Поли Хубавенска е една от най-популярните ни етно певици в световен мащаб, която от години живее в Англия. През 2020 г. Поли се завърна за кратко, за да вземе участие в специалния сезон на „Фермата“ и това бе още един повод за нея да се заговори като за едно от най-талантливите български имена, познати и в чужбина.

Гласът на Хубавенска разнася славата на родния фолклор в Англия, Германия, САЩ, Дубай и до най-далечните кътчета на планетата. Още като ученичка в музикалното училище Поли се отличава в вокалните си възможности, а професионалния й дебют е с DJ Стан Колев, няколко години по-късно.  Песента Mantra, която записват, е толкова успешна, че се нарежда в Бийтпорт Топ 40 класацията на Progressive House музика. Макар, заедно с половинката си Станислав Георгиев, от години да живее в Лондон, стилът на Поли

неизменно е свързан с фолклора.

Гласът ѝ звучи във видеоклипа към „Зайди, Зайди“, гледан над 3 милиона пъти в YouTube. Песента „Майчинко“, в която участва и виртуозният Теодосий Спасов, също става хит, а последният й проект Light Of The Sun бележи работата й с уникалния Явор Русинов.

В края на юли Поли имаше романтичен повод отново да бъде в България. На 11-ата година от връзката си със Станислав, Поли каза официално „да“ на своята половинка в пищна, приказна сватба.

Поли, помниш ли онзи момент, в който се запознахте със Станислав?

Няма как да го забравя. Интересно бе нашето запознанство, въпреки че след време се оказа, че сме учили в едно и също основно училище. Какво нещо е съдбата само… Срещнахме се в една майска вечер на един столичен светофар. Разменихме няколко думи и всеки потегли с автомобила си в неговата посока. Интересното тук е, че той е бил толкова запленен и по неговите думи – влюбен от  пръв поглед, че е запомнил номера на моя автомобил, за да ме намери и покани на среща. Часове по-късно Господ, Съдбата или Вселената ни събра на едно и също място, без да знаем, че ще се видим. Помня един познат дойде и ми каза, че има едно момче, с което вчера сме се видели на светофар и много би искал да се запознае с мен. Никога няма да забравя как той дойде при мен и с протегната трепереща ръка ми каза: „Станислав, приятно ми е да се запознаем!“

С какво те впечатли той?

Той е изключително спокоен човек и това бе първото, с което той ме впечатли. Това ме привлече много в него, тъй като аз съм тоталната противоположност – много шумна, буквално съм огън. От тогава до днес сме предали един на друг от своите силни страни и смея да твърдя, че имаме добър баланс.

Как получи предложение за брак?

О, това е друг момент, който ще помня винаги! Година след старта на нашата връзка, бях поканена да замина за Дубай заради музикален проект. Моето момче дойде уж, за да сме заедно за рождения ми ден, но това, което аз не знаех бе, че той е решил да ми предложи брак. Беше поискал ръката ми от моите родители преди да дойде, беше купил пръстен – като цяло дойде напълно подготвен. Една вечер посетихме Пеещите фонтани. Станислав бе направил подготовка, за да запази маса в един от ресторантите с най-хубава гледка към тях и всичко това е бе успял да планира и осъществи, без да е бил преди това в Дубай и без аз да разбера за плана му. Помня, че програмата започна и ние се наслаждавахме на гледката и музиката. Започна песента на Уитни Хюстън I will always love you, аз бях обърната с гръб към него, гледаща фонтаните и наслаждаваща се на песента, в един момент чух суетене, възклицания и умилителни възгласи от хората в ресторанта, но си мислех, че е заради прекрасната песен. В следващия миг се обърнах и видях Станислав, коленичил с малка кутийка в ръка. Започва да ми говори, а аз за части от секундата инстинктивно се изправих, разплаках се от щастие и вълнение и накрая, разбира се, казах „Да“. Това е един от моментите в моя живот, който ще помня винаги! Де да можеше да върна времето назад и да го изживеем пак!

Защо избра темата на твоята сватба да е „приказка“?

