Седим със свекърва ми Димка в кухничката й. Аз пия кафе. Тя пече във фурната любимото на синовете й свинско със зеле и бял ориз. Свекърва ми тази есен, живот и здраве, ще направи 90. Вдовица от седем години, тя продължава да ни готви и да ни събира. Денем все се отбива някой – я единият син, я другият, съседка, внук. А вечер, като си легне, в тишината разговаря надълго и нашироко със своя Ваньо. Разказва му деня си – кое дете се е разболяло, кой къде е ходил, кога ще се върне. И брои дните, когато ще отиде при него…

Днес, в наша чест, си е облякла лилава жилетка…

„Баща ми на село не можеше сутрин само чай да закусва. Работа го чака цял ден. Затова майка ми става рано, да му направи масълница. Омеси тесто, направи го на топки. На ръка разтегли всяка топка като я топи в мазнината, да стане горе-долу колкото тавата. Между всяка кора слага вътре пръжки и извара, ама домашна, хубава. Като я направи тази масълница, и я пече на връшник – кръгъл железен похлупак, по-голям от тавата, отгоре му има дръжка да се хваща с една кука. Върху огнището, което е в лятната ни кухня, имаме подвижен триножник. Отдолу му слагат царевичаци или каквото има. Запалва се огъня и се слага връшника, който е посипан с два пръста пепел. Като  приготви мама масълницата, сваля връшника. Разстила жар, слага тавата на триножника, пиростия му викаха, и захлупва отгоре тавата. Пече се някъде около час. Пухкаво, хубаво стане, вкусно. През това време майка направи пилешка супа. И сутрин това му беше закуската на моя баща.

През зимата пък луканче ще му изпече. Или мекици ще направи. Често разточваше тесто като за баница. Слага вътре извара, загъне на четири и го поизпърже. Колачета. С прясно мляко ги хапвахме.

Това съм научила от майка ми. И аз правя, ама моето не е навръщник, а тутманик. Свекърва ми пък майстореше копривщенски тутманик. И аз го меся – но с масло, сирене. Всички го обичат. Хрупкав, мекичък, ама не става като едно време. Тогава и брашното беше по-друго…

На село се готвеха и мръвки от прасето. Мама избира месото да е шаренко, ребра. Нарязва на ситно зеле. Задушава го с мазнинка. Слага малко ориз. Разбърка и го застила в тавата. Нарежда сварените мръвки и залива от бульона, дето е врял. Около два пръста да се покрие отгоре и го мушка в печката. Така хем се сварява оризът, хем се изпичат месото и зеленцето. Който иска, си поръсва черен пипер.“

Да, майко, добре я знам тази рецепта. И дъщерите ми се научиха да я приготвят. Нали е любима на мъжете…

„Вече в София от свекърва ми свикнах винен кебап да правя. Тя взимаше крехко телешко, накълца го на мръвчета и го изпържи в мазнина. Слага малко червен пипер и главичка лук да се позадуши вътре. Налива водичка. Сипва една чаша вино. И като се свари, добавя разбъркано с вода малко брашънце. Гарнитурата му – пюре от картофи или пилаф.

На моя Ваньо най-любим му беше виненият кебап. Бил в трето или четвърто отделение, когато се разболял от бронхопневмония. Такава висока температура имал, че като дошъл докторът, завил го в чаршафи и казал: „Гответе се за най-лошото. До 8-9 дена, ако оживее, ще го бъде…“ Добре, ама той се осеферил. И като се пооправил, попитали го какво иска да яде. „Тас кебап.“ Изял една чиния и оттогава това ядене му е любимо. Свекърва ми хубави сладкиши правеше. Запомнила съм от нея торта „Добуш“. Курабии, кексове.“

Свекър ми дълги години беше на инсулин. А ти неизменно готвеше за него диетични храни. А нас – деца и внуци – посрещаше и изпращаше с трапези. Що пюренца и фрикасенца си направила. Винаги съм се чудела откъде намираш това търпение и ентусиазъм…

„На него заради диабета му готвех кисело зеле, тас кебап, мусака с тиквички и едно картофче само, за вкус. Десерти му правех с подсладител. Като изпека блат за кекс, разрежа го на две. И направя два крема с нишесте, пак с подсладител. Единият с какао по средата на тортата, другият, бял – отгоре.  Поръся с орехи. Правех му и соленки…“

Днес, когато си сама, имаш ли някоя здравословна рецепта за себе си?

