Пред Младежкия дом в Радомир се бяха стълпили млади хора, главно учащи се. „Щастливците“ с покани бяха вече вътре, в салона, останалите очакваха з.а. Емил Димитров навън. Когато пристигна, разговорите секнаха и от шпалира към него се впериха напрегнати погледи, изразяващи жадно любопитство, нетърпение, възхищение.
Това беше една от поредните сбирки на Младежкия дом в Радомир, чрез които е създадена вече традиция младежите да разговарят по вълнуващите ги теми свободно, в непринудена, приятна обстановка. . . Подиумът в центъра на залата е обграден със столовете на присъствуващите, гостите седят върху миндери с халища, включена е радиоуредба, има прожекционен апарат и няколко подвижни микрофона, предназначени за публиката.
Тази вечер и темата, и гостът събуждаха неимоверен интерес сред ученическата аудитория. Транспарантите по стените насочваха към предстоящия диалог: „Мода и отговорност“,
„Естетически идеал и мода“, „Що е красота“,
„Социалистическата личност и красотата“. И разговорът започна — свободен обмен на мнения между младите хора и журналистки от сп. „Жената днес“, въпроси към з. а. Емил Димитров и неговите отговори.
Емил и Мариета Димитрови. Фалшивият блясък на златния брак
Интересът на младежта към естрадната песен не беше откритие за тази вечер. Тези вълнения са част от всекидневието на юношите и девойките, тяхната осведоменост и любов към това най-популярно изкуство са обясними Остава въпросът: как да създадем у тях чувство за истински естетически стойности, усет към красотата — от песента до облеклото и поведението. Как да се утвърди у всеки младеж още във възрастта на юношеството онзи критичен усет, който е белег за индивидуалност на всяка личност, бариера пред смешното и безлико подражателство на естрадни „светила“ и на смайваща мода със съмнителна естетическа стойност? Единодушното мнение, до което стигнахме, беше, че в тази област много голямо е въздействието на изпълнителите на нашата социалистическа естрадна песен. Огромна е и тяхната отговорност.
С всяка своя мелодия, с облеклото си, с отделния жест
и постъпка те възпитават младите хора, вперили в тях погледи на очакване, надежда, възхищение.
Като продължение на нашата среща с младежите от Радомир помолихме з. а. Емил Димитров да сподели с младите читатели на сп. „Жената днес“ своето мнение по някои от въпросите, върху които разговаряхме през онази вечер.
Вие сте автор и изпълнител на обичаната песен „Моя страна, моя България“, която изразява Вашето преклонение пред родината, пред трайните човешки ценности. Бихте ли казали какви чувства буди у Вас като творец и гражданин популярността на тази песен?
Убеден съм, че песента може да вдъхнови хората към героични дела, възвишени постъпки, да ги обедини, да им помогне да преживеят скърби и страдания.
Гражданската тема живее у всеки истински творец и идва момент, когато той чувствува вътрешна необходимост да претвори в стих или песен своето вълнение. И тогава, когато то е искрено и дълбоко, се предава на хората. В песента „Моя страна, моя България“ се помъчих да изразя любовта, признателността, преклонението си към родината. Може би затова тя е стигнала до всяко българско сърце, стоплила го е. И аз се гордея с нея.
Плод на искрено чувство са и две от последните ми песни: „Сбогом, другари“ и „Мама“. Ще бъда щастлив, ако те получат популярността на „Моя страна. . .“ и се запеят от нашата младеж.
Разговорът с младежите от Радомир потвърди и Вашата популярност, и отговорността на естрадния изпълнител за естетическите предпочитания на младежите. Във връзка с това какво според Вас трябва да бъде поведението и облеклото на естрадния певец на сцената?
По пресмятания на някои специалисти програмата на „Златният Орфей“ например, която се предаваше по Интервизията и Евровизията, е била гледана от около 200 млн. зрители. Освен това понякога естрадните певци, колкото и нескромно да звучи, се превръщат в кумири за младежта. Затова тяхната отговорност за формиране на естетическите вкусове е огромна. Това задължава естрадният изпълнител да държи сметка за своето поведение на сцената и не на последно място — за своето облекло.
