Марлене Дитрих седяла в кафене със свой приятел във Венеция. Било лятото на 1937 г.
Към тях се приближил непознат мъж. Актрисата демонстративно извърнала поглед, никак не обичала да я заговарят непознати. Но когато все пак вдигнала очи да го погледне, забелязала чувствените му устни, деликатните черти на лицето и очите на хищна птица. Когато непознатият се поклонил и представил, цялото му лице се преобразило. Това бил Ерих Мария Ремарк, вече популярен писател.
– Изглеждате твърде млад, за да напишете една от най-великите книги на нашето време – казала Марлене.
– Може би я написах, за да чуя някой ден един дълбок вълшебен глас.
Приятелят на Марлене деликатно се оттеглил, защото веднага разпознал любовта от пръв поглед.
„Мисля, че се запознахме в точното време. Чакахме болката помежду ни. Имахме твърде много минало и абсолютно никакво бъдеще.“
Из писмо на Ремарк до Марлене Дитрих.
0 Коментара