, за да преследват мечтите си. И двамата са възпитаници на НАТФИЗ, но от различни поколения. И двамата избират Ню Йорк за свой дом. Калин вече е там повече от 20 години, а Ванина пристига в необятния град преди десет. Познават се от години, но сега ги свързва и един общ проект – сериалът Lost & Found, NY, който реализират заедно.
Пътят на Калин Иванов
Калин е продуцент, режисьор и оператор с дългогодишен опит, започнал с „Ку-Ку“ и „Каналето“. Работата му в Ню Йорк за телевизия CUNY е оценена на най-високо ниво. Той вече има четири награди „Еми“, след като и тази година бе отличен. Негови снимки от събитията на 11 септември пък са в постоянната изложба в Мемориала, издигнат на мястото на трагедията.
Пътят до това ниво не е лесен, но той има цел, знае с какво иска да се занимава и препятствията не го спират. Калин се влюбва в Ню Йорк след първото си посещение, а няколко години по-късно започва животът му там, където е последните 21 години.
„Първото ми идване беше през 1994 г. за финалите на световното първенство по футбол. Пътувахме заедно с Камен Воденичаров, за да направим едно от предаванията на „Ку-Ку“. Прекарахме 5 дена в Лос Анджелис, присъствахме на последния мач на българите, после на едно парти, организирано за тях, и след това 5 дена в Ню Йорк. ЛА е много красиво място, но някак не ми допадна толкова много, колкото Ню Йорк. Аз просто се влюбих в този град. Бях решил, че ако дойда да живея в Америка, ще направя всичко възможно това да е Ню Йорк“, разказва той. И допълва: „Ню Йорк е невероятен град. Имаш възможности да се срещаш с хора, да се запознаваш с култури.
Можеш да виждаш изкуство,
да участваш в създаването му, да се проваляш, да се оправяш отново, да правиш неща, да мързелуваш, да се чувстваш изоставен, самотен, да се чувстваш обграден от най-близки приятели, с които си се запознал преди шест месеца. Не бих го заменил за нищо.“
Калин си тръгва от България с идея да се развива, но и за да опази душата си. „С „Ку Ку“ и „Каналето“ бях част от всички събития, които се случиха тогава. В един момент си дадох сметка, че не съм от хората, които могат да се възползват от ситуации и да спечеля чисто финансово. Казах си, че ако искам да запазя душата си непокварена, трябва да се махна. И исках да поуча още“, спомня си Калин.
„Търсих си магистърска програма, която да ми позволи 2 години да уча тук и евентуално да работя, но да е в Ню Йорк. Кандидатствах и ме приеха в „Бруклин колидж“, но бяха забравили да ми кажат. Една нощ ми се обадиха: „След седмица започваме. Ще дойдете ли?“ Трябваше да събера всички документи, да кандидатствам за виза. Появих се с две седмици закъснение.“
Бъдещият носител на „Еми“, който учи телевизионно продуцентство в Бруклин, трябва да се справя не само с предизвикателствата на новото място, но и с една по-трудна раздяла: „Беше ми мъчно в началото, защото бях сам. Тогава
бъдещата ми жена остана в България
и не беше ясно кога ще се видим отново. Тръгнах с едно разбито сърце, но с усещането, че това ще продължи. Четири години имахме връзка от дистанция. Тя идва 1-2 пъти, аз се прибирах за ваканцията. След това се оженихме и се преместихме тук.“
Калин започва да работи в CUNY веднага след приключването на магистърската си програма и е там и до днес. Обществената телевизия е свързана със „Сити Юнивърсити“. Занимава се с отразяване на събитията около университета, но и със социални и културни теми.