Искам да подчертая, че то зависи от стила на музиката, от мястото на концерта, от публиката. Една зала „България“ налага да облечеш смокинг, един концерт на открито може да се изнесе и по риза. Когато пееш на модно ревю или на маскен бал, можеш да се облечеш с повече фантазия. Лично аз във всекидневието съм привърженик на непретенциозното, но винаги елегантно спортно облекло. Колкото до артистичното поведение на сцената, считам, че изразните средства на музиката са достатъчно богати, за да се налага певецът да прибягва до прекалена жестикулация и мимика.
А Вашето отношение към някои естрадни изпълнители на Запад, които се явяват на сцената с причудливи, с ексцентрични облекла?
Истинският артист завладява публиката с художествената мярка, с разбирането на музиката и нейното съдържание, със стремежа да развълнува със своята искреност. Лично аз не понасям нашумелия на Запад певец Демис Русос. Той има хубав глас, но му липсва вкус и мярка в поведението и облеклото. Явява се на сцената по халат, от който се подават голите му космати крака и пълната му фигура. Предполагам, че с вида си той предизвиква насмешка не само у хората с изискан вкус.
Според мен такива певци залязват, преди да са изгрели. Истинските творци на естрадата винаги са се обличали с вкус и мярка. Да си припомним черната рокля на Едит Пиаф, облеклото на Ив Монтан, Джани Моранди. Изобщо тенденция за съвременния артист е все повече да се приближава до публиката със своята искреност и непреднамереност.
Има хора със закостенели възгледи, които приемат „на нож“ всяка новост в модата. Но и нито един културен човек не може да приеме палячовските екстравагантности в облекло и поведение на някои младежи. Изразява ли облеклото определена позиция спрямо естетическите норми на обществото?
Известно е, че облеклото изразява вкуса на човека и не е откъснато от неговите възгледи. Това важи и за твореца, който живее с проблемите и стремежите на своето време.
Някои младежи, главно поради липса на житейски опит, не осъзнават тази зависимост и с лекота говорят за липса на свобода всеки път, когато някой критикува екстравагантността, безвкусието и липсата на мярка в тяхното облекло или поведение на обществено място.
Какво е Вашето отношение към младежите, които безкритично възприемат крайностите на модата?
И в творчеството, и в обикновения живот подражателството е израз на духовна бедност, на липса на собствен вкус и самостоятелно мислене. Не мога да се съглася например, че момиче с дебели крака трябва да носи къси рокли само защото е модно. Облеклото, гримът фризурата също трябва да се преценяват с оглед на мястото, закъдето са предназначени.
Считате ли, че музикалната култура може да се формира само под влияние на естрадната музика?
Определено не. Ако съм постигнал нещо в естрадата, считам, че то се дължи преди всичко на факта, че дълги години съм се занимавал с класическа музика. Тя ми даде ключа към едно задълбочено възприемане и тълкуване на музиката. Ив Монтан, топъл, човечен и обаятелен певец, близък до вълненията на обикновените хора, ме накара да оценя този жанр и да направя първите си опити в него.
Имало ли е моменти, когато сте се чувствували особено щастлив?
Разбира се, и това са миговете, когато съм разбирал, че създаденото от мен е стигнало до публиката, че тя го е почувствувала и обикнала. Няма да забравя фестивалния концерт в Остенде (Белгия). В него участвуваха изпълнители от много страни. Пя и известният френски певец Жилбер Беко. Ние, българите, бяхме посрещнати изключително топло, спечелихме симпатията и овациите на публиката. В такива моменти чувството, че съм българин, ме е изпълвало с гордост и щастие. След дълго отсъствие завръщането в родината за мен също е голямо щастие.
Какво бихте пожелали на Вашите млади почитатели?
Да се научат да виждат хубавото в нашия живот, да не считат, че винаги и при всички случаи те са мярка за другите. Да поглъщат жадно знания. Да обичат България. Да бъдат чувствителни към всичко, което става по света, да се вълнуват за съдбата на човечеството.
0 Коментара