Стела Николова – жена с няколко каузи под мишница

Стела Николова е адвокат, била е варненски общински съветник и депутат от Демократична България. Двигател на гражданското общество в морската столица, активист в протестите за правосъдна реформа, срещу презастрояването, срещу корупцията в България и срещу изграждането на АЕЦ Белене. Всекидневно – веднага след началото на руската офанзива срещу Украйна и наплива на хиляди към Варна, е в Центъра за подпомагане на украински бежанци в Спортна зала, като организира и координира дарения за нуждаещите се.

Колко часа е денонощието?

25.

Колко неща вкарваме в този допълнителен час?

Докато работи, жената мисли за това какво ще сготви, детето измило ли си е зъбите и кога ще е на зъболекар, изгладени ли са дрехите на съпруга и т.н., но трябва да работи качествено. Мъжете се съсредоточават върху едно. Жената се налага да е мултикукър и супер робот, който върши и организира 1000 неща, включително почивката на семейството. Вършим всичко това, натоварваме се не само физически, но и психически, но продължаваме напред, защото сме го приели за нормално.

Жените предлагат ли по-ясни или конкретни решения?

Те го правят, да. Защото знаят какви са проблемите. Знаят го с какво са се сблъсквали от собствен опит – тези, които са били майки, познават системата на детските градини, приема в първи клас, драмата с частните уроци – тази паразитна практика, която е извън всякакви регулации. Жената в България трябва да се справя с твърде много проблеми – да бъде майка, работеща жена, съпруга, и управленец на работното си място. Жените у нас се налага да намират и предлагат решения и на нови, непознати досега проблеми. Те са в напрежение и готовност, и малко от тях биха казали „ама защо аз, и защо сега“.

В кои случаи не се справяме?

Когато се сблъскаме с бюрокрацията в държавата. Тогава опираме до нашата креативност. Жените намират подход, но това струва немалко телефонни разговори, ходене от институция в институция, усилия, които е безобразно да полагаме в 21 век, когато би трябвало да имаме електронно управление, да разчитаме на електронна документация, а не да разнасяме хартия наляво и надясно. Институциите ни не могат да скъсат с хартията. Пресният ми случай е с украинска бежанка, която – за да получи еднократна социална помощ, трябва да предостави копие от регистрацията си в системата на хотелите ЕСТИ, копие от картата за временна закрила и копие от паспорта си, с който е влязла в страната. А българското правителство има тези документи! Защото то е направило копие на паспорта й още на границата, направило е копие на документа за закрила, а хотелиерът я е регистрирал в ЕСТИ. Всичко това, вкарано в обща система, ще очаква от хората само да подадат едно заявление. И то – по електронен път. За да спрат хората да се редят по опашки като през миналия век.

Във Варна се виждат масово хора, които държат телефоните си и търсят в google maps къде са ни Здравната инспекция, където да подадат информация за ваксинацията на децата, РПУ-тата, Инспекторатът по образованието и т.н. Това са предимно жени, мнозинството от които са настанени в хотели на Златни пясъци. Те идват във Варна и се сблъскват с нашата бюрокрация, с която ние дори трудно се справяме. Трябва всичко това да бъде улеснено – не просто за украинците, а за всички нас.

Вие сте всекидневно в Центъра за подпомагане на украинските бежанци в Спортна зала. Освен украинската още колко каузи носите под мишница?

Заела съм се с доста неща, действително. Надявам се най-после ние – варненци, да получим удовлетворение за заведено производство заради спуканата фекална тръба през 2019-а. За този тежък проблем ние научихме 8 месеца по-късно – през 2020 година. Моят сигнал е от 7 май 2020 г., подаден до Варненска Окръжна прокуратура. Тя образува производство, води се едно много дълго следствие, давах три пъти показания като свидетел.

Другото, по което очаквам развитие, е т.нар. буна на Св. Св. Константин и Елена. След мой и на Цецка Бачкова сигнал и питане до служебния тогава министър Бойко Рашков стана ясно, че МВР е извършило проверка и препоръчва на Специализираната прокуратура да образува производство по чл. 282 от НК. Друг е въпросът, че разглеждайки капиталовата програма на Община Варна виждам, че в бюджета ни за 2022 г. над 3 млн. лв. от местните приходи, т.е. от нашите данъци, трябва да отидат за изграждането на тази буна. Нищо против нямам изграждането на нещо ново. Но когато нашите три буни на варненските плажове са в лошо състояние и се разпадат, когато бившият областен управител от ГЕРБ е издал заповед да не се ползват, защото са опасни, община Варна е готова да даде 3 милиона от нашите пари за буна на Свети Константин. За тази буна Гражданска защита даде мнение, че е практически ненужна. Тя не е заложена като съоръжение и приетия План за Черноморското крайбрежие. Не смятам, че тези 3 милиона трябва да бъдат похарчени за един конкретен проект на едни конкретни бизнесмени. Разбирам, че конкретните бизнесмени искат да се възползват от градската хазна, но мисля, че това е разход, който могат да си посрещнат сами.

Чувствате ли се като „сам воинът е воин“ в женски дрехи?

Не, аз имам много сериозна подкрепа от женското воинство. Това, което видях в Украинския център ми показа, че дамите сме голяма сила, особено когато трябва да подкрепим хора бедстващи, хора в нужда. Всяка майка в България е усетила в даден момент на гърба си какво означава „нямане“, и как нуждите на детето са поставени на първо място. Голяма част от бежанците са тръгнали само с дрехите на гърба си, в куфарите им са само неща от първа необходимост за бебетата и децата. Сега, когато са настанени в хотели, молят за битови неща – памперси, бебешки пюрета и играчки. Вероятно сред тях има хора с възможности, които са тръгнали на път към България с достатъчно пари, но има и такива, за които купуването на кисело мляко е проблем. В крайна сметка ние ще се постараем да се погрижим именно за тези хора. Останалите, които не се нуждаят от помощта ни, могат да се справят и сами.

Ако бяхте в управлението в момента, какви щяха да бъдат приоритетите ви?

Щях да работя за това българските граждани да усетят, че има държава. И че тази държава е в тяхна подкрепа. Досега живеем с усещането, че ние и държавата сме врагове, опитваме се по всякакъв начин да заобиколим правилата й. Смятам, че не трябва да има „държавни“ НПО, които да се явяват по обсъжданията на предстоящи проекти, а да има истински неправителствени организации, които да поставят реални проблеми. И решенията на правителство и Народно събрание да удовлетворяват обществеността. Сегашното правителство си постави високи цели, една от които е липсващата електронизация. Правителствата на ГЕРБ похарчиха за това 2 млрд. лева, а от нея няма и следа. Тази липса трябва да се навакса, за да направи живота ни по-лек. За да не търчим като украинците между институциите и да се налага да си взимаме еднодневен отпуск за подаването или получаването на документи. Крайно време е да има свързаност между институциите и да се сложи край на загубата на време. Което е и загуба на пари.

Примерът на Естония не е ли достатъчен?

Естествено. Естонците са сто години напред вече, те дори гласуват електронно, за разлика от нас, за някои политически субекти тук дори машинното гласуване е проблем.

Трябва да наваксваме много пропуснато време. Затова аз призовавам постоянно хората да изискват от правителството. Когато гражданите посочват конкретни проблеми има шанс те да бъдат решени. Държавата трябва да тръгне нагоре, да има тласък напред след дългогодишното падане. Т.нар. стабилност беше за определени хора, останалите я почувстваха доста тежко на гърба си. Тогавашното управление не си взе поука от тримесечните протести, опитаха се да ги неглижират заради егото на един нещастен човек, амбициран да изкара мандата си. Много е тъжно, когато комплексари управляват държавите. Когато си решил да ставаш политик, това е посвещаване. Длъжен си да обръщаш внимание на хората, не може по друг начин. Ако някой си мисли, че изборът  в Народното събрание има смисъл, за да получаваш депутатска заплата и да те вози НСО, и че следващият мандат е сигурен само ако натискаш копчето в Пленарна зала, е дълбоко объркан. Българите все повече ще изискват от своите народни представители и силно се надявам да е така.

Сега сте повече политик, отколкото юрист, или…?

Да, повече политик съм.

Какво мисли семейството за това?

За радост имам подкрепата на семейството си. Съпругът ми смята, че това е „моето нещо“ и че трябва да му се отдам. Той вижда, че хората, които са ми гласували доверие и са ме сезирали за някакви проблеми, получават от моя страна подкрепа. Няма друг начин да си политик. Бях в Народното събрание през юли 2021 г., когато във Варна беше кризата с боклука. Стигнах дотам да занимавам служебния премиер с това, защото се чувствах безпомощна при условие, че това е приоритет на местната власт. Така е, когато избираш „невидими“ управници, получаваш и невидимо управление.

Тъжно е, когато виждам как варненци са недоволни от местната власт, но по никакъв начин не правят усилие да поискат от нея да ревизира свои действия. Те не идват на сесии на Общинския съвет, не участват в обществени обсъждания. Да – те винаги са в работно време, в ден и час неудобни за гражданите. Но ако желаем промяна ние трябва да положим усилия. Питам се докога варненци ще търпят всякакви безобразия като „ослушването“ на главния архитект Бузев за „кокошкарника“ на Марешки в Морската градина, като презастрояването на Жеравен връх, докога ще търпят Общинският съвет да заседава веднъж на три месеца? Нашият кмет Иван Портних, който по закон е длъжен да дава ежегоден отчет за изпълнението на ОУП, не го прави с години и никой не му търси сметка. Всичко това минава, защото хората нямат време и разчитат някой друг да се занимава.

Бяхте общински съветник. Бяхте депутат. Кмет ще бъдете ли?

Не знам, това зависи от коалицията Демократична България дали ще избере мен или ще се спре на друг кандидат. Има доста време дотогава. Отделен въпрос е какво ще стане, когато прокуратурата предяви обвинение на кмета Портних заради фекалната тръба. Ако тя поиска отнемането на правомощията му и това стане, е възможно той да бъде отстранен. Тогава ще имаме частични местни избори, вероятно през есента. Никой не знае.

Знам колко е трудно да бъдеш кмет на Варна, тук се сблъскват интересите на много олигархични кръгове и „бизнесмени“, те са свикнали да получават нещата си наготово. Може би ще е предизвикателство. Имаше някаква вероятност да стана областен управител, но тя беше осуетена не без активното съдействие на местните олигарси. За тях аз съм проблем. И не знам доколко варненци ще успеят да преборят корпоративния вот в града. Времето ще покаже.