София Цуцакова – Абенанти: Не позволявайте да ви казват, че не сте способни да постигнете целите си

София Цуцакова – Абенанти е родена в Сандански, но на 5-годишна възраст се премества със семейството си в София. Тя е на 6 години, когато по-големият й брат донася вкъщи брошура на балетна школа и така започва всичко. Първата й учителка по балет е фината и омагьосваща Елена Игнатова, с която се среща няколко години по-късно и в балетното училище.

Започва да участва в спектакли на Софийската опера, когато е на 16 години, а на 19 вече официално е част от трупата. Танцува редица солистични роли като Мирта в балета ,,Жизел”, Гюлнара в ,,Корсар”, ролята на Съдбата в балета ,,Кармина Бурана”, Хета в „Танго“ и др. Твърдо вярва, че всяка нова роля дава възможност за израстване като артист и любима става тази, върху която се работи в момента.

Детска мечта или нещо друго провокира любовта към балета?

Бях на 5 години, когато по телевизора видях момичета в бели рокли да правят ,,шпагат във въздуха”, исках и аз така да мога да правя. След като започнах да танцувам, всеки изминал ден ме вдъхновяваше за следващия и така до днес, и надявам се занапред.

Кой е вашият вдъхновител в балетния свят и извън него?

Опитвам се да намирам вдъхновение във всеки нов артист, когото виждам. Вярвам, че всеки притежава уникалност и нещо, от което мога да науча или да се вдъхновя.Основното ми вдъхновение обаче е съпругът ми Джон (Джон Абенанти е солист в трупата на Софийската опера, бел. ред). Чувството да танцуваш, да растеш и да изследваш нови висоти с любим човек е един от най-големите разкоши, които един танцьор може да притежава в кариерата си и аз имам късмета да имам точно това.

Как се постига съвършенството в балета?

Всички ние се стремим към съвършенство по някакъв начин, но имаме различни виждания за това какво е то. За мен съвършенството е, когато видя нещо уникално и ново, което харесвам естетически и емоционално. Нашата работа като артисти обаче е да работим в тясно сътрудничество с другите и да разширяваме вижданията си заедно с техните, за да успеем да направим нещо ново, уникално и свежо за публиката при всяко представление.

Коя е ролята-мечта за вас?

Разбира се, мечтаните ми роли винаги са били всички първи роли в класическите балети. В кариерата си съм имала възможност да танцувам голямо репертоарно разнообразие. Никога не знаеш на коя роля ще се радваш най-много и това, което наистина има значение, е да имаш хора около себе си, които да изследват твоите силни страни и да изкарат най-интересното и уникалното от теб.

Спазвате ли специален хранителен режим и какъв е той? Имате ли любими ястия или продукти?

Опитвам се да имам добре балансиран хранителен режим, но откривам, че диетите варират от човек на човек. Това, което работи за един човек може да не е от полза за друг и е изключително важно всеки човек да изследва от какво се нуждае и как това му влияе.

Как поддържате физическата си форма? 

Ние тренираме в голяма част от ежедневието си, но винаги се опитвам да включвам допълнителни тренировки като пилатес, за да гарантирам поддържането на добър физически баланс и да избягвам максимално травми и контузии.

Как се справяте с балетните травми?

Танцьорът винаги трябва да включва упражнения и масажи за предотвратяване на наранявания и травми в ежедневния си график. Ако нещо обаче създава дискомфорт, задължително трябва да се отиде на физиотерапевт, за да се предприемат мерки преди този дискомфорт да се превърне в пречка за това да си изпълняваме работата.

Колко време е необходимо за подготовката на една роля?

За роля, която съм танцувала и преди, предпочитам да имам около две седмици репетиции с висока интензивност. Винаги оценявам, когато имам допълнителното време, за да мога да променя някои аспекти от ролята си и да експериментирам с артистизма си. За нас не е обичайно да имаме дълга подготовка за дадена роля, освен когато заглавието е премиерно и тепърва започваме да се запознаваме с материята на представлението.

Страдате ли от сценична треска?

Преди време се изнервях преди спектакъл, но с времето се научих да го потискам и да се наслаждавам на сцената. Научих, че ако аз се наслаждавам на танца си и това да бъда на сцената, то това чувство ще се пренесе и на публиката и те също ще се насладят на моето изпълнение.

Какви са женските ви тайни за красота?

Увереността. Независимо от грижите, които полагаме за себе си, най-красивата жена винаги ще бъде уверената жена.

Вярвате ли в женската солидарност?

Вярвам, че жените наистина трябва да се подкрепят и да отстояват позициите си, но аз по-скоро винаги съм била индивидуалист. Откривам, че когато хората имат самоуважение, те са по-склонни да имат силата да остстояват себе си и другите. Важно е да сме силни индивидуално, за да сме по-обединени като група.

С жени или с мъже работите по-лесно? 

В нашата кариера работата с жени и мъже служи за различни цели. Репетираме предимно с мъже като партньори и с жени, за да бъдем в синхрон. Въпреки това смятам, че полът не е от значение, стига моите колеги да са добре възпитани и уважаващи се един друг.

Какво обичате да правите извън балета?

Освен балета, обичам да избирам хобита, в които не е включена голяма физическа активност. Гледането на документални филми винаги е любимото ми занимание след дълги работни дни. Обичам да чета и да играя настолни игри с приятели. Напоследък се запалих повече по ръчен труд и техника.

В какво вярвате и за какво мечтаете?

Вярвам, че най-важното качество на човека е неговата стойност. Никога не позволявайте на никого да ви казва, че не сте способни да постигнете целите си и никога не правете компромис със собствените си убеждения. Имайте самоуважение и се отнасяйте към хората така, както искате те да се отнасят с вас. Така ще можете да постигнете всяка своя мечта. Мечтая да разгъна пълния си потенциал не само като артист, но и като човек.