Обичаната българска поетеса Миряна Башева почина днес в съня си, съобщиха колегите й от в. „Сега“.
На широката публика тя беше известна като „Поетесата на космическата нежност“. Десетки са песните по нейни стихове, които и днес хората припяват – в повечето случаи без да знаят кой е авторът на текста, се казва в съобщението на в. „Сега“.
Миряна Башева беше остроумен автор и създател на сатиричната страница „После“ на в. „Сега“, която със своя сарказъм стана една от емблемите на вестника още от появата му през октомври 1997 г. Заради произхода и популярността си Башева се познаваше лично и отблизо с много от героите на „После“, което никак не ѝ пречеше да е безпощадна към техните публични образи. Не ѝ се сърдеха или поне не даваха вид на сърдити.
„За нас, хората, които сме се посветили на каузата да създаваме и издаваме свободен вестник, тя беше преди всичко приятел и авторитет. Който ни приземяваше в щастливи моменти. И ни вдъхновяваше в трудни времена. Който ни насърчаваше да предизвикваме себе си и околните. За да променим света, в който живеем. Към по-добро.
Мир на неспокойната ѝ душа! „Сега“ изказва съболезнования на семейството й. Журналистите от списание „Жената днес“, които дълги години са работили заедно Миряна Башева, дълбоко скърбят за загубата.
Изказваме своите съболезнования на семейството на Миряна.
Поклонението е в сряда, 15 юли от 11.30 в Ритуалната зала на Централни гробища.
Миряна Башева не обичаше да дава интервюта. Ето един от великолепните й разговори с Мира Баджева на страниците на „Жената Днес“
На 11 февруари Миряна навърши 73. Иво Балев, когото Башева откри за „Сега“ и „После“ преди 14 години, й посвети
Една сестра на свободата
Една душа – а толкова нюанси! –
прецизна, радикална и проклета;
родител на незабравими станси
и истински кошмар на три морета.
Интелигентна, нежна, безпощадна,
проводник на космическата нежност;
ще приюти германеца изпаднал,
ще те постави в пряка неизбежност.
На дело ще покаже – свободата
не иска екзарх, иска Караджа;
не иска папа и не иска плата,
не иска Саваот или пък Джа*.
А на върха на нейното перо
набучени са, както врагове,
така и близки, от едно тесто –
и тебе като чук ще закове!
Надзъртала е смело под каскета
на вечния непобедим глупак;
пердашила е гения и кмета,
министъра, културния мултак,
пердашила е леви, десни, средни,
определени, неопределени;
когато някой нависоко седне –
за него вече няма извинение.
Но нейната душа неизбродима
съдържа още милион неща;
тя може да те вцепени със рима,
парализира твоята душа.
И ти стоиш, втрещен и обезсилен,
безмълвен пред загадката-жена
и пред това, което е разкрила:
това е толкоз точно и красиво –
защо не съм го казал досега,
защо и аз не мога ей така?
________
* Джа – ямайското име на върховния Бог (Йехова, Яхве, Саваот, Аллах са други имена и прозвища на Същия).
0 Коментара