Снажен и чаровен, облечен в кожени дрехи, Симеон ПетроВ – първият пилот, който лети в небето над България, приземява благополучно самолет без двигател и първи в света извършва нощен полет над Франция, е като истински екшън герой, който би могъл да бъде кумир на младите. Но малцина са чували за него. Не е известна дори датата на смъртта му, макар че освен всичко друго той е основател на първата у нас фирма за внос и производство на грамофонни плочи „Симонавия“ (от Симеон авиатора), която по-късно се превръща в „Балкантон“.
Легендарният ни авиатор пръв в света лети над противникова територия и полага основите на стратегическото разузнаване
Симеон Петров, роден на 1 септември 1888 г. в град Русе, от малък тръгва по стъпките на татко си Константин, който е офицер от българската армия. Родът му по бащина линия е от Варненско, поддържал е Велчовата завера,
родее се с Георги Раковски и капитан Георги Мамарчев.
Бъдещият пилот постъпва във Военното училище, където баща му е заместник-началник. През 1907 г. получава званието подпоручик и е назначен на службата в IV артилерийски полк в столицата. Четири години по-късно се явява на конкурс за пилоти и авиомеханици за бъдещата българска авиация. Сред изискванията е изпит по френски и познания по устройство и действие на двигатели с вътрешно горене. Симеон, който от малък има интерес към техниката, с лекота преминава изпитите. Разказват, че докато останалите се готвят за тях, той им разяснява принципа на действие на самолетния мотор „Рено“ и дори чертае разрези.
През април 1912 г. избраните български офицери тръгват за обучение в чужбина. Въодушевени, че ще летят, с „Ориент експрес“ към пилотското училище в Етамп се отправят поручиците Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. Там те ще се учат в
школата на най-популярния летец в света
за онова време – Луи Блерио. В тази епоха Франция е пионерът в развитието на световната авиация и нейната авиационна школа е най-авторитетната. Веднага след пристигането тримата отиват на летателното поле. Срещата им с аеропланите, уви, е помрачена. Докато се наслаждават на виражите на френски пилот, той губи управление, самолетът се разбива и мъжът загива пред очите им. Независимо от преживения шок две седмици по-късно Симеон Петров се отделя за първи път от земята, за да извърши началните учебни подскоци и прелитания в права посока. Тези полети са кратки и на височини до 20 м. Постепенно времето на летенето нараства до час, а височината стига 1500 м.
На снимката върху корицата на книгата летецът
е пред любимия си самолет Блерио през 1912 г.
Българите усвояват летателното майсторство със завидна бързина и лекота. Затова получават признание не само от своя инструктор, но и от и самия Луи Блерио. Малко по-късно
Симеон Петров впечатлява и цяла Франция.
При един от полетите му на пределна височина двигателят на неговия самолет „Блерио XI“ ненадейно отказва. Българският офицер успява да запази самообладание, макар добре да знае, че за всички преди него в подобна ситуация изходът е бил фатален. Нашият пилот обаче използва добрата аеродинамика на самолета и изпълнява перфектно кацане на мястото, от което е излетял. Френската преса гръмва и сипе възторжени слова за него. Списание L’aero коментира: „Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е първият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа“. Във Франция по този повод излиза картичка с лика му.
Картичката, издадена във Франция, в чест на Симеон Петров, след като той успява успешно да приземи самолет със спрял двигател. Това е първият случай в авиацията, в който подобен инцидент, не завършва с катастрофа
Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработват
методика за приземяване на самолети със спрял двигател,
която е приета в програмата за пилоти в школата на Блерио.
По време на обучението си Симеон осъществява по своя инициатива и първия нощен полет в историята на Франция – лети над Париж.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни. След това отиват във военната летателна школа на Блерио, където получават допълнителни знания. За три месеца те приключват подготовката си и получават свидетелства за летателна правоспособност (бревети). Бреветът на Симеон Петров от Френския аероклуб е №68, а международният му бревет е с №949/25.06.1912, което го нарежда
сред първите 1000 летци на планетата.
Останалите двама българи са с бревати №950 и 951. Луи Блерио казва за тях: „Гордея се, че имам такива добри ученици като българите Петров, Топракчиев, Богданов. Не познавам други по-смели, по-умни, по-дисциплинирани, по-честни хора от тях. Те се учат на всичко“.
На 29 юли тримата поручици се завръщат в България, а малко след тях, на 7 август, пристига и първият купен от държавата самолет „Блерио-ХI-2“.
Седмица по-късно поручик Петров го изпробва във въздуха. Той описва полета си така: „13 август 1912 г. Първи чисто български полет. Излитам от летището край гарата. Идвам над София на 100 метра височина, летя над артилерийските казарми, където служех, Арсенала, над Лагера, над „Света Неделя“, отправям се към гарата, слизам на опразненото от публиката място…“. Софиянци тръгват на спонтанна манифестация, посрещат пилота и го
понасят на ръце чак до църквата „Света София“.
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици в състава на въздухоплавателното отделение. Симеон Петров спешно заминава за Русия, за да купи още самолети, след което се включва във войната и изпълнява редица бойни полети. Той е първият пилот, който извършва нощно разузнаване и бомбардировка над Одрин на 7 ноември 1912 г., отразено от френския вестник „Илюстрасион“.
Пръв в света лети над противникова територия –
над Цариград на 13 март 1913 г., като полага основите на стратегическото разузнаване.
През Първата световна война той е началник на Второ аеропланно отделение. Симеон Петров конструира и авиационните бомби тип „Чаталджа“, чийто патент е откупен от правителството ни за значителната за времето си сума от 5200 лв. Впоследствие чертежите са отстъпени на Германия по силата на съюзния договор. Бомбите са използвани от Централните сили до края на Първата световна война, като с тях е пометено съглашенското летище в Солун.
След края на войната Петров влиза в управата и на Аеропланната работилница в Божурище, като през 1917 г. е изпратен в Германия, за да проучи организацията на подобни работилници. Той има
огромен принос в запазването на летището в Божурище
като началник на Аеропланното училище. Според Ньойския договор всички самолети на България са конфискувани, хангарите и работилниците трябва да бъдат сринати, а пистата изорана. Но Божурище е спасено, благодарение на контактите на големия ни пилот с френски офицери и неговата известност.
След Първата световна война опитният летец е демобилизиран. Занимава се с разностранни дейности – става автомонтьор, оксиженист, търговец на дребно, внася спортни стоки, най-вече велосипеди. На него дължим идеята в Борисовата градина да има колодрум. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.
Летецът създава акционерното дружество „Симонавия“, предшественик на „Балкантон“, което организира производството на грамофонни плочи с марката „Орфей“. Излизат над 5000 заглавия, които са основа на репертоара на Радио София.
Голямото му дело като цивилен
е създаденото през 1938 г. акционерно дружество „Симонавия“, което внася грамофонни плочи от Франция, а после организира производството им в България. С марката „Орфей“ излизат над 5000 заглавия, които са основа на репертоара на Радио София. През 1947 г. фабриката – най-модерната на Балканите, е национализирана и кръстена „Балкантон“. Бившият собственик работи за кратко в нея, след което става бобиньор в силнотоковия завод в София. Спечелил световна слава на 24 години, той умира в забрава през 1950 г. и дори датата на смъртта му остава неизвестна.
0 Коментара