Сара от Афганистан и най-добрият й приятел – работата й

Афганистанката Сара Фаизи има мекото излъчване на човек, минал през ада, но съхранил душата си. Топли очи, разбираща усмивка, майчинска аура. С нетърпение очаквам да ме нахрани, да ми запари чай… Задавам й директни и лични въпроси, а тя ми отговаря открито и честно. Загърбила е миналото си в една от най-опасните страни на планетата. В Афганистан. Подредила е живота си. В България.

Била е потенциална талибанска мишена и емигрант в Пакистан, била е банкер в Кабул, била е бременна и гладна бежанка на междината между Турция и България, била е майка на болно бебе в Германия, била е изоставена съпруга, била е прохождащ предприемач у нас – с много заеми и без никакви роднини и приятели… Спечелила е с усилия и след ужасно много изпитания независимостта си днес. Сара е свободен човек. И аз се мислех за свободен човек, но след като я срещнах, вече не съм сигурна в това.

Запознавам се с 36-годишната афганистанка, бежанка в България от 2016 г. и самотна майка на две момчета на 9 и 8 г., на „женски обяд“ при Ути Бъчваров. Сара Фаизи е

собственик на първия афгански ресторант у нас

и е нещо като специален гост на сбирката ни, защото е избрана от Върховния комисариат за бежанците на ООН в България – заедно с други две свои сестри по съдба от Йемен и Украйна – за обучение в подкрепяната от Fibank Национална менторска програма за жени предприемачи.

„Женските обеди“ при Ути са традиция от 8 март 2018 г., когато Първа инвестиционна банка създаде Smart Lady – единствената програма в България, насочена към жените в бизнеса, която включва освен финансиране, още обучения, менторство и социален нетуъркинг. „През изминалите 6 години, във всеки един работен ден е бил отпускан кредит на една дама с идея за собствен бизнес“, казва Илона Станева, директор „Маркетинг и реклама“ във Fibank. Като домакин на елегантния обяд в студиото на Ути, тя подчертава, че тази година

фокусът на банката ще e върху устойчивия бизнес.

В рамките на Менторската програма за жени предприемачи към Българската търговско-промишлена палата ще има дори специален нов панел на тема „устойчивост“. А какво по-устойчиво от ресторант, в който се готви „без отпадък“ – модерен тренд в готварството напоследък, подхвърлям на Сара.

Докато живее в Кабул, Сара Фаизи, която има бакалавърска степен по бизнес администрация от местния университет, работи в банковия и финансовия сектор на Афганистан. Преди това, по време на първия режим на талибаните емигрира с родителите си в Пакистан и учи там до XI клас. След изтласкването на талибаните семейството й се завръща в родината, където тя изкарва последната си гимназиална година. Още 4 г. следва в Кабулския университет. Омъжва се, ражда син…

До 2015 г. е напълно доволна от живота в родния Кабул,

но през 2016 г. със съпруга ù започват да обмислят как да избягат в Европа. Малкият им син е на едва годинка, когато Сара забременява отново. Въпреки (или може би заради) бременността, тя решава да рискува и да поеме със семейството си по дългия и опасен маршрут на бежанците към Европа. По онова време в Афганистан зачестяват много случаите на отвличания на малки деца с цел откуп и именно това е причината те да се боят да останат да живеят там.

Първоначалният им план е да стигнат до Германия, където да се установят. Успяват да се доберат до Турция, а после – без никаква храна и почти без вода, за 3 дни и 3 нощи изминават пеша пътя до България.

Прекосяват границата, когато тя е вече бременна в 9-ия месец

с второто си момче. И в един момент – както са насред гората на Странджа, тя усеща, че не може да продължи по-нататък. Казва на спътниците си, заедно с които са тръгнали от Кабул, че остава със семейството си в България. Български гранични полицаи я закарват до най-близката болница, където тя ражда втория си син след 4 дни. Другото ù момче и съпругът й са настанени междувременно в бежански лагер на наша територия.

Отначало всичко изглежда наред с новороденото, но след по-малко от месец се оказва, че бебето има животозастрашаваща болест на кръвта и се нуждае от трансплантация на стволови клетки, която не може да бъде направена у нас. Българските власти реагират експедитивно, съдействайки на Сара при оформянето на нови документи и за получаването на бежански статут. Скоро младата афганистанка

заминава с двете си деца за Франкфурт,

където остава 14 месеца заради лечението на малкия си син. Междувременно се развежда – съпругът ù е срещнал друга жена в България, а после заминава на работа в Катар.

Сара се завръща в България през 2018 г. и остава тук, защото смята страната ни за свой втори дом. Изпитва огромна благодарност към България заради съдействието при излекуването на сина ù. Като самотна майка, получава издръжка от бившия си мъж за децата. Но заедно с това се налага да работи упорито, без да разчита на каквато и да било външна помощ за отглеждането им, освен на българските детски градини и училища.

В София Сара се труди най-напред като социален работник, а после и в IT сектора. Посещава езикови курсове, квалифицира се допълнително в продължение на близо година и решава да

стартира свой собствен малък бизнес.

