Богдана Трифонова и Симеон Колев, известни също като Боги и Симо, вече 12 години събуждат феновете си със своето предаване „Стартер” по БГ Радио. Най-хубавото при тях е, че не се вземат насериозно и понасят със свежо чувство за хумор всяка несполука и всеки успех. А всъщност успехът на дуото им е забележителен.
12 години „Стартер“?! Вие сте направо дълголетници в тези несигурни времена. Усещате ли първите признаци на пубертета, който обикновено започва в горепосочената възраст?
Боги: Радиогодините са различни от обикновените човешки години. Като при котките е малко. Една година се равнява на почти 7. В този смисъл нашите отношения са вече доста възрастни. Наместили са се комфортно – като отношенията на отдавна споделяща живота си двойка. Пубертетът беше в началото – караници, блъскане на врати (от моя страна, естествено)… шумно беше между нас някак. Сега е мнооого хармонично и приятно. Най-хубавото е, че Симо все още ме изненадва и разсмива, което прави цялото общуване приказка. Ефирният ми мъж е чудесен!
Симо: Аз тъкмо излязох от пубертета, когато влязох в БГ Радио… Тогава ни възложиха тази отговорност. Да направим и водим “Стартер”. Шефовете застанаха зад нас. И така по навик вече 12 години. Сега караме втори пубертет. Или първа критическа… Ох, не знам, не чувствам нищо, защото съм дебелокожо и лишено от емоция същество. За чувствата и вълненията в “Стартер” отговаря Боги. Всъщност всичко е заради Боги.
Какви са необходимите съставки за едно успешно радиошоу?
Боги: Пулт, Симо, Надежда, Маргит за начало! Целият екип! Нашите слушатели – това е голяма тема, те са великолепни! Също солидна доза чувство за хумор, позитивизъм и много важно – самоирония! И… може и една Богдана!
Симо: Ето това е въпросът за 100 000 лева! Не знам. Важно е да си харесваш работата, да си достатъчно самоироничен, да разбираш света около себе си, да имаш достатъчно морал и ведър поглед. И така няколко години. После слушателите свикват.
Колко е важно да бъдеш сериозен?
Боги: Много е важно да бъдеш сериозен към работата си и никога да не се вземаш насериозно, когато тя стане сериозно успешна.
Симо: Що не вземеш да питаш Оскар Уайлд с тия интелектуални въпроси !
Смехът или красотата ще спасят света?
Боги: Смехът! Защото той те прави красив.
Симо: Зависи. Ако опасността е атака от извънземни – въоръжените сили на САЩ, подпомогнати от Чък Норис. Ако е Годзила – пак те. Ако опасността е Джъстин Бийбър – не знам. Който и да е, ама да е по-бързо!
От кого се учихте?
Боги: Аз имам прекрасни учители. Много от не-случайните ми срещи в живота са хора-учители. Аз така ги наричам, защото ми дават по нещо, което е много важно.
Специално в радиото от самото начало това са Владо Дайнов, Ана Мария Тонкова, Николай Янчовичин, а след това и Ирина Бъчварова, която сега е нашата класна (в духа на темата на рождения ден на „Стартер – 12 години пълна двойка в ефир”)!
И естествено, Симо! Съвсем сериозно. От него се уча на непукизъм, повече увереност, търпение, финансови операции, футбол, самолети, Втората световна война и как да си прослушам телефона, без слушателят да се чуе в ефир.
Симо: Когато си паднах по радиото, се учех по радиоводещите от АУРА – Благоевград. После от моите шефове – Ана Мария Тонкова, Владо Дайнов и Ирина Бъчварова. Всъщност те не само са учители в методичния смисъл на думата, но и просветители, които умеят да те вдъхновят и да ти дадат увереност, че това, което правиш, е най-важното за теб в този момент. Нищо друго.
Какво не научихте?
Боги: Моторист изминал половината от пътя между два града за 1ч., след това увеличил скоростта си с 5 км/ч и изминал втората половина от пътя за 56 мин. Намерете разстоянието между двата града и първоначалната скорост на моториста.
Ето това не можах да науча! Никога!
Симо: Как се разкопчава сутиен с една ръка…
И в традициите на вашите рубрики: Кои са петте неща, които да направиш сутрин, за да си гарантираш хубав ден?
Боги:
– Докато се протягам в леглото, да си помисля нещо хубаво, което ще се случва до края на деня…
– Да открия, че косата ми е била в приятен флирт с възглавницата, а не в конфликт, защото ако е второто, ми трябват поне 15 минути битка пред огледалото.
– Да получа целувка за “добро утро” от случайно събудилия се рано Андро, който още по бебешки е толкова сладък, като се буди.
– Да си направя кафе и да го изпия на балкона.
– Да изпия второто кафе пред радиото с Надежда (най-любим приятел, новинар и наш арбитър в „Стартер”), докато си говорим и се събуждаме с приказване. И да се появи Симо с бодро, енергично “Здравейте, момичета!”.
Симо: Започни всичко с идеята, че днес е един хубав ден. Ако не можеш, вероятно не заслужаваш да имаш хубав ден.
И последно: За или против общото одеяло и трябва ли пилето да се яде с ръце?
Боги: По повод общото одеяло – категорично против! Собствено одеяло, собствена възглавница, даже две, собствен сън със собствен полет в него! Останалото по отношение на леглото споделям щедро!
А пилето… ммммм с ръце.
Симо: Важно е да има кого да завиваш дори ако имаш само едно одеяло. Що се отнася до пилето, важен въпрос. Ако е живо, щото де да знам какви са ви хранителните навици и религията, вероятно би било хубаво да е с вилица, за да не изглеждате като някакви неандерталци. Ако имаш само лъжица, действаш с лъжицата, като си мислиш, че ядеш пилешка супа за душата. Лъжицата много ще помогне в тази илюзия. Ако искаш да се похвалиш с новия прах за пране в икономичната 11-килограмова опаковка, който носиш винаги със себе си, задължително трябва да ядеш с пръсти, за да може после да се омажеш едно хубаво и съответно да премахнеш де що има петно от пилето.
0 Коментара