Sentimental Swingers – животът е безкраен танц

„Още от първото им участие в малък суинг клуб в центъра на София, напълно неизвестното трио Sentimental Swingers накара всички хора да танцуват през цялото време. Присъствах случайно на този впечатляващ дебют и въпреки че не съм танцувала от 10 години, подскачах до сутринта заедно с всички останали. След тази вечер останах с усещането за пълнота – всичко си беше на мястото – музиката в перфектното си живо изпълнение, сценичните костюми, различни и изненадващи с всяко ново появяване на сцената, репертоарът от съвършено интерпретирани класически суинг парчета и най-вече абсолютната власт, с която трите момичета се разпореждаха с настроението на публиката.“

Преди почти 5 години Деси Олованова дойде в редакцията и въодушевено започна да ни разказва ето така за едно ново трио с романтичното име Sentimental Swingers. Повярвахме й тутакси и горните редове са част от нейната статия за Рони, Деси и Вера.

Този ноември Sentimental Swingers

празнуват първия си юбилей – 5 години,

през които се утвърдиха като една от най-интересните музикални формации на родната клубна и концертна сцена. Издадоха и първия си самостоятелен албум „Cradle of Love“.

На сцената Sentimental Swingers излизат винаги с брилянтните музиканти от секстета на Мишо Йосифов, който е създател на триото. Всъщност музикантите са седем – с трите певици свирят двама Мишо Йосифовци – китаристът на триото и дългогодишен приятел на Рони носи същото име.

За рождения си ден през ноември Sentimental Swingers ще сбъднат голяма своя мечта, в която музиката ще срещне киното. Ще излязат на голяма сцена с биг бенд – Биг Бенд Брас Асоциация с диригент Ангел Заберски, за да превърнат Зала 1 на НДК в декор от романите на Фицджералд. Тав ще пресъздадат най-вдъхновяващите музикални моменти от 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век.

Датата е 18 ноември, часът – 19.00.

Андрония Попова-Рони, Десислава Андонова-Деси и Вера Шандел ще изгреят с неповторимия си ретро шик и джаз звучене – истински подарък за любителите на суинга. Събитие, за което с чиста съвест можем да си сложим перлите, червеното червило и токчетата и да потанцуваме. Да, в Зала 1 на НДК е възможно!

Трите кралици на суинга ще изпълнят шедьоври от прочути холивудски филми – в оригиналните им аранжименти на легендата Бени Гудман. За настроението ще се грижат и танците на Lindy Hop Bulgaria, контрабандистите от The Smugglers Collective и Балет Нова със специална хореография.

„Зала 1 в НДК е най-голямата сцена, на която някога сме излизали. Но истински се надяваме и там да изправим хората да танцуват с нас“, казва Вера. Специален гост ще е талантливият певец и акордеонист Нено Илиев.

А преди техния спектакъл в рамките на “Киномания 2015” Sentimental Swingers ни канят да усетим България от 80-те, та до ден-днешен с

филма Life Is An Eternal Swing

(или “Животът е безкраен танц”) на белгийския режисьор Андре Шандел, който е и съпруг на Вера. Документалната лента разказва за България през личните житейски истории на Рони, Деси, Вера и музикантите Михаил Йосифов, Велислав Стоянов и Димитър Шанов. Филмът, в който са вплетени и 15 минути документални записи от БНТ, не е за нас самите, а за българската съдба, уточняват Рони, Вера и Деси.

Изгледах Life Is An Eternal Swing и мога да ви уверя, че си заслужава, независимо дали сте на 20 или на над 40. Филмът на Андре Шандел е наистина интересен, хем отстранен, хем “вътрешен” опит за надникване в тукашната действителност от последните 3-4 десетилетия. И ако в първите минути се чудех защо някакъв белгиец иска да ми разказва нещо, в което съм живяла активно и много добре помня, в следващите не усетих как се увлякох, потопих се в разказа, развълнува ме, почувствах героите близки. Даже и носталгия изпитах.

„Когато направихме филма, не очаквахме, че ще има такова усещане в българите, когато го гледат. Но на няколкото закрити прожекции бяхме учудени от реакциите. Мислехме, че е предназначен по-скоро за чужда публика, но се оказа, че доста нашенци го чувстват близък. Една от главните теми във филма е как 2 милиона българи си тръгнаха от България, а ние останахме, и за това какво правим – тези, които сме тук. Какво точно прави т.нар. изгубено поколение. Мисля, че има оптимизъм в лентата, макар на някои да им става мъчно. Филмът е много личен, но не е нито само музикален, нито само политически, нито пък само исторически.“, обяснява Вера.

Двойният спектакъл Life Is An Eternal Swing – филм и концерт с биг бенд, ще продължи 3 часа. Прожекцията ще е единствена за тази година, а догодина филмът ще бъде показан и в някои кина. Sentimental Swingers вярват, че ще намерят и спомоществователи за турне из България, в което да представят и филма, и прекрасния си репертоар. Пожелавам им го от все сърце. И вярвам, че ще се случи, защото историята на трите кралици на суинга е

доказателство, че истинските желания се сбъдват.

sentimentalswingers — Снимка: Дилян Марков

Деси и Рони са приятелки от детинство и са закърмени с музика – бащите им са музиканти, те самите учат в Музикалното училище. Преди създаването на суинг триото Рони бе позната като вокал на групата „Насекомикс“ (с която продължава да пее), а Деси – на Phuture Shock, а също и като ди джей. Любовта към джаза и суинга на двете също датира от детските години. Деси казва, че тук главната роля е изиграл бащата на Рони. „А Рони ме вдъхнови да започна да пея, заведе ме при нейната учителка по пеене Бойка Косева. По стъпките на Рони влязох в музикалното училище и по-късно започнах да се занимавам с модерно пеене.“, спомня си Деси.

ПО ТЕМАТА

Двете момичета от малки мечтаят да изпълняват на сцена песните на Andrews Sisters, особено най-любимата им „Rum and Coca Cola“. Сестрите обаче са три и пеят на три гласа. Но съдбата си знае работата, само изчаква подходящия случай. И той се явява под формата на висока, красива, изрусена до бяло и с пронизително син поглед пееща… счетоводителка.

По това време Вера вече 7 години управлява финансите на френската продуцентска филмова къща у нас на Патрик Сандрен. И си пее за удоволствие. „От 2 години обмислях как да спра да работя по този начин. Тук идваха да снимат френски филмови продукции, а нашата работа беше да организираме как най-добре да изразходват бюджета си. Следях как харчат парите и да не изхарчат повече, отколкото имат. Измислях всякакви системи, но след 7 г. това ми беше доскучало. Всичко, което можеше да се измисли в счетоводството, го бях измислила. Исках да стана консултант, да работя по-малко и да изкарвам много пари. От 16-годишна не бях спряла да работя като луда“, спомня си Вера.

В този момент съпругът й, белгиецът Андре, снима филм в България – „Бях в Нюрнберг“ – за процеса срещу нацистите след Втората световна война. „Андре много обичаше да намира за мен някакво малко място във филмите си – в ролята на храстче, например. В „Бях в Нюрнберг“ имаше една сцена, в която по сценарий се води много тежък разговор в хотелска стая. Андре, който знаеше колко много искам да пея, реши да направи едно разведряващо прозорче във филма и да пренесе сцената във фоайето на хотела, където в тази епоха задължително има пианист и певица. Каза ми, че я прави за мен, а аз трябва сама да си направя песента и костюма. С Рони се познавахме, тя ми преподаваше пеене, вече няколко пъти се канех да започна да пея, но не беше сериозно. Този път обаче й казах – имам цел и крайна дата. И започна едно пеене на една и съща песен в продължение на два месеца“, спомня си Вера.

На записа Рони кани Михаил Йосифов за аранжор, макар че песента няма никаква нужда от това – всеки джаз музикант, хеле пък Ангел Заберски, който е зад пианото, знае Sentimental Journey перфектно. Мишо Йосифов скучае, Ангел Заберски предлага да запише еднократно музиката, пък после Вера („русата жена на режисьора, сигурно си е мислел“, смее се тя) да си пее колкото пъти си иска… Но счетоводителката влиза в кабината за този първи запис и… магията се случва. „Излязох абсолютно мокра“, спомня си Вера. А вече нескучаещият Мишо Йосифов казва:

„Ето я третата!“

Така се ражда Sentimental Swingers. Първата им изява е скоро след това в Soul in the Hole, и, както разказват очевидците, е зашеметяваща. Музикантите от Мишо Йосифов секстет започват да свирят интрото на Sing Sing Sing в пълна тъмнина. А прожекторът светва към Рони, Деси и Вера в момента, в който трите запяват. Те са в копирани от Дита фон Тийз секси военни костюми с фуражки, пагони, екселбанти, големи деколтета, чорапи с ръб и жартиери, ретро прически, червено червило, черни кожени ръкавици и високи токчета. Руса, кестенява и черна. В удивителен синхрон. Публиката избухва от изненада, удивление и възторг.

В следващите години Sentimental Swingers превръщат в своя запазена марка безкомпромисната си съвършена визия и сценично поведение в духа на суинг епохата. Винаги сменят по няколко костюма на участие. Винаги трите са еднакво облечени. Костюмите измислят с помощта на приятели – Мила Денкова, Цветана Иванова от Re:, Vintage Sofia. „Крадат“ идеи от Dolce & Gabbana и Dior (“не биха отказали да им станем рекламни лица”, смеят се и трите). В костюмите им има и още една отличителна характеристика – винаги се правят в последния момент.

Но най-трудната част са бежовите копринени чорапи за жартиери с ръб. В България такива не се продават. Вече са дефицитни и в Белгия, вероятно Андре е изкупил всичките. „Като пораснем, ще си направим собствена линия, търсим производител“, смее се Деси. И трите са категорични, че са готови да станат рекламни лица (и крака) на всеки, който пожелае да прави любимите им копринени чорапи.

Успяват ли да оцеляват финансово с музиката си? „Не сме претенциозни. Ценим нематериалните неща. И от тази гледна точка можем и с малко. Занимавам се с много неща, но само с музика. Преди много години си казах, че няма да се занимавам с друго. Имах едногодишен опит в офис и разбрах, че този абсурд никога повече няма да ми се случи“, разказва Деси.

Вера се занимава и с продуцентство. А Рони от тази есен е преподавател в Музикалното училище.

„Тези 5 години минаха много забавно и уютно за мен, защото съм с приятели и съм привилегирована да си изкарвам парите с нещо, което е приятно. Изисква се обаче и много труд, и много търсене на смисъл – защото живеем във времена, в които не бива да преставаме да си задаваме въпроса за смисъла на това, което правим, с какво помагаме на света изобщо“, казва Рони.