Силвия Аздреева на върха!

Силвия Аздреева е единственият българин, поставил национален рекорд за най-кратко време при изкачването на 2 осемхилядника. През 2022 г. в два последователни дни, тя изкачва Еверест (8848 м) и Лхотце (8516 м) –първия и четвъртия връх в света. Успехът ѝ е впечатляващ и в световен мащаб – тя се нарежда сред едва 16 жени в света, преодолели това предизвикателство. За постиженията си в алпинизма са ѝ присъдени редица отличия, сред които и „Почетен гражданин на Петрич“ – нейният роден град. Тя е също мотивационен лектор, водещ и продуцент на документални филми.

Всички досегашни експедиции на Силвия Аздреева се осъществяват с участието на Нирмал Пуржда – рекордьор на „Гинес“ и вероятно най-авторитетният в момента алпинист в света. С изкачването на всичките 14 осемхилядника на планетата в рамките само на 6 месеца и 6 дни, той подобрява предишния рекорд от 8 години. През 2021 г. Нетфликс продуцира документален филм за постиженията му „14 Peaks: Nothing Is Impossible“.

Снимки Личен архив: Връх Еверест

През последната година, чрез учредената от нея фондация „Заедно към върха“ (www.togethertothesummit.eu ), Силвия участва в редица престижни събития, насърчаващи успеха и развитието на жените, като Forbes Women Forum и Мрежа за женско предприемачество Дамски Клуб „Бизнес на Високи Токчета“. Ежемесечно отговаря на многобройните покани от университети и средни училища в цялата страна за лекции или срещи-дискусии с учениците, студентите и преподавателите.

Първата българка, изкачила четвъртия по големина връх в света – Лхотце. Едва втората българка, покорила Еверест и единственият човек в българския алпинизъм, който е успял да изкачи последователно 2 осемхилядника за 27 часа. Това е невероятно постижение, особено за човек, признавал, че изпитва ужас от осемхилядниците. Какво стои в основата на този успех?

Волята и желанието – казано най-простичко. След тях идва и добрата подготовка, и още много други фактори. Но истината е, че аз не съм направила тези изкачвания заради рекорда. За него разбрах едва след завръщането си в България. Понякога така става в живота. Ако желанието е достатъчно силно, няма препятствие, което да не можеш да преодолееш.

Ледопада Кхумбу (6000м)

„Еверест, 8848 метра, които се изкачват с цялата мъка на света“. Това са твои думи. Какво е нужно, за да се справи човек с цялата мъка на света? И как се съжителства със страховете в тези планини, с убийствени условия – в прекия смисъл на думата?

Над 8 000 метра, в „зоната на смъртта“, ти само оцеляваш. Там всичко се стреми да те убие. Оцеляването е въпрос на много фактори. Воля, подготовка, избор на точния екип, който те съпътства, шанс, състояние на тялото ти и до колко то може да се справи с височинната болест, която неизбежно те застига. 4-ма души загинаха по време на моята експедиция към Еверест. И то при идеални метеорологични условия. Те вероятно не са били по-малко подготвени или мотивирани от мен. Минаваш покрай тялото на някой колега и трябва да намериш сили да продължиш. За да не си следващият… Няма готова „рецепта“ за оцеляване.

Как би описала усещанията при самото изкачване и усещането, когато вече си горе –  особено там, на покрива на света?

Трудно може да се опише нещо, което се разбира само ако го преживееш. Но усещането не се изчерпва с минутите на върха. Там знаеш, че не можеш да останеш дълго, защото те чака не по-малко трудното – слизането. С времето започваш да осъзнаваш какво си постигнал и да се връщаш отново и отново към всички тези моменти.

Аз ли съм най-силната тук? Този въпрос си задаваш, когато веднага след Еверест решаваш да изкачиш и Лхотце. Сега имаш ли отговор?

Не, този въпрос изобщо не си го задавам. В планината ти се състезаваш само с един-единствен човек – със самия себе си. Със собствените си страхове, с предела на собствените си сили. Наистина в нашата група имаше освен мен 4-ма мъже, които бяха заявили желание да качват Лхотце след Еверест, и всички те се отказаха. Продължих само аз. Но не за да доказвам нещо на някого. Просто наистина много силно го желаех.

