Те не са семейство Сопрано, а семейство Стораро. Музиката у тях е на почит, а мнозинството мъже кавалерски почита матриархата – в най-добрата му светлина. Хубавата Вилдан е домакинята на семейното гнездо и макар името й да значи „непораснало дете”, нейна е заслугата този дом да е топъл, уютен и задружен. Пък и защо да се тревожи, когато до нея стои един здрав воин – Тони, или Тунчер, както е  родното му име. Двамата са заедно вече 20 години – време, в което Тони Стораро сбъдна своята музикална мечта.

Сега на сцената здраво е стъпил големият им син Фикрет, чиито песни и клипове предизвикват неконтролируема еуфория у хиляди фенове. Ако талантът в семейство Стораро прескача от баща на син, той скоро ще оплете в невидимите си нишки и 14-годишния Емрах, а дотогава единствената жена в къщи ще се грижи всички да са доволни и добре. За любовта, семейството, музиката, съдбата и Пол Маккартни – споделено със семейство Стораро.

 

ТОНИ

Тони, бяхте ли готов да създадете семейство на 19 години – как се носи такава отговорност и кое беше най-трудното за вас с Валя по онова време?

Когато ме срещна „сляпата неделя”, изобщо не съм осъзнавал какво точно означава да създам семейство. С Валя се оженихме, но не бяхме готови да сме самостоятелни и заживяхме с моите родители. Те ни помагаха за всичко. А малко след като се роди Фики, аз влязох в казармата, служих година и половина. През това време съпругата ми беше вкъщи, заедно с майка ми, баща ми и брат ми. Така че първите 2 годинки на големия ми син аз ги пропуснах. Чак като се върнах от казармата, започнах да осъзнавам какво е семейството. На мен се падаше отговорността да работя, да го изхранвам и вече да помагам на нашите. Това никога не съм го приемал като някаква тежест, защото от много малък знаех какво е да се печелят пари, още от 14-годишен пеех по ресторанти. Когато Фики навърши 3 годинки, се преместихме в София. Аз тогава бях на 21. Това беше най-трудният период. Повече от година нашите ни пращаха храна от Шумен – предимно картофи. Сутрин – картофи, на обед – картофи, вечер – картофи… Но пак беше сладко, пак беше много хубав животът. И с малко пари можеш да си щастлив. И така, лека-полека, от лъжиците, от вилиците, изградихме наш дом. И, разбира се, с помощта на Бог ни се случиха нещата. Борих се много, но не съм лишил децата си от нищо.

Музиката е част от живота на целия ви род и оказва се, музикант къща храни – противно на една нашенска поговорка. Сега Фики продължава тази традиция – при това с изключителен успех. По-добър ли е синът от бащата?

Отколешна моя мечта е синовете ми да ме наследят в професионален план, да вземат един занаят от мен, пък ще се занимават ли с това занапред, вече те да си решават. Защото човек не знае какво ще му се случи в живота, а като имаш занаят, никога няма да останеш гладен. Аз съм изключително щастлив, че Фики пое по моя път. Даже вече с голям замах покорява класации, всяка негова песен е хит. Скоро ще се навършат едва две години, откакто е активно на сцената. Когато станат 15, тогава може да се сравнява с по-големите. Едно от най-трудните неща е да задържиш славата. Пожелавам му го от сърце! А ако ученикът надмине учителя си, това е постижение и за двамата.

Първата ви обща песен е „Кажи ми като мъж” – е, какво все пак не си споделихте с Фики в тази песен като мъже? Какъв е мъжкият, бащин съвет, който най-силно искате да му предадете?

Да остане такъв, какъвто е в момента. Да подхожда с уважение към околните, за да го уважават и те. Като минава по улицата, хората първо да казват, че е хубав човек, а после да го хвалят за музиката. Това е най-ценното нещо в живота.

А на малкия син?

