Петър Лисицов е на 53. Роден е със спина бифида. Това е вродена малформация на невралната тръба и предполага непълно изграждане на гръбначния канал и мозък. Разцепването на гръбнака започва в ембрионален стадий. Това води до парализа на долните крайници и липса на инервация от кръста надолу. Лечението е оперативно. Преживял е 44 операции – 27 с пълна упойка. Останалите – на живо, без упойка, очи в очи с ножа. Ако е вярно негласното правило, че всяка пълна упойка съкращава живота с пет години, то пожизненият фен на “Дийп Пърпъл” би трябвало да си спомня Наполеон, както се шегува. Може би на това се дължи интересът му към историята и през 1978 година става републикански шампион по история.
Петър е още едно от имената на куража, още един от автентичните „пациенти на съдбата” с необратими диагнози, за които ви разказваме съвместно с предаването „Духът на здравето” по bTV.
„Жив съм, радвам се на живота и таланта ми да намирам хора с големи сърца, да водя изключително интензивен личен живот и да се нуждая от красиви жени – това ме спасява.
Егото ми е толкова мощно, че нямам съмнение, че съм здрав,
вероятно защото съм се родил така и не знам какво съм загубил”. Няма чувството, че е прецакан. Сега е и щастлив, защото има прекрасна жена до себе си. „Приятелите, рокендролът не ми дават време да се замислям, че съм в това положение. Аз нищо героично не виждам в живото си, защото нищо не съм направил доброволно. Такава ми е била съдбата и не се оплаквам! Лекарите преди всяка операция ми казват: Като ти направим операцията, кракът ти ще бъде като здрав. Аз много добре знам, че едно е да е като здрав, друго е да е здрав. Това в отношенията с хората е изключително важно. При мене няма отношения „като”. Има отношения и липса на такива”, разказва Пешо.
В началото на седемдесетте години за първи път чул музиката на “Дийп Пърпъл” и си казал: Това е! Трябва да го познавам този човек! Този човек е моят човек! Разправях им на моите съученици във френската гимназия, че ще дойде ден и ще познавам този човек Гилън, човекът Гилън ще знае кой е Пешо. Така и станало. Като дошъл за първи път в България през 1992 г., седнали в мексиканския ресторант, приказвали, пийнали си и Ян Гилън помолил българския си приятел да му отреже ръкавите на ризата, защото бил твърде официален с риза. Направили си снимка с ръкава от ризата на главата на Петър. Не е разочарован въобще. Ян Гилън се оказал точно такъв, какъвто си го е представял. „Мога да му се обадя и да му отида на гости във всеки един момент, той също.”
Петър е по-познат като Пешо Пърпъла, защото е популярен радиоводещ и неистов фен на “Пърпъл”, както вече споменахме. Пристига в студиото на „Духът на здравето” с тийшърт на групата. Много пъти са си говорили с Ян за много неща. Пешо го е питал имат ли англичаните поговорка – времето лекува, защото него все го боли от диагнозата, от операциите, от отражението, на което неволно се натъква във витрините. Това обаче го прави жив.
”Времето лекува хората от самите тях”, казал му Ян Гилън,
който изпя When a Blind Man Cries. „Като се отучиш да те боли, като спреш да обръщаш внимание на болката, като ти стане все тая, тогава се спихваш, свиваш се и ти остава единствено да се изгубиш.” Тогава сигурно ставаш депутат, отиваш в политиката или ставаш някакъв сив и безличен човечец, довършва мисълта на култовия солист Пешо.
0 Коментара