Светослав Иванов е точно този журналист, който води задълбочени разговори, задавайки смислени въпроси и разбирайки умните отговори на своите събеседници. Репортер, а сега и водещ на предаването „120 минути“ по bTV. А отскоро и млад баща на дъщеричка.
Светльо, кога спря да се питаш, какъв ще станеш, когато пораснеш?
Не си спомням. Като всички деца преминавах през различни етапи, но освен журналистиката, най-много си мечтаех да се занимавам с дипломация. Добър съм в разрешаването на различни конфликти, а не в тяхното подклаждане.
Каква мислиш, че ще стане Йоанна, когато стане голяма?
Тя ще избере сама. С Вяра не сме от типа родители, които ще я карат против волята й да осъществи някакви наши амбиции. Много ще се радвам, ако тя се справя добре по математика, защото ние с майка й няма да можем да й помагаме. Пожелавам й да се занимава с нещо, което наистина ще обикне. Само тогава ще е успешна в професията си.
И сега да поговорим за това как Светльо Иванов е тръгнал по пътеката към бащинството?
Обикновено пътеката започва с добрата новина и еуфорията. След това идва отговорността и истинската любов. Спомням си ясно този ден – Вяра ми съобщи, че ще ставаме родители и аз я прегърнах силно. Беше на 20 февруари 2013 година, около 10 часа сутринта. Бяхме толкова щастливи. Този миг може да се сравни само с невероятното чувство на обич, когато видиш детето си за първи път в родилния дом. Животът на Йоанна започна с много радост, вярвам, че така и ще продължи. Само Господ да ни я пази.
Ти какво дете беше? Как минаваше детството ти? Какви ти бяха играчките? А кои бяха твоите филмчета и книги?
Съвсем нормално и обикновено дете. От малък обичам футбола. Не пропусках мач по телевизията и радиото. Филмите, които си спомням от моето детство, са много. Нямах търпение да започне „Алф”. Спомням си и последната серия на „Октопод” и начина, по който беше убит комисар Корадо Катани. Бях в детската градина и всички в групата много страдахме на другия ден. След това дойде „То” на Стивън Кинг, който беше излъчен на няколко части по Ефир 2. Помня, че стана страшен скандал, защото филмът беше гледан от много деца. Но това запали увлечението ми по Стивън Кинг, който е гениален писател. Романът „Зеленият път” го доказва.
А твоят баща какъв беше?
Баща ми е интелигентен човек, икономист по образование. Доста е спокоен, което е много ценно качество, особено в днешно време.
Кой беше шамарът, който няма да забравиш никога?
Всеки шамар се преглъща. Не съм злопаметен, по-скоро си мисля за нещата, които сами си причиняваме, и грешките, които понякога допускаме. Често ми се случва да кажа „извинявай” на някого, защото имам ясна представа кога допускам грешка в отношенията си с хората. По-скоро се стремя аз да не раздавам шамари, защото вярвам в доброто във всички. Когато се налага обаче, стискаш юмруци и шамарите са неизбежни.
Чете ли някакви книги, запозна ли се с д-р Спок? Как протече подготовката ти за реалното бащинство?
Не съм чел книги. Ние с Вяра се държим един за друг. Обещахме си да не четем книги и форуми, защото опитът показва, че това може да те стресира и да те накара да възприемаш тази своя роля прекалено пренавито и неестествено. Все пак никой от нас не е първият родител на този свят.
Какви книги четеш – за себе си и на Йоанна?
Знаеш ли, написах сборника си с пътеписи „Там, където загинаха дърветата” с мисълта, че някой ден той ще бъде прочетен от дъщеря ми. Това беше основната причина, която ме мотивира тези разкази за далечни страни и народи да се превърнат в книга. Просто книгите остават и след 100 години. Очаквам нейната оценка след време. Иначе аз чета всякакви книги – биографии, криминални романи, история…
Какво мислиш за хората, които стават на по 40 години и “чакат” подходящия партньор или подходящото време за дете?
Не мога да ги съдя. Особено по-интелигентните хора са устроени така, че да търсят най-добрия партньор. Това е въпрос на личен избор.
Какъв дядо мислиш, че ще бъдеш?
Надявам се да съм симпатичен старец, който ще обича да разказва истории. И ще е заобиколен от щастливи и обичащи го близки.
Каква майка е Вяра? Можем ли да бъдем спокойни за това дете поне с нея?
Вяра е прекрасна майка. Тя е изключително отговорен човек, който е готов да направи всичко за дъщеря ни. Обичам я. Благодаря й от сърце.
Кой е най-важният въпрос, Светльо?
Струва ли си?
И какъв е отговорът?
Да. Определено си струва.
0 Коментара