„Всичко ям, диети не спазвам, от нищо не се лишавам. Само не обичам люто. И леща избягвам. Баща ми също. Наричаше я „жабешки очи“. „Додето обиколя къщата и огладнявам – така казваше на майка ми. – Тури някоя мръвка от търбуха, от бабека, изпържи нещо.“ Откак Ваньо почина, аз леща не съм готвила. Той много я обичаше. Ракия не пия, въпреки че се чукам с децата, като дойдат да се видим. Виж, ако има мнооого хубаво ядене и е неделя, имам розе. Сипя си половин чашка и си пийна за здравето на всички. Иначе с него често си пийвахме лимонадка. Отворя я още като я купя и тя се разгазира, пием сладка водичка. Ваньо обичаше кафе всяка сутрин. Инка. На опаковката й пишеше: „Така се живее 100 години.“ Доживя да отпразнуваме 90-ия му рожден ден. Като почина, имах още кафе в една кутия. Сваря му и като отида на гробищата, му оставя от Инката. Ама сега нямам вече…“

Когато си се омъжила, си била красавица, едва на 19 години. Довел те е в София…

„На 1 ноември 1951-ва подписахме граждански брак и аз дойдох в София. Помня като слязохме от влака на Подуенската гара. Мрачно. Студено. Ръми дъжд. Той ме наметна с шинела. Казва ми: “В читалището стават забави. Да видим дали баща ми е тука.“ А той на входа, къса билети. Като ни видя, че идваме, захвърли кочана. Що народ влезе гратис тогава… Казал му: „Майка ти е у вуйчо ти.“ А там събрани всички роднини – вуйчо Атанас, жена му, братовчедката Калинка, която ни запозна с Ваньо, че и баба имаха. Леле като стана една гюрюлтия. Чудо невиждано! Ваньо довел булка! На свекърва ми й мерят кръвното! Че те голям мерак имали Ваньо да се ожени. Братовчедът един алармаджия беше. Майтапи… Отиваме в къщата. А там седем души чакат пред вратата. Как са разбрали, не знам. Приятелите на Ваньо. Двама женени, останалите ергени. Влезнахме вътре. Събраха там, каквото имаха, сложиха на масата и… осъмнахме.

Ваньо е офицер, на служба в Карлово. Реват свекър ми и свекърва ми: „Ние свикнахме с Димка, молим ти се, недей да ни я взимаш. Нека зимата да е до нас.“ И ние, младите слушаме, какво да правим! А Ваньо всяка събота по обяд хваща влака от Карлово и вечерта си идва. Понеделник рано – обратно.

Май месец вече си е взел квартира в село Баня, Карловско, близо до летището. От София аз тръгвам с две чинии, две купички, две лъжици, две вилици, едно котлонче. Това ми е покъщнината и един куфар дрехи. Имаме една стая с две голи легла. Друго няма. Нито стол. Сядаме на пружините. Ядене ни беше сложила свекървата. Сложихме куфара и ядем. Обаче щастливи, до немай къде…

Понеделника отива на работа и по обяд топурка каруца. Носят два дюшека, възглавници, маса и два стола, покривка. Ех, обзаведохме се!

Какво му готвех, ли? Не помня… Един ден се задава с щайга, пълна с ягоди и домати. Всичките му колеги идват на гости. Всеки носи по нещо… Все осъмвахме… Така изкарахме това безгрижно лято…

 

Рецепти от Димка Иванова

Мусака от тиквички, кайма, сирене и картофи

3 средно големи тиквички

500 г кайма

2-3 средно големи картофа

3 яйца

300 г сирене

1 връзка копър

1 връзка магданоз

черен пипер

1-2 скилидки смачкан чесън

1 филийка препечен хляб

Сварените картофи се смачкват с вилица. Суровите тиквички се настъргват, посоляват и се оставят да се отцедят. След това се изстискват. Картофите, тиквичките, намачканото с вилица сирене и каймата се смесват. Добавят се яйцата, подправките, хлябът, накиснат и изцеден, и чесънът. Всичко се обърква много добре и се разстила в тава. Пече се на 180 градуса около половин час до зачервяване. Преди да се извади, се настъргва кашкавал отгоре и се допича.

Тутманик

Често приготвям този тутманик, когато очаквам да дойдат на гости семействата на синовете ми или на внуците. Всички го обичат. Лесна вечеря. Научила съм го от майка ми.

1 кг брашно

1 супена лъжица сол

1 супена лъжица оцет

хладка вода, колкото поеме, за средно меко тесто

125 г масло

1 чаена чаша олио

400 г сирене

Брашното се пресява в тава. Прави се кладенче. Слага се 1 супена лъжица сол, 1 супена лъжица олио и 1 супена лъжица оцет. С хладка вода се меси средно твърдо тесто. Прави се на 7-8 топки. Завива се с кърпа и се оставя да престои около 20 минути. Разтопява се 125 г масло и половин чаена чаша олио. Подмазва се тава с мазнина. Всяка топка се потапя в мазнината, разтяга се на ръка, горе-долу колкото е тавата, и се реди кора, сирене, кора. Завършва се със сирене. Разсила се с пръсти, защото тестото се свива. Изтегля се единият край и се прехвърля към средата като плик. Така четири пъти. Обръща се наобратно и пак се разстила с пръсти, докато покрие тавата. Прави се в средата дупка с пръст, за да има въздух в тестото, а не да се издуе по средата. Поръсва се отгоре с останалата мазнина и се пече на 180 градуса около 40-50 минути. Изважда се, поръсва се със студена вода и се завива с кърпа, та тутманикът да омекне.

Бухти

Рецептата я знам от майка ми на село. Правила съм тези бухтички на моите деца и сега те ги приготвят на своите внуци. Чудесно е, когато сутрин ухае на бухти или на палачинки. Започва хубав ден!

1 кг брашно

1 чаена чаша кисело мляко

1 равна супена лъжица сол

1 чаена лъжичка сода бикарбонат

1 чаша олио

Прави се кладенче в брашното. Слага се солта, киселото мляко, в което е угасена содата. Меси се не много твърдо тесто. Разделя се на две топки и се точи кора, дебела около 1 см. Реже се на ромбоиди и се пържи в силно загрятото олио. Поръсва се с пудра захар и се сервира със сладко.

Торта „Добуш“

Научих да правя торта „Добуш“ от моята свекърва Мария – голяма майсторка, когато се омъжих и дойдох да живея в София. Тя я правеше с три-четири блата. А от тестото, което й оставаше, оформяше курабийки. Поръсваше ги отгоре със захар, и ги печеше във фурната, за двойна радост на децата. Така правя и аз.

За блатовете:

1кг брашно

3-4 яйца

1 чаена чаша захар

1 непълна чаена чаша кисело мляко

½ чаена чаша олио

1 бакпулвер

1 чаена лъжичка сода бикарбонат

За крема:

1 л прясно мляко

1 пакетче нишесте ванилия

5-6 лъжици захар

За декорация:

орехи

шоколадови пръчици

От продуктите омесвам тесто, умерено твърдо. Може част от брашното да остане. Разделям на 4 еднакви топки, които разточвам, колкото средно голяма чиния, с дебелина 1 пръст. Всяка кора се пече поотделно, като преди това съм ги надупчила с вилица, за да не бухнат. Корите се слагат една върху друга и се завиват с кърпа, за да се задушат.

Сварявам гъст крем ванилия, като кипна млякото със захарта и към него добавя предварително разбъркано на хомогенна маса нишестето.

Всяка кора се маже с крема, като се завършва пак с крем. Украсява се по желание – със счукани орехи, настърган шоколад, плод, шприцована сметана.

Сладко от смокини

60 средно големи смокини

2 супени лъжици гасена вар

1 кг захар

1 чаена чаша вода

1 чаена лъжичка лимонтозу

 

Отрязват се малко опашките на смокините, не съвсем до дъното. Прави се разтвор от гасена вар и вода, колкото да залее смокините. Разбърква се два-три пъти. Стоят около 2 часа. Изваждат се. Измиват се хубаво в 2-3 води. Прави се сироп от 1 кг захар и 1 чаена чаша вода. Вари се 10-ина минути и се слагат вътре смокините. Вари се, докато сиропът, като се опита в чиния, да остава капка. Слага се 1 лъжичка лимонтузу. Кипва 2-3 минути. Сваля се от огъня. Насипва се в сухи бурканчета, докато е топло. Завиват се добре капачките и се обръщат наобратно. Стои, докато изстине, после се прибира за гости.