Големият възрожденец Георги Сава Раковски е бил много харесван мъж и флиртовете не са му били чужди. Легендарният революционер е обещавал на три моми, че ще ги вземе за съпруги. Българка, туркиня и гъркиня са чакали с години мустакатия котленец, за да му пристанат. Той оставя излъгани и трите, макар че мечтае за сватба и харесва много една от тях – атинянката Фросо. Любовта му към България обаче надделява.

??????????????Георги умира на 46 години, без да се ожени. Заради бурната си революционна дейност още докато е на 26 години, той попада в русенския затвор. Георги успява да избяга от там и се установява в Цариград под чуждо име. Представя се за адвокат и търговец. Баща му обаче е много притеснен за съдбата на буйния си син. За да успокои баща си, че няма да се излага повече на опасности, Георги му пише

да намери мома за женене от Котел

Бащата се престарава и намира хубаво и къщовно момиче. Улисан в революционни дела обаче, Георги съвсем забравя, че една девойка стои с приготвен чеиз и чака да се появи годеникът й, за да я отведе в Цариград. Родителите на момичето често подпитват бащата на Георги кога ще вдигат сватбата. Притеснен от мълчанието на сина, той му пише едно пълно с упрек писмо: „Да ходя ас стар чиляк да ти диря мума, и я намерих, пак подир малко време що са чу, че си намерил мума в Цариград и са се уженил, сетне чувам пак, чи си щял да са жениш на Фелибе. Ас какво да правя тука с мумата не зная…“

На бунтовника тогава ве­че не му е до женитба, той мисли за въстания. През 1861 г. Георги пише в Белград на приятеля си Йосиф Дайнелов, че му трябват много пари, за да създаде „юнашко движе­ние“ в Стара планина. Родолюбецът иска да качи на Бал­кана 500 000 въоръжени мъже. Мечтател до мозъка на костите си, Раковски решава да намери пари на всяка цена и се сприятелява в Цариград с влиятелния турчин Мустафа бей.

Беят е бил много богат и най-важното – имал е красива дъщеря.

Той заявява на Раковски, че иска да омъжи дъщеря си за него, но трябва да смени християнската си религия. Мустафа дава доста жълтици на енергичния котленец като доказателство, че вече го е приел за зет.

Раковски се настанява в бейските по­кои и започва уж да чака сватбата. Около него се суетят куп слуги – едни му взимат мерки за дрехи по последна мо­да, та с тях Георги да изглежда „салтанатлия“, други го учат какво да изрече в джамията, когато сменя вярата си. На Раковски всичко му изглежда интересно. Два месеца живее с бъдещия си тъст. Сватбата е трябвало да се вдиг­не на турския Великден – Байряма. Докато Мустафа бей се радва, че щерка му ще има представителен мъж, който вла­дее стари и нови езици, Раковски подготвя бягството си от покоите му.

Няколкото кесии с жълтици, подарени от бея за самочувствие,

Георги дава на абаджийския еснаф в Цариград. Той моли храбрите майстори да ушият 12 чифта мъжки дрехи и да купят толкова пищови и ножове. Ден пре­ди потурчването на котленеца абаджиите са готови с по­ръчката. Мустафа също приключва с приготовленията по сватбата – показва на зетя диамантените пръстени, кои­то ще подари на младото семейство, златните цветя за косата на девойката. До този момент младата туркиня не се е срещала с българина, но вече е влюбена в него – наб­людавала го е тайно, без той да я види. В нощта преди сватбата всички си лягат щастливи и доволни, че ги очак­ва голяма радост. На сутринта, първият ден на Байряма, в дома на бея настава паника. Всички чакат годеникът да се появи, но той не идва. Отначало бейското домочадие мис­ли, че той още спи, но никой не предполага, че зетят е из­бягал през нощта. Накрая известяват бея, че покоите на Георги са празни, но Мустафа е убеден, че зет му е отишъл на баня. Кадъните пращат слуга в банята, а после и при бръснаря – българина никъде го няма. Тогава полицията започва да претърсва цял Цариград.

Докато годеницата пищи неутешима,

Раковски се крие в една армен­ска къща, а после и в българската църква. Преоблечен като мома с помощта на абаджийския еснаф, Георги напуска тур­ската столица. След него от Цариград излизат и момчета­та от еснафа, решени да последват Раковски в Балкана. Те побиват байрак в Стара планина. След няколко сражения за­минават в Сърбия. Тук през 1862 г. Раковски създава и ръко­води Първата българска легия. На 3 юни същата година из­бухва очакваното въоръжено сблъскване между турци и сърби в Белград. Легията на Раковски веднага се намесва в сраженията. Скоро обаче сръбското правителство се по­мирява с турското и иска българинът да разпусне четата си.

Раковски не унива, а решава да създаде съюз на балкан­ските християнски народи срещу Турция. С тази цел той отива в Атина и се свързва с известни противници на ос­манския режим. През пролетта на 1863 г. Георги успява да склони гръцки големци да му помогнат в битката с турс­ката тирания. Българинът ги убеждава, че християнският кръст трябва да господства на Балканите. Докато води политическа пропаганда, Раковски се влюбва в една от че­тирите дъщери на хаджи Христо – легендарен участник във въстанието срещу турците от 1821-1828 г.

rakovski

Красивата Фросо завладява

душата на нашия патриот. Той често посещава дома на хаджи Христо, пазарува скъпи по­даръци на фросо и я разхожда с файтон извън Атина. На един пищен обяд той обявява, че двамата вече са сгодени и си разменят портрети. Мисията му в гръцката столица обаче приключва и Георги тръгва за Букурещ, като обеща­ва, че скоро ще се върне, за да се ожени за Фросо. Като до­казателство, че това ще стане, той взема със себе си мал­кия брат на годеницата си. Казва, че ще го даде в подходя­що училище, за да стане голям военноначалник. Всички са щастливи и доволни и изпращат Раковски с усмивки.

Мина­ва една година. Революционерът моли приятеля си Марко Балабанов да посещава дома на Фросо и да й съобщава, че той мисли за нея. След време обаче Георги нарежда на Ба­лабанов да дава мъгляви обещания за сватбата с Фросо. Ка­ра Балабанов да й каже дословно, че „ако старобългарски­ят бял бог изпрати по-добри дни за България, то и в сърце­то на горските самодиви ще разцъфне цветът на весели­ето и любовта“.

Изтрезнял от любовния си сън,

Раковски намира собствени­те си увлечения за несериозни и споделя с приятели, че най-силно е влюбен в народа си. Фросо обаче никога не заб­равя красивия българин. Когато той умира, тя не може да го прежали и месеци след него умира и тя. Докато боледу­ва от туберкулоза в клиниката на братя Мустакови в Бу­курещ, Раковски споделя със сестра си Неша: „А какви ли сватби са ставали преди, кога е имало Българско царст­во? Как е бил украсен младоженецът войвода? И на какъв ли кон е яздил! А какво ли гордо знаме е носил!“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара