Соня Йончева, която знае коя е

Един от най-вълнуващите спомени на Соня Йончева е свързан с фамилната къща край Пловдив. Семейството се е събрало, а баща й пее народна песен. Приглася му майка й Теменуга. Соня и брат й Марин не смеят да прекъснат родителската идилия. Тананикат си наум. В живота на 35-годишното световноизвестно сопрано има много щастливи и тъжни моменти. Първият телефонен разговор, след като е приета в Женевската консерватория. Родителите остават без дъх от новината, че дъщеря им ще учи в престижната академия. Лекарят, който съобщава за смъртта на баща й. Соня не може да забрави това чувство за безпомощност пред съдбата…

Днес тя е в десетката на най-търсените и скъпи оперни изпълнители в света. През новия сезон я чакат в „Метрополитън“ с премиера на новата постановка на “Тоска” на Пучини, “Пиратът” на Белини в Ла Скала след 60 години (за последно е пяла великата Мария Калас), Парижката опера, Берлин, Мюнхен… нов албум и концерти с Вердиев репертоар.

Соня, наясно ли сте коя сте днес?

Да! И не само днес. По принцип аз съм човек, който здраво стъпва по земята. Нямам илюзии, но имам мечти. Те ме движат напред, помагат ми да не се отчайвам, когато греша, зареждат ме.

За някои стремителната ви кариера изглежда лесна и бърза.

Нормално е. Те виждат нещата отстрани и няма как да преценят. Разбира се, добрият глас е основата, върху която се гради една кариера. Но през годините съм срещала много добри гласове, които са се погубвали или изгубвали в света на операта. Характерът е важен точно толкова, колкото и гласът.

А шансът?

Шансът е важен за всичко, но само ако имаш характер и добра интуиция, може да го “хванеш”. За шанса се работи всеки ден. Защото когато ти се случи, трябва да си готов да се възползваш от него. Това важи както за професионалния, така и за личния живот.

Шансът кога ви се усмихна?

Шанс е семейството, в което съм се родила. Родителите ми са обикновени хора, които обаче ценят и аплодират талантите на другите. Ние сме били с доста ограничени възможности, но въпреки трудностите нито за миг аз и брат ми не сме били лишавани от възможността да се развиваме. По-късно получих шанс да участвам в различни конкурси, да загубя някои, но да спечеля други. И да запазя чувството си за реалност, да не се отчая. Консерваторията в Женева, влакът, с който стигнах до там, чувството за самосъхранение през годините… Всичко е шанс.

И там някъде е Пласидо Доминго, човекът, който ви дава път на голямата сцена?

Той в началото не е бил очарован от репертоара, с който се явих на конкурса за млади оперни певци “Опералия”. Но е шанс, че съпругата му Марта и някои други членове на комисията, които ме познаваха отпреди, са го накарали да се заслуша в гласа ми, а не толкова в репертоара. Но Доминго е друга история. Той е повече от учител, днес той е приятел. Усещането да си до него на сцената е особено различно.

Какво е?

То е като да влизаш в музей. Не са много артистите в света, които са на сцена повече от 50 години, продължават да са пълноценни и публиката ги обича. Особено в операта, където гласът е много деликатен инструмент. Доминго е учебник как може да продължаваш да си на сцената и да си адекватен, автентичен, цялостен.

Днес мимолетно се появяват нови артисти и след сезон-два изчезват, какъв е шансът да се задържиш на сцената?

Да внимаваш, да не слушаш само аплодисментите, колкото й вдъхновяващи да са, да се вслушваш в градивната критика, да имаш мярка. Във всичко! В личен и професионален план. През последните 7 години предложенията към мен са много. Повечето са изкушаващи, защото са свързани с изключителен репертоар, с добри театри и партньори, но аз внимавам. 7 години чаках, преди да вляза в Ла Скала, но исках това да стане в култов спектакъл, с големи партньори, отличен оркестър и силен сезон за театъра. Лесно е да си звезда сред посредствени, но е вдъхновяващо да си на сцената сред равностойни колеги. Ето защо оценката им и тази на критиката е важна за мен. Същото беше в „Метрополитън“, в „Ковън Гардън“, в Парижката опера… Контекстът е важен за един артист, цялостната среда, в която той работи. Понякога получавам много примамливи финансови предложения от театри, които нямат блясъка и трупата, с които мога да се развивам.

Това означава ли, че парите не ви интересуват?

Големият плюс при мен е, че аз знам какво е да нямаш пари. И мога да се оправя. Разбира се, парите са удобство. Но никога не са ми били цел. Умея обаче да харча добре (смее се).

Привилегия ли е, че сте красива и сексапилна дама?

Благодаря за комплимента. Формата е важна – както на гласа, така и физическата и психическата форма на артиста. Тя винаги личи на сцената, да не говорим за киното. И понеже през последните години операта е вече в кината, в големите мултиплекси, тя е HD, камерата не прощава. Идеалната формула е да участваш в добри спектакли, да записваш с големи компании, да изнасяш концерти с добри оркестри и диригенти.

Вие сте я постигнала?

На път съм (смее се). Стремя се да работя в различни аспекти на артистичната си професия, за да бъда винаги готова за следващото предизвикателство. Аз съм импулсивен човек, с добра интуиция. Уцелвам момента. Щастлива съм, че работя с най-добрите – и в театъра, и в звукозаписа. Когато зад теб стои Sony classical, нямаш право на грешка. Но това е гаранция за добро качество.

Последният ви албум с барокова музика е сред най-продаваните в света.

Получи се. Чудесен оркестър и диригент, фантастична продукция. Имам честта да работя с един от най-добрите продуценти за класическа музика.

В личен план случи ли ви се чудото любов?

О, да! И това е много важно за мен. Любовта е движеща за човека. Аз съм влюбена в моя съпруг, дете, в моето семейство. Да си обичан е голям стимул в кариерата. Самият факт, че родих сина си, когато кариерата ми започваше с пълна сила, е доказателство, че за мен семейството е много важно. Предупреждаваха ме, че мога да загубя гласа си, защото бременността и раждането за оперните певици крие рискове. Но аз знаех, че детето ще даде друга красота на живота и гласа ми. И се случи. Мечтая за още деца, за една голяма къща с много смях.

Вашият график е пълен до 2020 година, как успявате да подредите всичко?

Има ангажименти и за след това, но… Гласът е нещо деликатно. Не искам да говоря за бъдещето. Знам какво трябва да направя днес и утре. Щастлива съм с това, което имам. Знам, че ако един ден спра да пея, има толкова много неща, които мога да правя. Не съм се вкопчила в кариерата, не треперя дали следващата ми стъпка обезателно ще е успешна… Аз съм човек, който се радва на живота такъв, какъвто е. И може би затова ми се случват толкова хубави неща.

Последната ви вълнуваща среща с човек, на когото се възхищавате?

Първият човек, който дойде да ме поздрави след концерта в НДК, беше голямата българска актриса Татяна Лолова. Беше развълнувана, но тя не знае какво беше за мен да я прегърна. Разбира се, по света ми се случва да срещам някои от моите детски идоли и това е чудесно.

Сред многото ви срещи е и тази със Стинг на сцената?

Да, тогава бях още световнонеизвестна и се вълнувах като хлапачка. Научих от него колко е важно да бъдеш истински на сцената.

Съпругът ви, Доминго Хиндонян, каза, че у дома сте обикновена жена, понякога само сте дива, но той знае как да се справи с това…

Вижте аз съм жена с много лица. И това ми харесва. С Доминго се обичаме. Виждал ме е в различни ситуации. Той не обича излишния шум. Той е много вглъбен човек. Емоционален, но без излишни екстравагантности. Аз съм актриса. От мен понякога се очаква да бъда дива. Мога да играя и тази роля, но само двамата знаем какво е да се гоним боси по пясъка.

Как се отнасяте към критиката?

С любопитство, но без да я абсолютизирам. Аз съм нормален човек, който е готов да чуе всичко за себе си. Съзнавам, че очакванията към мен с всеки изминат ден стават все по-големи. Но не забравяйте, че аз съм жив човек със своите силни и слаби периоди, емоции. Уча се да живея без големи очаквания от света и хората около мен. Имам обаче професионални изисквания и стандарти, които спазвам. Единственото, което има смисъл за мен, е да се чувствам необходима.