И аз, и Станислав сме много романтични по душа. Всичко в нашата връзка до момента е като в приказка. Ние сме щастливци! Благодарни сме на Господ и съдбата за това! Съвсем естествено дойде темата точно поради тази причина. Нямаше как да е друга. Искахме да създадем една приказка в реалността. И мисля, че успяхме. Всичко бе като в една история за принц и принцеса – от оформлението на залата, през облеклото ни, до музиката на церемонията, която подбрах за всеки един от участващите в нея. Мисля, че успяхме да потопим всеки един от нашите гости да почувства, че е част от тази приказка.

А как искаш да продължи твоята житейска приказка?

Често със Станислав във времето сме се шегували, че сме като принц и принцеса, а след сватбата ни ще се превърнем в крал и кралица на нашия си съвместен живот. И сега, продължението би било, Господ да ни дари с принц или принцеса и после пак, и може би пак…Това щастие искаме и си пожелаваме! Като автори на нашата приказка, това избираме да напишем заедно като продължение!

Защо избрахте да сключите брак в България, вместо в Лондон, където живеете от години?

И двамата сме горди българи. Няма друго по-подходящо място от родния ни дом за нашето сватбено тържество! Ние сме българи, живеещи в чужбина, но носим България в сърцата си! В Англия има невероятни места за провеждане на приказна сватбена церемония, но няма този дух, няма всичко онова, което сме ние, българите, като бит, култура, традиции и нрави!

Нашата сватба бе на приказна тематика, но в нея присъстваха множество български традиции и народни песни.

Кой бе най-вълнуващият момент за теб, по време на сватбената церемония?

Сватбеният ден мина като миг! Успяхме да се насладим на всеки един момент! Благодарни сме за това!

За себе си бих отличила като най-вълнуващи два момента. Първият бе този в храм „Въздвижение на Светия Кръст Господен“ по време на нашата венчавка. В храма витаеше невероятна енергия, която трудно мога да опиша с думи! Енергия на любов, отдаденост, щастие, лекота! Магичен момент за нас!

Вторият вълнуващ момент, който винаги ще помня, бе с моя татко, вървейки по пътеката по време на церемонията към моя вече съпруг! Стисках ръката му силно от вълнение и той моята! Когато стигнахме до края на пътеката се прегърнахме силно, и двамата се разплакахме. Аз съм най-малкото дете на моя татко и за двама ни това беше силно емоционален момент!

Любовта към България или към традициите те подтикна преди време да участваш в предаването „Фермата“? Какви спомени пазиш от това риалити?

Бих казала, че и двете. Аз обичам родината си, гордея се, че съм българка! Имам навика да казвам, че  който познава фолклора, няма начин да не го обича и да не се опита да го съхрани! Чрез моето участие във „Фермата“ исках да покажа на младото поколение, че няма нищо срамно в това да пееш народни песни, а дори напротив, да се гордееш, защото ние българите сме благословени с такъв фолклор, бит, традиции и култура и трябва да уважаваме, съхраняваме и предаваме това богатство на следващите поколения!

Пазя само хубави спомени от предаването, създадох много приятелства там, хора, с които и до ден днешен общувам. Много от моите съ-фермери присъстваха и на сватбеното тържество.

Като всяко риалити имаше, разбира се, и трудни моменти, като например дългия период на отделеност от най-близките, без да можеш да ги чуеш и видиш. Това беше най-голямото изпитание за мен!

Коя е твоята любима българска народна песен и защо?

Не бих могла да отлича само една. Песните от всяка една фолклорна област носят различно усещане и послание. Фолклорът ни е нашата съкровищница и ние трябва да го пазим и предаваме.

Бих посочила шопските песни като най-добре изразяващи моя темперамент. Борбеност, голяма страст и хъс. Това са едни от най-ярките качества, които шопът притежава. Усещам песните от шопския край като най-близо до моята същност, може би и поради факта, че съм родена и израснала в София. Силно въздействащи и изразяващи добре моята същност са също така песни от Родопския, Тракийския и Пиринския край.

Как успяваш да градиш своята музикална кариера извън България?

Музиката винаги е била неотменна част от моя живот. Пътувам от дете и това ме е направило да съм много адаптивна към нова среда и хора. С времето успях да създам много творчески контакти в  Англия и така, като се замисля, това не е представлявало трудност за мен, напротив, получи се много естествено. От както съм в Лондон не съм спирала да вървя смело по моя музикален път, напротив – той стана още по-широк и интересен.

Освен изключителна жена и изпълнител, ти имаш невероятни успехи и в областта на бодибилдинга. Разкажи ни как минава твой тренировъчен ден и кое е упражнението, с което стартираш сутрин?

Това е друга моя страст. Смея да твърдя, че съм изключително дисциплиниран, подреден и отдаден човек. Обичам да изпипвам всичко, с което се захващам. Точно тези качества трябва да притежава човек, за да бъде успешен на бодибилдинг сцената.

Всеки един мой ден, независимо дали тренировъчен или не, стартира с кардио вкъщи на крос тренажор или тичане/ходене в парка. Не по-малко от 30 мин трае това, като може да стигне до един час, ако съм в подготовка за състезание. Кардиото сутрин дава тонус на организма, подобрява метаболизма и дава невероятен старт на деня.

Би ли препоръчала хранителен режим за есенен детокс?

Знаете ли, като чуя думата „детокс“ и леко настръхвам. Тази дума в последните години придоби грешно разбиране. Ние, хората, притежаваме организъм, който, може да се каже, че е като перфектно смазана машина. Има си всичко. Не е необходимо да правим кой знае какво, за да сме здрави и пълноценни. Нашият организъм притежава всички функции и когато е необходимо може да ги включи в действие, а ние от своя страна трябва да направим съвсем мъничко да му помогнем. Като например да избягваме в ежедневието си храни и напитки, с които, ако сме прекалявали за по-дълъг период от време, правим така, че организмът ни да работи повече. Тогава идват проблемите. Затова бих дала като съвет, да не се ограничаваме от нищо, но и да не прекаляваме. Истината е в баланса. Движението е друга важна част, която не бива да подценяваме. Трябва да има движение, независимо какво: ходене, тичане, вид спорт, танци, йога и т.н.

Кое е най-голямото предизвикателство в живота ти до момента?

Имало е предизвикателства не едно и две в живота ми, с които съм успяла да се справя чрез борбеност, сила на духа, характер, воля, желание и смирение! Не бих споделила какви са били точно тези предизвикателства и кое е било най-голямото, защото предизвикателство за един е като нищо кой знае какво за друг.

Вярваш ли, че в този живот всичко е предначертано или човек никога не знае какво ще му се случи?

Вярвам, че всеки човек идва на тази земя с мисия. Привърженик съм на тази теория и вярвам в това. От друга страна, вярвам, че Господ ни е дал свободна воля да взимаме решения и да правим избори за живота си. Дали и тези избори са предначертани – не зная. Силно вярвам, че човек трябва да опитва нови неща без да се страхува, да опознава себе си всеки ден, за да разбере кой е, кои са силните му страни и коя е вярната посока за него. Може би мисията на всеки човек е предначертана, но пътя, по който всеки ще мине е изборът, който всеки един от нас прави. Дали пътят ще е лек и приятен или ще е трънлив и тъмен, се определя чрез изборите, които правим.

Какво е посланието, което искаш да оставиш с твоята музика?

Посланието, което искам да предам е: опознай, обикни, съхрани и предай на младото поколение българския фолклор, защото той е уникален, красив и разнообразен. Фолклорът ни звучи добре в автентичния си вид, но и с модерни ритми. А, фолклорът ни, това сме ние!

Ако си песен, коя ще си и защо?

Труден въпрос. Най-вероятно песента, която съм аз би била с дъх от Шопската, Родопска и Тракийска област. А, именно – с голяма страст, хъс, енергия, борбеност, с голям, силен и широк диапазон, и накрая, с много нежност и лекота. Има време за тази песен.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара