През деня Кармен е топмодел. През нощта – луксозна проститутка в публичен дом. Освободена, провокативна, чувствена и сексуална, откровена нимфоманка. При това не задължително в този ред. Най-добрите й приятелки и доверенички са двама травестити. Дон Хосе, когото тя съблазнява, е шеф на полицията.

Снимка: Fernando-Marcos

Виктор Уяте, един от най-известните испански танцьори и създател на носещата неговото име балетна трупа, казва, че в своята интерпретация на един от най-емблематичните женски персонажи от последните сто години е искал да направи „спектакъл, а не балет“. И въпреки че Кармен е една от най-разпознаваемите испански емблеми, той съвсем нарочно не включва нито едно традиционно клише.

„Няма испанска музика, няма дори и едно ветрило.

На 70 вече имам свой собствен речник“, казва Уяте за шоуто, което откри сезона на Teatros del Canal в Мадрид. Затова пък има оригинални композиции на Педро Наварете със симфонична музика, етно перкусия, японски барабани, смесени с музиката на автора на операта „Кармен“ Жорж Бизе.

В най-класическия вариант на френския писател Проспер Мериме Кармен е циганка от фабрика за тютюн в Севиля. Свободолюбива и провокативна, тя съблазнява младия сержант Дон Хосе. Заради нея той се разделя с любимата си, опитва се да убие началника си, присъединява се към група контрабандисти. И продължава да е готов на всичко за нея, дори да й прости, когато тя вече е влюбена в известен тореадор. Но когато е съвсем наясно, че я е загубил завинаги, Дон Хосе я пробожда с ножа си.

„Кармен се движи по острието на провокативността и предизвиква дори собствената си смърт“, казват авторите на осъвременената версия на мита за фаталната жена.

Скелето на оригиналната история е запазено и пренесено днес в света на модата и нощния живот. Жадна за авантюри, любов и секс,

Кармен от ХХI век живее двоен живот.


Луксът и блясъкът не са й достатъчни. Обкръжаващото я общество й е прекалено тясно. Тя търси емоции и изживявания на ръба. Дизайнерката Ана Гуел също се отдалечава максимално от всичко по-традиционно. Тя се вдъхновява от визуалната естетика на футуризма в модата и киното, през пънка и глам рока на 80-те години до филмите на Люк Бесон. В костюмите в преобладаващо черно са заимствани елементи от гладиаторските шлемове, както и символи от света на комиксите. Материите имитират благородните метали на доспехите от Средновековието.

Мадридската опера Teatro Real също показва операта „Кармен“ от 11 октомври до 17 ноември. И отново от класическото произведение са останали само страстите. Версията на музикалния директор Марк Пиоле и постановчика Каличто Биейто се развива през 70-те години на ХХ век в разположените на северноафриканския бряг испански градове Сеута и Мелиля. Насилие, маргинализация, воюващи помежду си етноси. Главен герой е домашното насилие.

Френският писател Проспер Мериме издава романа си „Кармен“ през 1845 г. Композиторът Жорж Бизе поставя операта през март 1875г. в Париж. Нито книгата, нито премиерата на операта подсказват за превръщането на Кармен в

един от най-стабилните митове на последния век.

Дори напротив, критиката не одобрява операта и тя даже е на ръба да бъде свалена от афиш. През юни 36-годишният Бизе умира от сърдечен удар, без да дочака големия успех на постановката във Виена само четири месeца по-късно. Оттогава художници, режисьори и артисти продължават да се вдъхновяват от легендата. Сред тях са Пикасо, Чарли Чаплин, Карлос Саура, Алисия Алонсо.

Само вежду 1900 и 1910 г. са заснети около седемдесет филма за Кармен. Самият Виктор Уяте много често по време на дългата си международна кариера чува въпроса кога ще направи свой балет по Кармен. Именно заради многото версии в различни изкуства той винаги отговаря, че няма интерес. До съвсем скоро, когато се озовава сам на канарския остров Грасиоса, без ток и вода. И тогава една нощ му хрумва „тази гениална Кармен“.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара