Имало едно време в София обрасли с бръшлян къщи и пищни дървета, дворове на достолепни сецесионови сгради с мистични същества по фасадите, свидетели на раждането на готик културата в България.  Това не е приказва, а реалност, случила се преди около 30 години. История, която малкото оцелели след процеса на урбанизиране, могат да разкажат.

Ако винаги сте мислили, че “готик” означава само катедрален дух и черни мрежести чорапи в комбинация с лице, бяло като сняг, помислете пак. Помислете и дали почитателите му са объркани тийнейджъри, напускащи стила след две-три години драма. Готикът е култура много по-голяма от това, а хората, които го изповядват почти религиозно, са зрели, спокойни и често пъти, незабележими. Миглена Цонева – Меги или Глена Хейт са една и съща жена, завладяна от готика. Меги е слънчева и сияйна. Глена е тъмна и проникновена. Двете са парчета от пъзела, който виждаме, когато се видим с Миглена.

_DSC6567-2

Първата ми среща с нея бе преди седемнайсет години. Тогава Меги носеше усмивка от ухо до ухо, умееше да цитира по памет поезията на Байрон и бе обсебена от историята за Леда и лебеда. И бе готик. След седемнайсет години очакваш, че това е “само фаза” и че всичко е променено. И в известен смисъл е, но има едно постоянство – Меги все още е готик. За хора като Меги, готикът е много сходен на мита за древните гърци. Онова, което днес четем като истории за елините, е било чиста реалност. Те са преживявали мита всеки ден. Готикът има своите малки вътрешни богове, чрез които хората се свързват с мрака. При Меги този образ е алтер егото й, наречено Глена Хейт. На въпроса “Коя е тя?”, отговаря кратко: “Глена Хейт е енигма за мен.

_DSC6768-2

Тя е тази, която прави деня ми непредсказуем.” Вероятно за много хора е непонятно

желанието за свързване с вътрешната тъмнина.

То обаче е необходимо до степен, която малцина са способни да си представят. Темата за мрака в душата е част не само от готика, но и от почти всички течения в изкуството и психологията. Но именно готикът го превръща в своя икона. За да хванеш мрака като глина и да го оформиш в образ, се иска много кураж. И постоянство в търсенето. Меги споделя, че егото й се формира и храни с различни видове изкуство. Музиката, която тя избира да възприеме, съпътства целия й съзнателен живот. На нея мечтае и с нея споделя най-съкровените си мигове. “Когато почувствам, че потъвам в познатата на всички ни бездуховна бездна, просто крада от любимите си банди емоционалните състояния, които съм скрила там за себе си.”

_DSC6827-2

Интересът на Меги към естетиката на мрака идва от книгите, с които заспива като дете – сюреалистичните приказки на Хофман и вдъхновяващите древногръдски легенди и митове. Все светове, изпълнени с хтонични същества, персонажи, пробудили в нея вкус към фантастичното и мистичното. По-късно се появява поезията на Байрон, гравюрите на Ханс Холбайн към ‘Dance Macabre’ и още няколко ключа към красивото тъмно. На директния въпрос: “Какво е готик за теб?”, Меги отговаря – със сигурност не само стил в изкуството на западноевропейската средновековна култура. За нея

готикът е по-скоро среда, защитено място,

където може да достигне неподозирани дълбини на комуникация със сродни души. Себеопознавае, преоткриване на неподозирани желания и меланхолия – най-креативното състояние на спокойствие и съсредоточеност.

_DSC6849

Готическото е навсякъде, стига да искаш да го видиш и усетиш. Меги разказва как често сутрин, когато се разсъмва, се буди от настойчивото почукване по прозореца на гарвана, който живее в полето около къщата й: “Така започва почти всеки летен ден за мен. Гарванът, клиширан и изтъркан от употреба образ от готическия свят, но реалност в моето ежедневие.” Почукването на гарвана е почти като музика.

Музиката е съществена част от преживяването на готика. Всъщност тя е толкова важна, че без нея не бихме могли въобще да мислим красивото тъмно. “Липсата на достъп до музикалните съкровища, които бълва световната сцена през 80-те, ни правеше просто още по-жадни за тях, а тази жажда ни държеше вдъхновени. Тогава се случиха групи като Виолетов Генерал и Нова Генерация”, разказва Меги. И ако преди трийсет години

музикалният готик бе видим по улиците, то как е сега в България?

С просто око е видно, че нашата underground сцена е малка и често бедна на изяви, но именно това я прави бутикова.

_DSC6943

Когато попаднеш в малка зала на концерт на Brendan Perry (Dead Can Dance) и си обграден само с познати лица, разбираш колко е компактно това общество, разказва Меги. Тя не е почитател на масовата култура и този близък кръг й допада. В последните години през българската сцена преминаха доста дарк икони: The Sisters of Mercy, Diary of Dreams, Clan of Xymox, титаничният Michael Gira (създател на SWANS), Wayne Hussey от The Mission, Ataraxia, а също и няколко помитащи индъстриал банди като: Siva Six, Alien Vampires, Combichrist, Mortiis. Всъщност въобще не е малко. А в края на октомври предстои и първият българ- ски Gothic Fest.

_DSC6922-2

Съществува шепа хора, които поддържат българската готик сцена жива, казва Меги. Хора като Драга и Емил Сепаревски, собственици на магазин за готик мода и организатори на доста от концертите, за които се спомена по-горе. Станислава Спасова и нейният дизайнерски проект за изработка на готически аксесоари S-Moon-S също е много важен. В последните години тя претворява своите готически копнежи в тематични фотосесии, случващи се из цяла Европа. Към списъка от важни хора за готика в България добавя и Плам Челаврова, създател и администратор на популярния сред тези среди сайт TheBulgrianGothicGirls. eu, като отскоро има и версия TheBulgarianGothicBoys. eu. Паралелно с тях има и много други, вълнуващи се от този изпълнен с мистика свят, които обаче не вникват в дълбочината и смисъла му, а са омагьосани единствено от стайлинга.

_DSC6991-2

Въпреки че

малко хора се осмеляват да се срещнат с мрака в себе си,

готик любителите са навсякъде. Особено сега е популярно и модерно да си мрачен (dark). Думата “вампир” е фетиш, а модният израз ‘black is the new black’ актуален. Защо обаче истинските готик хора нямат видимост е въпрос с много логичен отговор. Според Меги те не се показват, защото искат да бъдат обгърнати в своя мрак – “безплътни сенки, невидими за околните”. Факт е, че истинските готик хора не обичат публичността, тя ги изнервя. Да бъдат част от тълпата им причинява дискомфорт, масовките им докарват клаустрофобия. Затова й единственият начин да направя този текст бе да разговарям със светлата Меги, но да снимам тъмната и агресивна Глена.

12212420_10205258780810527_216951839_n

Раждането на Глена Хейт е вътрешна необходимост на Меги да поддържа равновесие между слънчевата и мрачната природа. Създаването на този образ й помага да надникне необезпокоявано в тъмните кътчета на душата. “Всичко се свежда до себеопознаване, свобода на мисъл – та и разчупване на догмите, експериментиране, да бъдеш обект и субект, обективизира – не, странното и налудничевото, красотата и грозотата, светлината и мрака. Този дуализъм е навсякъде – около и в нас”. Ясно, нали?

Facebook Twitter Google+

0 Коментара