Как си обясняваш факта, че именно жена поставя рекорд в българския алпинизъм?

Самият въпрос донякъде показва, че често сме склонни да подценяваме възможностите на нас, жените. Защото когато се отнася до воля и мотивация, аз съм убедена, а и в житейски план е доказано, че жените не отстъпваме по нищо на мъжете. А това са именно качествата, които ти дават сили тогава, когато си мислиш, че силите ти вече са свършили. Всъщност това е и едно от най-важните послания, които споделям с аудиторията в ролята си на мотивационен лектор. Крайно време е да излезем от този стереотип.

Тренинг на ледопада Кхумбу

Кой запали в теб тази искра към алпинизма и любовта към изкачването?

Любовта към природата и планината я имам още от дете. Аз съм от Петричкия край – най-красивият в България. И в планината съм от малка. С годините върховете, които изкачвах, ми се струваха все по-ниски. Започнах да се стремя към по-високи предизвикателства. И разбира се, запознанството и приятелството ми с големия световен алпинист Нирмал Пурджа вероятно придаде финалните щрихи на избора ми върховете да са моя цел и страст.

Кое е най-голямото предизвикателство в планината? А извън нея? Докъде искаш да стигнеш по пътя, който вървиш?

Най-важното предизвикателство в живота е стремежът ни да израстваме, а това няма как да се случи, ако не си поставяме нови и още по-големи цели. Затова на въпроса докъде бих желала да стигна, бих отговорила: Възможно най-далече, отвъд собствените си граници.

Трябва ли човек да притежава известна лудост, за да иска да надскочи границите си – по начина, по който ти го правиш?

Базов лагер Ама Даблам (4600м.)

Несъмнено известна лудост е задължително условие, за да излезеш от зоната си на комфорт и да надскочиш границите си. Но това важи не само за планината или за спорта като цяло. Голяма част от човешкия прогрес и постиженията на нашата цивилизация се дължат на хора, за много от които съвременниците им са смятали, че са луди. Но историята е по-добър съдник.

Казвала си, че изкачването на най-високите върхове те е променило завинаги. Каква беше преди и каква си сега? Хората знаят за теб чрез твоите постижения, но коя си ти, какво не знаем за теб?

Да, факт е, че след 8-хилядниците не си същия човек. Замисляш се за неща, които преди ежедневието е замъглявало, имаш възможност да погледнеш по друг начин на приоритетите и важните неща в живота. Нормално е хората да ме свързват основно с постиженията в алпинизма.

Все повече нови приятели се създават покрай мотивационните лекции, които провеждам. Срещам се с много различни и интересни групи – както с успели бизнес дами, така и със студенти и ученици от цялата страна. Независимо колко е натоварена програмата ми, винаги приемам покани за срещи с деца. Те са чудесна възможност не само те да научат повече за мен, но и аз да се уча от тях. Взаимно се мотивираме.

Съвсем наскоро завърших документалния си филм за забележителностите на родния ми регион – „Моят Петрич – със Силвия Аздреева“. В качеството ми на водещ и продуцент този проект, отне значително време и усилия – държах всеки детайл да бъде изпипан.

Иначе аз не съм човек, който се стреми да присъства в публичното пространство заради самото присъствие. Появявам се тогава, когато това е важно за някоя от каузите и инициативите, с които съм се ангажирала.

С принцесата на Катар Асма Ал Тани

Как се роди фондацията ти „Заедно към върха“ и какви са основните цели, които искаш да постигнеш с нея?

Истинският успех трябва да бъде споделен. Експедициите са не само предизвикателство пред волята и силите ти, но и възможност да се срещнеш и общуваш със съмишленици от цял свят, да опознаваш местните общности и култури, да наблюдаваш лично как климатичните промени се отразяват не само на регионално, но и на глобално ниво.

Създадох фондацията с няколко основни каузи – да насърчавам младите хора да спортуват и да живеят активно, да съхраним прекрасната ни българска природа, като прекарваме повече време сред нея. И не на последно място – да насърчавам момичетата и жените в достигането на собствените им житейски върхове – в житейски и професионален аспект.