Смиляна, жената с най-мощния глас в света, прави бижута от музика

Смиляна Захариева е жената с най-мощния глас на планетата. Гласът й е звучал не само у нас, но и в Сакре Кьор в Париж, в древния пустинен град Петра в Йордания, в свещения храм Тара в Ирландия.

На родената в Пловдив певица с родопски корени принадлежи световния рекорд за сила на гласа в книгата на Гинес – след като тя изпява нашенската „Излел е Дельо хайдутин“, уредът засича 113.8 децибела на 2.5 разстояние. Малко преди това Смиляна пее на фантастичната сцена на Античния театър в Пловдив със 101 каба гайди. Завършила е Националното училище за фолклор в Широка лъка в клас за народно пеене, после следва и в Музикалната ни академия. Избират я в „Големите български гласове“ под палката на Здравко Михайлов.

Смиляна Захариева е убедена, че родопската песен може да лекува. Затова създава единствените по рода си бижута и аромати от музика, използвайки алгоритъм, който превръща името и датата на раждане на отделния човек в мелодия, а музикалните тонове – в цветове.

Освен артист и творец, тя е горда майка и баба на близначета.

Смиляна, как и кога открихте, че музиката е ваша съдба?

От малка пея. Мъничко столче бе моят акордеон. Пеех в градината на баба – на цветята. От малка имам този глас. И няма да забравя, когато на път към детската градина ме подгони куче, паднах в калта и дупка цъфна на коляното ми. Извиках, крещях с пълно гърло и кучетата като стреснати избягаха.

В първи клас мама ме научи на първата родопска песен. Хубаво ми беше, пеех с лекота. Сама открих и се представих на Анка Кушлева – моя вокален педагог. Минал беше срока за записване, нямаше места, но в мен тя разчете нещо – някаква прилика с гласа на сестра си Радка ( така ми разказваше след това ). И ме прие, просто ей така, без такса.

Пеех на улицата, в автобуса. Често се връщах в кабинета й, забравила мелодията. Надничах леко, тя на пианото ми припомняше и пак обратно по улиците си припявах.

Да пееш със 101 каба гайди. Да притежаваш рекорд на „Гинес“ за най-мощния глас на планетата. Звучи невероятно, но е факт. Какво означават за вас тези изключителни постижения?

Силно, мощно и световно значимо, разкривайки нови възможности. Разбира се, че се радвам на това мое постижение. Имах в главата си проект, сценарий да покажа силата на българския глас. Направих запис със 101 гайди и го изппратих, а от Гинес отговориха – направете с 333, ансамбъл 101 вече има. Това е един доста сложен и дълъг процес за създаване на специална директория. Поставиха високи (извън всякакви световно признати нормативи) условия с множество прагове. Отвориха нова категория – най-мощният мецосопран.

Световната преса разказа доста интересни неща за постижението ми. Определяха силата на гласа ми като на свръхзвуков самолет или звук от стадион. Най-много ми хареса как при 25 децибела се блокира болка.

Популярен фонолог в Италия обяви в „Кориере дела Сера“, че гласовете на жените от Източна Европа, по-конкретно в България, са нещо феноменално, което е свързано с костно-ставната структура, с резонаторни кухини и трептения за достигане на сила и мощност.

Как изобщо ви хрумна да измерите силата на гласа си и да кандидатствате за рекордите на Гинес. Разказвали сте вече, че никак не е било лесно, но не сте се отказала. Защо?

А! Как така ще се откажа?! Забавлявах се. Отне приблизително 4-5 години – усилена кореспонденция, променихме директория, изчаквах техническо време за въпроси и отговори, и т.н.

Определяте себе си като музикант по душа, образование и глас. Вярвате в лечебната сила на музиката и използвате гласа си не само за развлечение. Как гласът влияе върху човешката аура и как силата на звука може да бъде използвана за лечение?

Случайно запознанство със списание „Осем“ създаде шлейф от интересни провокации, теми и изследвания. Не ми се беше случвало да пея в зала с 500 човека, подтикнати да слушат със затворени очи. Бяха поставени цели за измерване промяната на човешка аура след изпълнението. Слушателите бяха с променена аура. Този факт и моите дългогодишни наблюдения ме насърчиха да продължа с музикалните духовни срещи.

Виждала съм реакцията на хора, свързани с Родопите, и тази на чужденци. Силна и емоционална е. Започнах да се вглеждам кога хората реагират, на каква височина, сила, вокал. В бавната песен, ако не сте от Родопите, ще чуете вокали „е“, „а“, „о“, „и“. За моя приятна изненада, научих и достигнах до научния труд на акад. Владимир Бехтерев. Прочетох, че от академична гледна точка е разглеждал вокалите като резонанс с високочестотна вибрация, провокираща вътрешните органи. Това ми обясни емоционалния ответ, който отчитах при наблюдението си. Гласът е могъща сила, зависеща от вътрешната настройка и равновесие.

При подготовката на опита за рекордите на Гинес, проверявах всички детайли за силата чрез шумомер, който си поръчах от Китай. Замервах мощта на своя глас, опознавах себе си и него, ходех, дишайки в определен такт и дълбочина.

Разкажете малко повече за вашия метод за звукотерапия чрез родопски чанове?

От Изтока познаваме различни терапевтични и музикални практики чрез вибрационни метални или кристални съдове. В търсенето на дълъг звук от звън, познавайки мелодията на Родопските чанове, създадох пълна тонална редица. Комбинирах този звън с глас. Играя си с вокали, „разхождам се“, редувам тихо или силно, строго или нежно.

Сега знам защо повечето хора се обливат в сълзи. При едни заради спомени и блянове, с тъга за отминалото време, при други – от контрола, задето поемат всяка отговорност на своите плещи. Когато пусна гласа си и децибелите, контролът пада, не се удържат поставените стопове и рукват без задръжка сдържаните сълзи.

Върху кои човешки органи въздейства най-силно звукотерапията?

Освен че използвам „вокалотерапия“, въвеждам я чрез родопската пентатоника. Ето вокалите и тяхното въздействие:

• „УУУУ“ влияе на пикочно-половата система (бъбреци, пикочен мехур, простата, матка).
• „ОООО“ провокира задстомашната жлеза, отваря гръбнака, намалява сърдечните проблеми.
• „АААА“ въздейства на жлъчния мехур и сърдечната дейност.
• “ИИИИ” стимулира сърцето, зрението и тънките черва.
• „Ю“ работи върху мозъка, отпушва носа и прочиства носните кухини, стимулира тънките черва, лекува бъбреците, премахва болката.
• „Е“ кореспондира с трахеята на щитовидната жлеза и стимулира мозъчната активност.

Автор сте още на холистична трилогия за сетивата, която определяте като „бижута от музика“. Бихте ли я представили по-подробно на читателите на „Жената днес“?

Изключително интересна тема, дълбока, мистична, завладяваща, кристална, красива и в същото време полезна. Това е холистична антистрес трилогия от музиката за сетивата – зрение, слух и обоняние. По необичаен начин достигнах до алгоритъм, който се оказа древен, йонийски.

Музиката е точна дисциплина, математически синхрон. Поставих буквите върху петолинието и ето, че се появи  мелодична крива. В центъра на този любопитен творчески прочит поставих личното име, чрез него носим информация с лична вибрация.

Музиката е пазител не само на емоция, но и на памет. Тя е по-бърза от светлината и може да донесе спомен от любим момент, да ни върне в детството. Намерих уникален звук, мек като кадифе с дълъг шлейф, към който съзнанието прилепва полезен и лечебен звук. С този звук и песента в името се докосвам до съзнанието, мисълта се увлича от красивото звучене. С мелодията създадох антистрес игра с достъп до лични нежни спомени.

Как точно бижутата и ароматите, които създавате с помощта на специалния си алгоритъм, превръщат името и датата на раждането ни в мелодия, а музикалните тонове – в цветове?

Заобикалят ни предмети, различни по цветове, стойност и  мода. Разбирайки какво носи музиката, исках да създам нещо различно, креативно, носещо лично послание. Така сътворих нещо необикновено, магично, грабващо интереса.

Харесвам предмети с история. В нашия фолклор познаваме ритуалите „орисване“ и „наричане“ – за някои те са мистика, за други – реалност, но винаги са много силни и в тях е вплетено лично внимание и енергия. Присъствах на подобно тайнство в будистки храм. Там пеят върху бяла нишка. Ставаш наблюдател на нещата, не настояваш – те просто се случват, докато ги наблюдаваш.

Такъв е смисълът и на наниза, който създавам – не предричам, а наричам. В него вплитам знания от музиката, светлината на цветовете от физиката, разчитането им от психологията.

Правя дизайнерски талисман от музиката, в който основният дизайнер е личното име. Нарича се Цветен код в името. Това е шифър с лична вибрация, която подредих в кристален наниз. Вградих нюансите от името и датата на раждане на човека заедно с уникален музикален код. Материализирах в този накит музиката,

създадох холистичната трилогия „Колекция за сетивата“.

Това е наниз от музика, физика и психология – 7 тона , 7 цвята на дъгата (червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, лилаво и бяло). Всеки тон има различен цвят. Тези цветове – тон по тон, буква по буква – вплитам в кристален наниз. Подредени, цветовете оформят лична поредица и код с подсказване за характера. Единственият наниз с лично описание, разходка към себе си. Червеното е за умения и знания, свързаност с род и семейство. Оранжевото е действие, активност. Жълтото е за воля и желания. Зеленото – за баланса на сърцето. Синьото за себеизразяването със света и себе си. Лилавото е за интуицията.

