Преслава Лилова е директор „Международно сътрудничество и програми“ в Българския Червен кръст. Тя отговаря за изпълнението на европейски проекти за защита на населението, като REcheck, който подпомага гражданите да са адекватно подготвени за бедствени ситуации. Преслава има 7-годишен опит в обучението за риск от бедствия. Тя също работи по въпросите за възстановяване на семейни връзки чрез онлайн платформата Trace the Face, която е създадена от Международния комитет на Червения кръст и има за цел да свърже членове на семейства, разделени в резултат на бедствия, военни конфликти и миграция в Европа.
Вие сте един от героите на кампанията „ЕС – По-защитени заедно“ – това са хора, обединени от ЕС и работещи заедно, за да помагат за предотвратяването на всякакви престъпления срещу човека. Как станахте част от тази инициатива и чувствате ли се герой?
Ще призная, че за мен създаването на Европейския съюз, идеята за мирна Европа, прекратяването на войните и посланието за сътрудничество са водещи в разбирането ми за обединението в рамките на европейското семейство. Благодарение на дългогодишната работа в Българския Червен кръст, както и на наложения положителен образ на тази най-голяма хуманитарна организация в страната, станах част от кампанията „ЕС – По-защитени заедно“.
Включих се с готовност, защото БЧК има значителен опит и практика в работата на европейско ниво, в т.ч. и като член на европейския офис на Червения кръст в Брюксел, Белгия, а също и като разпознаваем партньор по европейски програми и проекти.
Не се разглеждам като герой, искам да продължа да работя с хъс и ентусиазъм. Предпочитам работата ми да е посланик и да се старая да съм по-добра версия на себе си в сравнение с изминалия ден.
Вие сте и един от създателите на международната онлайн платформа Trace The Face, която помага за свързване на хора от семейства на бежанци, загубили връзка един с друг най-често в резултат на военен конфликт. Много ли са хората, които са потърсили вашата помощ?
Платформата Trace The Face реално помага на хора по пътя на миграцията и вече са регистрирани над 160 положителни съвпадения. Предимството е, че се създава близост с ползващите услугата – уебсайтът е достъпен на различни езици, както и разработената страница във Фейсбук. Използването на снимки е друг голям плюс, тъй като се скъсява времетраенето на процедурата по търсене, а това е особено важно за хора, които се намират в сравнително постоянна форма на движение, каквито са мигрантите. Разбира се, нуждите са по-големи и поради това платформата започна своето разрастване и адаптиране към други географски зони, включително Африка и Азия.
Благодарение на екипа в координационната група на платформата и непрекъснатата подкрепа на Международния комитет на Червения кръст, предстои технологично оптимизиране, за да може приложението на Trace The Face като инструмент за възстановяване на семейни връзки между членове на разделени семейства, да бъде в крак със съвремието, да е максимално достъпно и използването му да е като user journey.
А колко семейства успяхте да съберете?
Вече споменах за броя на свързаните чрез платформата Trace The Face и тук е мястото да спомена, че има смисъл да се работи още и по-засилено, защото всяко свързване на хора е уникално. Платформата е разпознаваема и заявителите в нея се увеличават, което е добро предизвикателство за всички ни, за да предоставяме още по-ефективна услуга и да сме способни да отговорим на потребността от нея.
Коя е историята, която никога няма да забравите?
При едно от посещенията „на терен“, когато успях да локализирам търсеното лице и да установя контакт с него, но то не пожела да се свърже с родственика си. Трябваше да приема този личен избор, макар да беше различен от желания. Винаги се съобразяваме с личното пространство и живот на хората.
Защо избрахте БЧК? С какво работата там би привлякла един млад човек?
Избрах БЧК като тийнейджър и обикнах идеята и принципите на организацията, които са идентични с тези на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец. Младите хора са абсолютен двигател и значима част от състава на организацията. Само за 2018 г. над 47% от доброволците на БЧК са на възраст под 35 години. Убедена съм, че всеки млад човек може да се припознае в една или друга хуманитарна дейност и да бъде полезен.
А какви са най-големите препятствия, които срещате в работата си?
Срещам повече подкрепа и прекрасни хора, отколкото препятствия. Все пак е трудно да се обясни структурата на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец в едно изречение.
У нас има много нуждаещи се хора – бедни, възрастни, деца, бежанци. Често сме свидетели на спорове коя целева група има повече нужда от помощ. Как се справяте с това? Налагало ли ви се е да избирате – на кой първо или на кой повече да помогнете?
Този въпрос ми е любим и вярвам, че не помагаме на един за сметка на друг. Предполагам в случая коментираме различни нужди в ситуация на ограничени ресурси. Тогава се прави оценка на нуждите. От колеги знам, че в първата помощ има т.нар. „триаж“ и се определя степента на спешност.
Кога си казвате, че има смисъл това, което правите?
Ако денят ми не се определя по приключило работно време, а с конкретен резултат.
Кои са вашите герои?
Моите герои са много. Харесва ми да забелязвам малките жестове в ежедневието, както и да чуя история за човек, който е преодолял себе си или отстоява благородна кауза. Трогвам се и ми става мило, топло. Иначе съм безкрайно благодарна на близките ми, които ме даряват с много обич и подкрепа.
0 Коментара