Работата там му дава възможност да се среща с много интересни личности през годините – носители на „Оскар“, хора, постигнали много в своята област. „Това най-много ми харесва – че се срещам с хора, които ме впечатляват, ентусиазират. Дори когато са по-известни, те седят и си говорят с теб. Например, Майк Райлънс (спечелил „Оскар“ за ролята си в „Мостът на шпионите“) беше в една постановка. Той не е типична звезда, а мил, добър човек и разговорлив. Стана дума за това как се работи със Стивън Спилбърг. Той ме попита откъде съм и когато му отговорих, каза: „Аз знам за Петър Дънов“. Преди години в театралното ни предаване беше Йън Маккелън.“
Друг спомен е останал от срещата с Антъни Бурдейн:
„Говорихме за това как са снимали някои от техните предавания, какво е видял, как са пътували. Когато го слушаш този човек, си даваш сметка, че той е видял толкова много, че ти ако оттук нататък започнеш да правиш това, което той е правил, няма да ти стигне време да наваксаш.“
Оценка за работата му идва и от средата, в която работи. Тази година той спечели четвърта награда „Еми“ за района на Ню Йорк. Калин споделя, че това е първата награда, която лично е получил: „Ню Йорк е най-големият пазар за телевизия в Америка. Фактът, че на този пазар хора, които не ме познават, са решили, че работата ми заслужава да бъде оценена по този начин, за мен е важен. Дава ти самочувствие. От друга страна, не трябва да получиш награда, за да мислиш, че някой те забелязва. Знаейки в каква конкуренция сме, просто решихме, че ще отидем да хапнем и да пийнем и ще се забавляваме. Изведнъж съобщават нашите имена. Беше приятно изживяване. На предишните церемонии, на които съм печелил, не присъствах, а на тези, на които съм ходил, не спечелих.“
Наградите не само са лично удовлетворение,
но отварят и повече врати. „Хората си казват – оценили са го, можем да разчитаме на него, да правим неща с него. След като спечелих четвъртата си награда, много от местата, където кандидатстваме за проекти, ни обръщат внимание. В началото реакцията дразни, ние сме си същите хора като преди. След това си казах, че не е точно така. Преди си един от многото, сега си един от малко по-малкото“, обяснява Калин.
Въпреки ангажиментите си в телевизията, той намира време и за собствени проекти. С жена му Ани имат продуцентска компания, която съществува от 8 години. Започват с външни проекти, а след това продуцират собствени. Първият им филм Hello е показан на няколко фестивала и получава награди на някои от тях.
Миналата година снимат Freaky Forest в Родопите. Той беше селектиран за „Сохо Интернешънъл Филм Фестивал“ в Ню Йорк, където получава две номинации – на публиката за най-добър късометражен филм и номинация на журито за
най-добър международен късометражен филм.
Междувременно и двамата са част от сериала Lost & Found, NY. „Това е много интересен проект, срещаме се с много актьори. Правим го от любов, но опитваме да го правим възможно най-професионало. Обградени сме от професионални актьори, които участват, защото им е интересно“, споделя Иванов, който е оператор, режисьор и продуцент на проекта.
Калин и Ани редовно си идват и до България: „Има страшно много раздвижване. Много съм впечатлен и съм много щастлив за следващото поколение кинаджии, които в момента работят. Когато ние започвахме, телевизията тъкмо се беше отворила да прави реклами. Сега хората имат повече възможности.“
Казва, че принос за всичко, което е постигнал, са хората, които са му били за пример: „Без моите родители, майка ми и баща ми, без хората от семейството ми, цялата тази среда, аз нямаше да съм близо до това, което съм. Другият човек, на когото съм много благодарен, е Ани. С нея сме един невероятен екип. Това са нещата, които са ме оформили“.
Пътят на Ванина Кондова
Ванина Кондова заминава за Ню Йорк с мечти за актьорската професия в един от центровете на света. Следва откриване на нови перспективи, битки за място под слънцето на големия град, разочарования и хубави моменти. Докато не решава да създаде свой проект, в който може да контролира изцяло нещата и това се оказва формула за успех. Работата по него й носи не само лично удовлетворение, повече увереност, но и открива нови възможности.
Уеб сериалът Lost & Found, NY разказва с голяма доза хумор за трудностите на една българска актриса да пробие на голямата сцена в актьорската професия в Ню Йорк. Първият сезон на поредицата включва пет епизода. Те са базирана на лични впечатления на Ванина или на такива на нейни познати. „След няколко години работа в цялата тази лудница имах толкова много материал, че можех да направя 10 филма по въпроса. Избрахме някои моменти, които ни бяха достатъчни на този етап“, споделя тя.
Възпитаничката на НАТФИЗ играе главната роля, но освен това е
продуцент и сценарист на сериала.
Проектът започва през 2016 г., създава го заедно с Калин Иванов, който му е режисьор и оператор. Съпругата му Ана Атанасова е монтажист, а сестрата на Ванина – Дария, играе в продукцията, като четиримата са продуценти на поредицата.
Идеята за проекта се ражда случайно в разговор между тях. Сериалът разказва за преживяванията на една българска актриса, но темите надхвърлят националност и локация. „Сериалът беше на базата на някаква фрустрация. Разписах се веднъж, за живота. Написах епизодите вдъхновена от този разказ, но не съм седяла да мисля за общочовешките проблеми. После, когато поглеждаш назад, нещата, може би, на подсъзнателно ниво са си били там, просто не съм си давала сметка за тях“, спомня си тя за началото.
Една от ролите в поредицата играе и градът Ню Йорк. Той е представен в различна светлина от обичайните снимки на лъскави небостъргачи. Показана е другата му, по-реалистична за повечето живеещи там страна.
„Когато си мислиш за Ню Йорк, си представяш бляскави, стъклени сгради.
Има една друга реалност.