Междубуквените пространства, поставени върху петолинието, оформят музикални интервали, разбрах тяхната скрита сила. Квартата носи финансова свобода, квинтата – свободна воля, терцата – хармония, секстата –желание, надежда, мечта. В наниза вграждам музикален шифър за защита, орисвам и наричам със силния си глас. Насочвам вниманието и наблюдателността към красиви моменти и неслучайни случайности.

Най-новата ми, трета част от трилогията „Бижута от музика“ е Ароматът на името – ново и креативно уханно бижу. Винаги съм искала да създам свой аромат, но не като моя марка или име, а нещо лично, направено специално за други хора. И ето, този алгоритъм ми помогна да навляза в една парфюмна Вселена и феерия. Ние възприемаме уханията чрез обонянието, а те, като музиката, имат способността за възкресяване или създаване на спомени. Обонянието будува, дори когато спим.

Заедно с екип ароматерапевти събрахме съставките по т.нар. личен цветен код и доставихме парфюмни масла чак от Нова Зеландия, Мадагаскар, Австралия. Става дума за аромат, който да пренесе съзнанието ни леко и внимателно към необятните пространства на съня – място, откъдето да черпим нова енергия, спокойствие и сила.

Към този мирис създадох 16-дневна Ароматна игра – истински антистрес уникат. Научни изследвания доказват, че ако имате кошмарни сънища и стресова преживявания, трябва да ползвате по-различен парфюм, който да промени мозъчните ви вълни и така да преминете на друга честотна вълна. С този нов парфюм лесно ще достигнете до алфа състояние, което дава пространство на интимните мисли и спокойствие на душата.

Гласът ви е звучал на много места по света. Хрумвало ли ви е някога да използвате таланта си другаде?

Където и да съм била по света, пробвам акустичните места: Париж, Помпей, Петра, червената йорданска пустиня Вади Рум… С времето мирогледът и знанията се променят.

Искам да отведа гласа и фолклора извън прожекторите на сцената – към сцената на вътрешния уют.

Имало е момент в живота ви, когато сте била на кръстопът и сте загърбила за известно време музиката. Съжалявате ли за този период?

Да, така е. Всеки човек минава през редица избори. На нашето поколение се паднаха много възможности и доста избори. Когато трябваше да реша кое иска по-силно сърцето ми: семейство, което да продължи в деца и внуци, или моята музика, публика, сцена, светлини, чужбина, песни… беше трудно, но обичта към семейството и вече родената ни първородна дъщеря надделяха. Много приятели ме упрекваха тогава, защото знаеха от какви стълбички слизам, какво признание изоставям. На всички обяснявах, че съм отрязала музиката. Спрях да пея, спрях да слушам дори.

Бях наранена от нея, защото следването й ми отнемаше възможността да съм с детето си, семейството си, съпруга. Една колежка лекичко ме провокира. Изречението й се въртя с години в мислите ми: Знай, че каквото и да правиш в живота, винаги накрая ще се върнеш към първото, към това, което ти е на сърце“. За мен беше абсурдно, не исках да я слушам повече, бях направила своя избор.

Но капакът на кипящото в тенджерата мляко взе да напира. И лека като пеперуда идея кацна на главата ми. Споделих щурия си сценарий със семейството: Ако направя опит с 3 гайди, не, по-добре с 10, а най-добре с 30… Те се съгласиха, но аз вдигнах мизата още нагоре. 101 гайди? А не, не може. Значи, ок. 101 каба гайди! Влезнах в проекта със забава и лекота.

И на вас, като на повечето жени, ви се налага да влизате в различни роли – на съпруга, майка, баба на близнаци, на професионалист. Каква е цената на успеха?

Опитвам се да „огрея“ на много места и това ми е забавно. Смятам, че се справям добре, нямам оплаквания.

За какво мечтаете?

С помощта на екип български професори и доценти, направих опит за изследване на благотворното въздействие на вибрацията от човешкия глас в центъра за мозъчни изследвания в Брюксел. Темата на проекта се хареса, но от центъра имаха специфичен формат. Това е в момента изоставен проект. В другия живот ще го направя.

А какво ви се иска да предадете нататък?

Мечти много, идеите врят като в казан и току излезе някой диамант. Пред очите ми българският фолклор е вдигал на крака огромни зали, пълни с чужденци, той просто е магнит за привличане и въздействие.

Японското доказателство, че родопската песен е лечебна, вероятно дължащо се на пентатоничния лад и 432-рата честота, ме насърчава да мисля в тази посока и да използвам като трамплин създадената популярност. Не само от Индия могат да доставят музика, нали?

На всеки автор са необходими средства, не успях да осъществя звуков и видео проект в центъра, на който да поставя една силно въздейсваща песен и ритуал. Исках, да съчетая звука на родопските рекордьори на Гинес, гласа ми и 101 каба гайди. За този проект ще участва композитор, професионално заснемане, звукозаписно студио.

Искам да направя албум, в който родопската мелодия и песен да лекуват.