На малкия – също. На каквото съм научил големия, на това уча и малкия. И искам и той да тръгне по пътя на батко си. Негов е изборът, но ако послуша баща си, мисля, че няма да сгреши.

Как възпитахте своите момчета, как си разпределяте работата у дома с Валя? Има ли мъжки и женски задължения, матриархат или патриархат цари у вас? Или има известен артистичен хаос?

Артистичен хаос няма. Ние вкъщи не сме Тони Стораро и Фики. Вкъщи сме си обикновени хора, които сядат да вечерят заедно, говорят си, е, вярно, повече за музика говорим, но у дома няма звездеене. Така са ме учили мен майка ми, баща ми, баба ми и дядо ми. Така съм научил и аз моите деца. А що се отнася до това, как са разпределени задачите ни – аз работя, изкарвам пари, прибирам се, почивам… А Валя възпитава синовете ни, приготвя – вече само малкия – за училище, посреща ги, изпраща ги, възпитава ги, храни ги, облича трима мъже. С една дума – домакиня, една силна жена, която се грижи за нас. Така че, да го наречем матриархат (смее се).

Какво ви предстои в музикален план, стана ясно, че музиката ви отведе и до една нова идея?

Хората винаги очакват от мен две неща – парчета за купон и чувствени балади като „Ако една звезда си“, „Живея само за теб“, „Искам да ме чувстваш“… Затова в най-скоро време ми предстои да пусна една бърза и една бавна песен. Това е щастието за мен – да пея, да съм на сцената. И когато си силно отдаден на професията си, не е хубаво да се „разсейваш“ с много други занимания. Но нищо не е вечно – нито в музиката, нито в живота. Затова всички заедно вложихме усилия в нашето музикантско кафе, което ще отвори официално врати за Коледа. Аз мисля за бъдещето и искам след години, когато вече не съм на сцената, да имам някакъв печеливш бизнес, за да не съм в тежест на децата и внуците ми. Защото, след време няма да има значение, че съм бил Тони Стораро, ако не съм успял да използвам част от изкараното, за да обезпеча семейството си.

ВАЛЯ

Валя, с какво ви спечели Тони навремето?

Имаше един популярен турски певец – Емрах, когото много харесвах. Като видях Тони за първи път, много ми заприлича на него. После го опознах и открих в него още много други качества. Но това е първото нещо, с което ме спечели. Когато се роди малкия ни син, решихме да го кръстим Емрах, което означава „човек, който свири на китара”. Фикрет пък е кръстен на бащата на Тони. Името му значи „хубава идея”.

Как се оправя една жена с трима мъже у дома?

Трудно, но се справям някак си. В последните една-две години, откакто Фики се качи активно на голямата сцена, като всяка майка се вълнувам много как се е представил тук или там, и му обръщам повече внимание. Малкият обаче много ревнува от това. Той вече влезе в пубертета и се старая да се съобразявам и с неговите потребности и настроения. Тони съм го оставила леко настрана, все по-малко време ми остава за него (смее се).

Кои са правилата, които най-много ви помагат в ежедневието и кое е най-трудно за спазване? Кой от тримата най-много ви слуша?

Аз съм вярващ човек, съпругът ми също, научили сме и децата ни да бъдат такива и вярваме, че Господ ни напътства в делата ни. Други правила нямаме. Ако питаш за битови от рода на това, че всеки трябва да си оправя стаята – такива не съществуват при нас. Аз съм се нагърбила с тези задачи, но те не ми тежат, дори ми е хубаво да се грижа за мъжете вкъщи. Най-трудно в момента ми е да накарам малкия да се съобразява, че все още ходи на училище – да си ляга рано, да си пише домашните и т.н. Най-много ме слуша Тони.

Съветите, които давате на синовете си и на Тони?

На децата ми – да са добри хора. А на Тони – да е силен характер, защото аз без него не мога. Той трябва да е до мен винаги и да ми бъде опора.

ФИКИ

Казват, че успехът идва при онези, които са готови за него. Ти готов ли беше за своя успех? Кое беше първото ти усещане?

Първото ми усещане за успех беше, когато се явих на конкурс пред диригента от Кралската опера Ричард Фростик, който дойде в музикалното училище „Любомир Пипков“ и ме избра да пея в един много престижен хор на откриването на олимпиадата в Лондон. Там ме отличиха с наградата „Олимпийски глас“. Бях 11-и клас и до този момент все още нямах записана песен.

Какво си спомняш от олимпиадата в Лондон и срещата с Пол Маккартни?

Цялото преживяване около олимпиадата беше страшно вълнуващо. Тогава за първи път летях със самолет. Така че трепетите започнаха още от самото тръгване, сблъсквах се само с нови неща. А с Пол Маккартни срещата ни беше кратка, но пък адски вдъхновяваща. Той дойде при нас зад кулисите и ни каза, че звучим като ангели. Пожела ни да продължаваме напред. Никога няма да забравя този момент!

Учил си поп и джаз пеене в музикалното училище – как стана така, че попфолкът надделя в твоите планове? Чисто комерсиално решение или това е музиката на сърцето ти? Или на семейството?

Не беше решение на семейството ми, сам избрах да тръгна по този път. Всъщност аз никога не съм се ограничавал в музикалните стилове. Това, че в момента изпълнявам предимно попфолк, не означава, че занапред няма да правя и други песни. В албума, който подготвям и който съвсем скоро ще бъде на пазара, ще има и поп, и джаз сингли. Освен това в последните години попфолкът доста се разви, големите имена в жанра правят много модерни неща с поп и с R’n’B звучене. Моето последно самостоятелно парче „Джале, джале“ също е такова. Смятам, че музиката се дели само на хубава и лоша. Работя с добри композитори и мисля, че това, което сме направили заедно до момента, се радва на голям успех.

С коя голяма звезда мечтаеш да застанеш на сцената?

Мечтата ми е да пея със Стиви Уондър. Той е моят идол и съм се учил от него. Чувал съм, че незрящите певци са със страшно чисти души и не таят злоба към никого. Едва ли има научни доказателства за това, но следейки подробно живота и творчеството на Стиви, искрено вярвам, че е така.

Суетен ли си и колко време отделяш седмично на спорта?

Мисля, че всеки човек трябва да полага грижи за външния си вид. А при нас, изпълнителите, е още по-задължаващо. Защото има толкова млади хора, които ни подражават. Аз внимавам дори с какво се храня и се старая да давам добър пример. Така че съм суетен – да. Напоследък не успявам да отделям толкова време за спорт, затова гледам да наваксвам вкъщи – имам колело и го карам, правя лицеви опори. От известно време се запалих по бокса, който много ме разтоварва, така че по-често посещавам боксовата, отколкото фитнес залата.

Какви са твоите амбиции и мечти и в чии съвети най-често се вслушваш?

Вслушвам се в съветите най-вече на моите родители. А амбициите ми са големи – дай Боже, някой ден да покоря световната сцена. Аз съм мечтател и вярвам, че няма невъзможни неща.

 

Най-интересното нещо, което си чул за себе си?

Че нямам крака (смее се).

Най-големият ти недостакък?

Че съм много чувствителен.

Четох, че жената, за която ще се ожениш (когато му дойде времето), ще спази семейната традиция – да бъде добра, скромна, честна, девствена. Това не е ли твърде романтично и нереално? Къде ще я намериш тая жена?

Все още ми е много рано да мисля за женитба, в момента на първо място за мен е кариерата. Разбира се, че трябва да има и любов, но засега не съм намерил подходящия човек, за когото да се „хвана здраво“.

Какъв е мъжът днес според теб?

В днешно време някои мъже се глезят повече от необходимото. А трябва да е обратното. На първо място мъжът трябва да е джентълмен и да глези жената, да внимава как се държи с нея, за да я прави щастлива.