Просто София

Една от последните живи богини на киното, възпявана от коренно различни хора като Мик Джагър, Ноел Кауърд и Джон Чийвър, София Лорен заслепява и на впечатляващите 80 години, които навършва на 20 септември 2014 г. Но тя не е склонна да говори за живота си, в който постига кино-слава много по-лесно, отколкото щастлив дом и семейство.

Не сте живели, ако не сте виждали София Лорен да ходи. С голи крака и бременна по каменните улици на Неапол във „Вчера, днес и утре“ или през опустошената от войната италианска провинция, докато балансира куфар на главата си, в „Две жени“. И не само. Лорен е може би най-известната ходеща жена в историята на киното. Представете си сцената от „Златото на Неапол“ от 1954 г., мокрите улици, мократа й рокля около кожата й и мъжките погледи. Тях тя все още ги привлича.

Още от момента, в който София се появява на екрана, нейните почитатели са милиони. Сред тях се нареждат Ричард Бъртън, поетично описвайки кафявите й лисичи очи върху сатанинското изумително интелигентно лице, Ноел Кауърд, който иска да я изваят от шоколадови трюфели, така че светът да може да я погълне. Мик Джагър и Кийт Ричардс написаха песен за нея. Лина Вертмюлер, която е режисьор на София в четири филма, каза наскоро: „Има само Гарбо, Дитрих, Монро и София. Коя друга жена вдъхновява целия спектър на женски чар – от секса до майчинството. Кой не мечтае в един магически момент да заспи върху гръдта на София?“

Странно е, че за човек, известен вече от цели 6 десетилетия, мистериите все още продължават да съществуват. Мнозина се чудят как е устояла на предложението за брак от Кари Грант през 1957 година, а вместо това е избрала да се отдаде на ментора и покровителя си Карло Понти, по-стар с 22 години, почти 10 сантиметра по-нисък и все още женен за първата си жена. Мнозина се чудят защо София, едва ли не светица на Италия, вече 43 години живее предимно в Женева, Швейцария, като кралица в изгнание.

София е родена в благотворителното отделение за неомъжени майки в Рим на 20 септември 1934 г., а в детството й подигравките, че е незаконородена, не спират. Майка й, Ромилда Вилани, е горда красавица, която се връща в дома си в малкото рибарско градче Поцуоли, за да живее не просто в скандала, но и в греха на неомъжена майка в консервативната католическа Италия. Скоро след това тя ражда второ дете – Мария, от бащата на София – Рикардо Шиколоне, който така и не се жени за нея и не дава името си на малката си дъщеря. София живее в апартамент с 8 човека – там са баба й, дядо й, леля и двама чичовци. Преди да напусне Поцуоли, тя никога не спи сама в легло.

През 1942 година семейството страда от тежки лишения – глад, хлябът е на дажби, крият се от бомбардировките в пълен с плъхове жп тунел, пълен с „болест, смях, пиянство, смърт и раждания“. Ромилда се опитва всячески да нахрани себе си и двете си дъщери, но София по това време е „слаба като клечка за зъби“.

Ромилда прилича изключително много на Грета Гарбо и на 17-годишна възраст печели конкурс за двойнички на синеоката ледена кралица. Майка й отказва да я пусне в САЩ да получи наградата си и това подтиква Ромилда да вложи амбицията си в голямата си дъщеря – недодялано, непривлекателно, намусено момиче до 14-годишната си възраст, когато всичко се променя.

На 14 София разцъфтява. Мъжете започват да свиркат по улицата след нея. А Ромилда я праща на конкурс за красота, за който баба й шие рокля от розовите завеси в хола, защото нямат пари. Тя е избрана сред 12-те финалистки, печели 35 долара, билет до Рим и няколко ролки тапет, които щастливото семейство използва за покриване на пукнатините в мазилката на апартамента си, причинени от бомбардировките. От този момент Ромилда се посвещава на кариерата на дъщеря си. „Всичко, което съм мечтала за себе си, се е случило на София. Аз живея в нейния образ“, признава тя.

Билетът до Рим промени траекторията на живота на София. Тя си намира работа като модел. Едно списание променя името й на Лазаро, а един продуцент на нискобюджетен филм я кръщава Лорен.

След 8 години тя ще стане г-жа Понти. Когато се срещат за първи път, Карло Понти е 37-годишен, женен, баща на две деца, тих интелектуалец, който е учил право в Милано и работил като юрист, преди да стане филмов продуцент. Тя е на 15. Той за първи път забелязва София в публиката на конкурс за красота и я кани на прослушване. Операторите не са наясно как да действат с дългия й нос и широкия й ханш. Първоначално не я харесват, но безпогрешният инстинкт на Понти скоро ще докаже правотата си.

Те се влюбват, въпреки че тя осъзнава, че търси липсващия си баща в него – проклятието на детството й. Той се превръща в любовник, съпруг и проницателен мениджър на кариерата й.

Докато е в Рим като модел и прохождаща актриса, София се грижи за майка си и сестра си като глава на семейството. А първата й роля се появява, когато е само на 19, защото Джина Лолобриджида отказва да я изиграе – в „Аида“. Пак на 19, София Лорен става любовница на Понти.

Те започват да се виждат тайно, защото той все още е женен. А това навлича неодобрението на Ромилда, която се страхува, че дъщеря й следва собствените й стъпки. Времето обаче я опровергава – с Понти се обичат дълбоко и продължително въпреки почти непреодолимите пречки – в католическа Италия разводът е невъзможен. „Това, което исках, е законно семейство, законен съпруг и деца“, казва София, припомняйки си собствения си баща.

Пътят до законното семейство е дълъг. Те се женят през 1957 г., но италианската държава не признава брачния им съюз, тъй като разводите са забранени по онова време. Понти е решен да се ожени законно за Лорен и през 1965 г. получава развод от първата си съпруга Джулиана във Франция и двамата с Лорен се бракосъчетават в Париж през 1966 г. София ражда и двамата си синове законно – Карло Понти-младши на 29 декември 1968 г., а Едуардо Понти – на 6 януари 1973 г. Остават заедно до смъртта на Понти-старши през 2007 г.

През 1960 г. Лорен си партнира с Жан-Пол Белмондо в италианския филм, режисиран от Викторио де Сика по романа на Алберто Моравия „Чочарка“. Изключителната изразителност на Лорен в този образ впечатлява не само журито на кинофестивала в Кан, което й връчва наградата за най-добра актриса, но и членовете на Американската филмова академия, които й присъждат „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля. За първи път връчен на актриса от неанглоезичен филм.

След раждането на Карло, София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана. През 70-те години нейните изпълнения в киното са предимно в италиански продукции. През 1977 г. режисираният от американския сценарист Еторе Скола „Един специален ден“ за пореден път събира на снимачната площадка Лорен с Марчело Мастрояни. Филмът е номиниран за 11 международни награди, сред които два “Оскар”-а за „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Най-добра главна роля“ за Мастрояни.

София Лорен изиграва над 80 екранни роли за близо 60 години. Доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки и запомнящи се образи. Героините й впечатляват с удивителната си достоверност и жизненост. Всеобщо призната е като една от най-красивите жени и най-известната актриса от Италия.