Това беше съзнателно намерение – Ню Йорк да е действащо лице. Човек, когато се бори с нещо по-голямо от него, има усещането, че това е живо същество, дори да е град или професия. Много ми се искаше Ню Йорк да присъства, така че хората да го усетят“, обяснява Кондова.
Самият град носи надежди и разочарования за милиони, а началото винаги е трудно: „Направо не мога да повярвам, че са изминали 10 години. След няколко години в града ставаш нюйоркчанин, но си оставаш чужденец. Това е ок, свикнах с идеята. Това ми дава различни гледни точки и ми харесва да имам този различен поглед.“
Първият сезон на уебсериала получи отлични отзиви. Той попадна в програмата на над 15 международни фестивала, сред които Лос Анджелис, Лондон и Рим. Получи награда за най-добър епизод в Москва и най-добър уебсериал в Пуна, както и номинация за най-добра актриса в Глазгоу.
Ванина оценява подкрепата на хората, с които е работила по проекта, особено тази на Калин. „Първият сезон с Калин си поделихме режисурата, заедно анализирахме всичко”, споделя тя. И добавя: „Трудното е да намериш правилните хора. Когато имаш хора, на които имаш доверие и те са професионалисти, детайлите са по-лесни. Аз съм им страшно задължена. Дадох си сметка колко малко хора, които познавам, биха ме подкрепили по този начин, без да са работили с мен преди.“
„Вътрешното ми усещане за нещата много се промени, откакто направих сериала. За мен си беше
малка вътрешна революция,
защото много пъти съм работила по много проекти, като съм помагала на други хора. Това беше първият проект, който оглавих. В мен настъпи голяма промяна“, разказва Ванина.
Сериалът е показан на редица фестивали по света, а на тези, на които Кондова присъства, открива, че проблемите и преживяванията, които описва, са близки и на други: „Присъствала съм на прожекции в Ню Йорк, София, Франция и Германия. Беше много интересно да видя как хората реагират на различни неща, как се смеят на различни моменти, по различен начин. На един от тях, в Северна Германия, ме настаниха при местна актриса и продуцент, които дойдоха на прожекцията. След това си говорихме и те споделиха колко близки чувстват историята, как тя е преживяла подобни неща. Когато ми разказаха, бях толкова шокирана, защото си мислех, че само на мен или на хората около мен в Ню Йорк са им ясни тези неща. После си дадох сметка, че
тази борба да се докажеш,
да успееш, това, че се занимаваш с изкуство, а те те третират като машина, е общочовешки проблем. Това много ме обнадежди.“
Тези оценки и срещи водят до работата по втори сезон, а първата част от снимките вече бе завършена през есента в Ню Йорк. Продължението ще включва шест епизода, като действието освен в САЩ ще се развива в Лондон и София.
Кондова обяснява, че след опита от първия сезон в някои отношения е по-лесно, но новата поредица е и с по-големи амбиции: „Първият сезон беше първият ни съвместен проект на нас четиримата. С Калин се работи страшно лесно, но беше първият ни проект, а сега се познаваме много по-добре чисто професионално.
Материалът става по-добър, защото имам повече опит в самото писане, а имам и по-голямо самочувствие. Когато се обаждах на актьорите за първия епизод, ми беше най-трудно, защото трябваше да събера смелостта да им кажа, че продуцирам нещо. От друга страна, е по-трудно, защото реших да съм амбициозна и да снимаме на различни места.“
Реализирането на
„Изгубени и намерени в Ню Йорк“
открива и нови възможности за Ванина. След фестивала в Германия я канят да участва в два пълнометражни филма. Единият е съставен от четири части с обща нишка. Всяка от частите на „Четири сезона“ се ръководи от отделен човек, като Кондова е сценарист и режисьор на една от тях.
В другия проект участва като актриса, а филмът се снима в Германия. „Едновременно се случват нещата. Не съм допускала, че която и да е от тези възможности ще се случи. Направих сериала заради себе си и защото имах неща, които исках да кажа“, споделя тя.
Междувременно Ванина успява да намери време да участва и в някои проекти в България, както и да предаде опита си от Ню Йорк. Няколко пъти провежда уъркшопи, на които говори за това как се провеждат кастингите в Ню Йорк и за някои основни актьорски техники: „Много се радвам на хората, с които се запознавам. Понякога идват професионални актьори. Обикновено е много приятно“.
Ванина остава впечатлена от развитието в България след работата си в сериала на БНТ „Денят на бащата“, който бе излъчен в началото на годината. Там тя си партнира със Захари Бахаров и Весела Бабинова, които изпълняват главните роли. „Преди 10 години почти нищо не се правеше. Сега екипите са супер професионални. Нещата много се развиват. Последните години има и по-сериозни успехи“.
0 Коментара