Големият възрожденец Георги Сава Раковски е бил много харесван мъж и флиртовете не са му били чужди. Легендарният революционер е обещавал на три моми, че ще ги вземе за съпруги. Българка, туркиня и гъркиня са чакали с години мустакатия котленец, за да му пристанат. Той оставя излъгани и трите, макар че мечтае за сватба и харесва много една от тях – атинянката Фросо. Любовта му към България обаче надделява.
Георги умира на 46 години, без да се ожени. Заради бурната си революционна дейност още докато е на 26 години, той попада в русенския затвор. Георги успява да избяга от там и се установява в Цариград под чуждо име. Представя се за адвокат и търговец. Баща му обаче е много притеснен за съдбата на буйния си син. За да успокои баща си, че няма да се излага повече на опасности, Георги му пише
да намери мома за женене от Котел
Бащата се престарава и намира хубаво и къщовно момиче. Улисан в революционни дела обаче, Георги съвсем забравя, че една девойка стои с приготвен чеиз и чака да се появи годеникът й, за да я отведе в Цариград. Родителите на момичето често подпитват бащата на Георги кога ще вдигат сватбата. Притеснен от мълчанието на сина, той му пише едно пълно с упрек писмо: „Да ходя ас стар чиляк да ти диря мума, и я намерих, пак подир малко време що са чу, че си намерил мума в Цариград и са се уженил, сетне чувам пак, чи си щял да са жениш на Фелибе. Ас какво да правя тука с мумата не зная…“
На бунтовника тогава вече не му е до женитба, той мисли за въстания. През 1861 г. Георги пише в Белград на приятеля си Йосиф Дайнелов, че му трябват много пари, за да създаде „юнашко движение“ в Стара планина. Родолюбецът иска да качи на Балкана 500 000 въоръжени мъже. Мечтател до мозъка на костите си, Раковски решава да намери пари на всяка цена и се сприятелява в Цариград с влиятелния турчин Мустафа бей.
Беят е бил много богат и най-важното – имал е красива дъщеря.
Той заявява на Раковски, че иска да омъжи дъщеря си за него, но трябва да смени християнската си религия. Мустафа дава доста жълтици на енергичния котленец като доказателство, че вече го е приел за зет.
Раковски се настанява в бейските покои и започва уж да чака сватбата. Около него се суетят куп слуги – едни му взимат мерки за дрехи по последна мода, та с тях Георги да изглежда „салтанатлия“, други го учат какво да изрече в джамията, когато сменя вярата си. На Раковски всичко му изглежда интересно. Два месеца живее с бъдещия си тъст. Сватбата е трябвало да се вдигне на турския Великден – Байряма. Докато Мустафа бей се радва, че щерка му ще има представителен мъж, който владее стари и нови езици, Раковски подготвя бягството си от покоите му.
Няколкото кесии с жълтици, подарени от бея за самочувствие,
Георги дава на абаджийския еснаф в Цариград. Той моли храбрите майстори да ушият 12 чифта мъжки дрехи и да купят толкова пищови и ножове. Ден преди потурчването на котленеца абаджиите са готови с поръчката. Мустафа също приключва с приготовленията по сватбата – показва на зетя диамантените пръстени, които ще подари на младото семейство, златните цветя за косата на девойката. До този момент младата туркиня не се е срещала с българина, но вече е влюбена в него – наблюдавала го е тайно, без той да я види. В нощта преди сватбата всички си лягат щастливи и доволни, че ги очаква голяма радост. На сутринта, първият ден на Байряма, в дома на бея настава паника. Всички чакат годеникът да се появи, но той не идва. Отначало бейското домочадие мисли, че той още спи, но никой не предполага, че зетят е избягал през нощта. Накрая известяват бея, че покоите на Георги са празни, но Мустафа е убеден, че зет му е отишъл на баня. Кадъните пращат слуга в банята, а после и при бръснаря – българина никъде го няма. Тогава полицията започва да претърсва цял Цариград.
Докато годеницата пищи неутешима,
Раковски се крие в една арменска къща, а после и в българската църква. Преоблечен като мома с помощта на абаджийския еснаф, Георги напуска турската столица. След него от Цариград излизат и момчетата от еснафа, решени да последват Раковски в Балкана. Те побиват байрак в Стара планина. След няколко сражения заминават в Сърбия. Тук през 1862 г. Раковски създава и ръководи Първата българска легия. На 3 юни същата година избухва очакваното въоръжено сблъскване между турци и сърби в Белград. Легията на Раковски веднага се намесва в сраженията. Скоро обаче сръбското правителство се помирява с турското и иска българинът да разпусне четата си.
Раковски не унива, а решава да създаде съюз на балканските християнски народи срещу Турция. С тази цел той отива в Атина и се свързва с известни противници на османския режим. През пролетта на 1863 г. Георги успява да склони гръцки големци да му помогнат в битката с турската тирания. Българинът ги убеждава, че християнският кръст трябва да господства на Балканите. Докато води политическа пропаганда, Раковски се влюбва в една от четирите дъщери на хаджи Христо – легендарен участник във въстанието срещу турците от 1821-1828 г.
Красивата Фросо завладява
душата на нашия патриот. Той често посещава дома на хаджи Христо, пазарува скъпи подаръци на фросо и я разхожда с файтон извън Атина. На един пищен обяд той обявява, че двамата вече са сгодени и си разменят портрети. Мисията му в гръцката столица обаче приключва и Георги тръгва за Букурещ, като обещава, че скоро ще се върне, за да се ожени за Фросо. Като доказателство, че това ще стане, той взема със себе си малкия брат на годеницата си. Казва, че ще го даде в подходящо училище, за да стане голям военноначалник. Всички са щастливи и доволни и изпращат Раковски с усмивки.
Минава една година. Революционерът моли приятеля си Марко Балабанов да посещава дома на Фросо и да й съобщава, че той мисли за нея. След време обаче Георги нарежда на Балабанов да дава мъгляви обещания за сватбата с Фросо. Кара Балабанов да й каже дословно, че „ако старобългарският бял бог изпрати по-добри дни за България, то и в сърцето на горските самодиви ще разцъфне цветът на веселието и любовта“.
Изтрезнял от любовния си сън,
Раковски намира собствените си увлечения за несериозни и споделя с приятели, че най-силно е влюбен в народа си. Фросо обаче никога не забравя красивия българин. Когато той умира, тя не може да го прежали и месеци след него умира и тя. Докато боледува от туберкулоза в клиниката на братя Мустакови в Букурещ, Раковски споделя със сестра си Неша: „А какви ли сватби са ставали преди, кога е имало Българско царство? Как е бил украсен младоженецът войвода? И на какъв ли кон е яздил! А какво ли гордо знаме е носил!“
0 Коментара