Имало едно време в София обрасли с бръшлян къщи и пищни дървета, дворове на достолепни сецесионови сгради с мистични същества по фасадите, свидетели на раждането на готик културата в България. Това не е приказва, а реалност, случила се преди около 30 години. История, която малкото оцелели след процеса на урбанизиране, могат да разкажат.
Ако винаги сте мислили, че “готик” означава само катедрален дух и черни мрежести чорапи в комбинация с лице, бяло като сняг, помислете пак. Помислете и дали почитателите му са объркани тийнейджъри, напускащи стила след две-три години драма. Готикът е култура много по-голяма от това, а хората, които го изповядват почти религиозно, са зрели, спокойни и често пъти, незабележими. Миглена Цонева – Меги или Глена Хейт са една и съща жена, завладяна от готика. Меги е слънчева и сияйна. Глена е тъмна и проникновена. Двете са парчета от пъзела, който виждаме, когато се видим с Миглена.
Първата ми среща с нея бе преди седемнайсет години. Тогава Меги носеше усмивка от ухо до ухо, умееше да цитира по памет поезията на Байрон и бе обсебена от историята за Леда и лебеда. И бе готик. След седемнайсет години очакваш, че това е “само фаза” и че всичко е променено. И в известен смисъл е, но има едно постоянство – Меги все още е готик. За хора като Меги, готикът е много сходен на мита за древните гърци. Онова, което днес четем като истории за елините, е било чиста реалност. Те са преживявали мита всеки ден. Готикът има своите малки вътрешни богове, чрез които хората се свързват с мрака. При Меги този образ е алтер егото й, наречено Глена Хейт. На въпроса “Коя е тя?”, отговаря кратко: “Глена Хейт е енигма за мен.
Тя е тази, която прави деня ми непредсказуем.” Вероятно за много хора е непонятно
желанието за свързване с вътрешната тъмнина.
То обаче е необходимо до степен, която малцина са способни да си представят. Темата за мрака в душата е част не само от готика, но и от почти всички течения в изкуството и психологията. Но именно готикът го превръща в своя икона. За да хванеш мрака като глина и да го оформиш в образ, се иска много кураж. И постоянство в търсенето. Меги споделя, че егото й се формира и храни с различни видове изкуство. Музиката, която тя избира да възприеме, съпътства целия й съзнателен живот. На нея мечтае и с нея споделя най-съкровените си мигове. “Когато почувствам, че потъвам в познатата на всички ни бездуховна бездна, просто крада от любимите си банди емоционалните състояния, които съм скрила там за себе си.”
Интересът на Меги към естетиката на мрака идва от книгите, с които заспива като дете – сюреалистичните приказки на Хофман и вдъхновяващите древногръдски легенди и митове. Все светове, изпълнени с хтонични същества, персонажи, пробудили в нея вкус към фантастичното и мистичното. По-късно се появява поезията на Байрон, гравюрите на Ханс Холбайн към ‘Dance Macabre’ и още няколко ключа към красивото тъмно. На директния въпрос: “Какво е готик за теб?”, Меги отговаря – със сигурност не само стил в изкуството на западноевропейската средновековна култура. За нея
готикът е по-скоро среда, защитено място,
където може да достигне неподозирани дълбини на комуникация със сродни души. Себеопознавае, преоткриване на неподозирани желания и меланхолия – най-креативното състояние на спокойствие и съсредоточеност.
Готическото е навсякъде, стига да искаш да го видиш и усетиш. Меги разказва как често сутрин, когато се разсъмва, се буди от настойчивото почукване по прозореца на гарвана, който живее в полето около къщата й: “Така започва почти всеки летен ден за мен. Гарванът, клиширан и изтъркан от употреба образ от готическия свят, но реалност в моето ежедневие.” Почукването на гарвана е почти като музика.
Музиката е съществена част от преживяването на готика. Всъщност тя е толкова важна, че без нея не бихме могли въобще да мислим красивото тъмно. “Липсата на достъп до музикалните съкровища, които бълва световната сцена през 80-те, ни правеше просто още по-жадни за тях, а тази жажда ни държеше вдъхновени. Тогава се случиха групи като Виолетов Генерал и Нова Генерация”, разказва Меги. И ако преди трийсет години
музикалният готик бе видим по улиците, то как е сега в България?
С просто око е видно, че нашата underground сцена е малка и често бедна на изяви, но именно това я прави бутикова.
Когато попаднеш в малка зала на концерт на Brendan Perry (Dead Can Dance) и си обграден само с познати лица, разбираш колко е компактно това общество, разказва Меги. Тя не е почитател на масовата култура и този близък кръг й допада. В последните години през българската сцена преминаха доста дарк икони: The Sisters of Mercy, Diary of Dreams, Clan of Xymox, титаничният Michael Gira (създател на SWANS), Wayne Hussey от The Mission, Ataraxia, а също и няколко помитащи индъстриал банди като: Siva Six, Alien Vampires, Combichrist, Mortiis. Всъщност въобще не е малко. А в края на октомври предстои и първият българ- ски Gothic Fest.
Съществува шепа хора, които поддържат българската готик сцена жива, казва Меги. Хора като Драга и Емил Сепаревски, собственици на магазин за готик мода и организатори на доста от концертите, за които се спомена по-горе. Станислава Спасова и нейният дизайнерски проект за изработка на готически аксесоари S-Moon-S също е много важен. В последните години тя претворява своите готически копнежи в тематични фотосесии, случващи се из цяла Европа. Към списъка от важни хора за готика в България добавя и Плам Челаврова, създател и администратор на популярния сред тези среди сайт TheBulgrianGothicGirls. eu, като отскоро има и версия TheBulgarianGothicBoys. eu. Паралелно с тях има и много други, вълнуващи се от този изпълнен с мистика свят, които обаче не вникват в дълбочината и смисъла му, а са омагьосани единствено от стайлинга.
Въпреки че
малко хора се осмеляват да се срещнат с мрака в себе си,
готик любителите са навсякъде. Особено сега е популярно и модерно да си мрачен (dark). Думата “вампир” е фетиш, а модният израз ‘black is the new black’ актуален. Защо обаче истинските готик хора нямат видимост е въпрос с много логичен отговор. Според Меги те не се показват, защото искат да бъдат обгърнати в своя мрак – “безплътни сенки, невидими за околните”. Факт е, че истинските готик хора не обичат публичността, тя ги изнервя. Да бъдат част от тълпата им причинява дискомфорт, масовките им докарват клаустрофобия. Затова й единственият начин да направя този текст бе да разговарям със светлата Меги, но да снимам тъмната и агресивна Глена.
Раждането на Глена Хейт е вътрешна необходимост на Меги да поддържа равновесие между слънчевата и мрачната природа. Създаването на този образ й помага да надникне необезпокоявано в тъмните кътчета на душата. “Всичко се свежда до себеопознаване, свобода на мисъл – та и разчупване на догмите, експериментиране, да бъдеш обект и субект, обективизира – не, странното и налудничевото, красотата и грозотата, светлината и мрака. Този дуализъм е навсякъде – около и в нас”. Ясно, нали?
0 Коментара