Избира да се отдаде на отколешната си любов към готвенето. Установява, че в София са представени най-различни световни кухни, но така и няма къде да се хапне традиционна храна от Афганистан. Отнема й няколко месеца да извади всички разрешителни, взима заем и инвестира цялото си време в популяризирането на афганската кухня в българската столица. Така отваря своя ресторант Khaala Sara Foodz, който доскоро се намираше на Женския пазар, но вече има

нов адрес – близо до НДК, на ул. “Тунджа” 25.

Кулинарията винаги е била нейна страст. В тайните на афганската кухня я посвещават майка ù, баба ù, лелите ù. “Започнах да готвя, когато бях на 6 г. За афганистанските жени е задължително да са образцови домакини – да могат да готвят добре, да поддържат дома си безупречно чист”, разказва ми Сара.

Преди почти 2 г., когато отваря ресторанта си, афганистанката работи сам-самичка – единствено тя готви, чисти и обслужва клиентите си, движи доставките и финансите. Вече обаче е наела още двама души да й помагат и дори планира да разрасне начинанието си във верига. Търси възможности за откриването на втори ресторант в Пловдив, а през лятото – на още един, в Бургас. „Все пак имам бизнес образование и ми е време да престана да се въртя само в кухнята, да оставя на другите да готвят и сервират, а аз като работодател да мисля по-стратегически за бъдещето на предприятието“, казва ми тя.

След 8 години в България, в момента Сара и децата ù са със статут на бежанци у нас и очакват от държавата ни да одобри документите им за българско гражданство. Тя говори фарси, пущу, английски, малко урду и български (вече). Принос за успешната ù история имат Българският червен кръст, Фондация „Каритас“ и “Мулти култи колектив”.

Младата жена мечтае да си купи апартамент в София и да участва в някое от следващите издания на кулинарното риалити MasterChef в България, не само за да подпомогне бизнеса си, но и за да популяризира афганската кухня в страната ни. От нея разбирам, че

гастрономията на Афганистан

се е развила под влиянието на персийските, индийските и централноазиатските традиции в готвенето и храненето – в основата ù са гъстите супи като „шорбу“ от ориз или „мушаву“ с кисело мляко и боб, различни видове пилафи и кебапи, плоските питки „нaан“.

Сара споделя няколко рецепти за традиционни афгански ястия специално за читателките на „Жената днес“. Ето ги:

Кабули пилаф

Оризът е в центъра на това много характерно за Афганистан ястие, чието име варира като Kabuli Рulao, Qabli Palaw, Qabuli Palav и т.н. в зависимост от местните наречия. За жителите на средноазиатската планинска страна оризът е изключително ценен и се смята за фундамент на афганската кухня. Явява се нещо като епицентър на гозбата, защото цялата останала храна се подрежда върху или около него. Най-напред се сварява и не бива да се допуска да се слепне. Отделно се запържват морковите, лукът и сухите подправки (вид „гарам масала“, тоест смес от кардамон, кимион, канела, карамфил). Добавя се нарязаното на едро и предварително мариновано агнешко, овче или телешко месо. В тавата се изсипва и вече свареният ориз заедно с половин чаша стафиди, всичко се задушава заедно на бавен огън. По желание може накрая да се добавят и ядки като шам-фъстък. Ястието е смятано за празнично и се сервира в голямо плато в центъра на масата. По правило към приготвения пилаф се поднасят сирене, кисело мляко, лютиви сосове.

Болани

Друго традиционно афганско ястие е “болани”. Представлява плоска пържена питка или баничка (тестото се разточва с точилка до размерите на средна пица) с плънка от праз лук, варен картоф, нарязани домати и зелени подправки. Може да се хапва за закуска, обяд или вечеря. Има вариации с пълнеж от леща или тиква. В завършен вид напомня много на балканското “гьозлеме” или на индийския хляб „наaн“. Вегетарианският специалитет се яде задължително в комбинация с пикантен сос – домашно приготвено чътни от домати, лук и оцет.

Кофта

За направата на кофта са нужни мляно месо, настърган чесън, нарязан на едро лук, прясна чушка, домати и подправки. Първо смесете месото с чесъна и лука, добавете сол и кориандър, оформете топчета. Отделно запържете още лук, добавете доматите и разбъркайте добре. Долейте 500 мл вода и, когато заври, сложете съда с кюфтетата във фурната, на умерена температура. Печете в продължение на 15-20 минути. Сервирайте върху ориз.

Shola zard

Този изкусителен афгански десерт се приготвя от ориз (100 г), захар (100 г), шафран (1 г) и розова вода (4 мл). Първо се сварява оризът в 1 л вода – помнете, че трябва добре да омекне. След това се слагат розовата вода и шафранът, получената смес се разбърква, добавя й се захар. Накрая сладкишът се пече на слаба фурна за 5 минути. Сервира се в чиния с натрошени отгоре ядки. Количествата на продуктите от рецептата са за порция за 3-ма души.