По време на Ренесанса господстващите социална норми не позволяват на жените да се занимават с изкуство и поради това има малко известни художнички.
Дона Русо Морин, автор на „Портрет на една конспирация“, се вдъхновява от Катерина деи Вигри или Катерина от Болоня – една от първите бележити жени художници на онази епоха. Въпреки че роднинската й връзка с една от героините в книгата е художествена измислица, влиянието й върху жените и художничките от онова време е било изключително силно. Катерина деи Вигри е била монахиня и след смъртта й тялото й е ексхумирано, консервирано и изложено в красивата болонска църква Чиеса дела Санта. Мумифицираното й тяло седи на стол, заобиколено от творбите й.
Но имало ли е и други знаменити жени художнички по време на Ренесанса.
Защо се знае толкова малко за тях?
Въпреки че в писмените извори се говори за някоя творба на художничка, в действителност се оказва, че малко или абсолютно нищо не може да се открие от самата творба. Освен липсата на информация, друг проблем е, че понякога някои картини се приписвали на мъже художници – роднини или ментори, за да не се понижи стойността им или за да се прикрие факта, че „майсторът“, на когото е била възложена творбата, не я е създал сам.
Например някои от картините, приписвани на венецианския художник Тинторето, може да са дело на дъщеря му Мариета Робусти. Тя се учи при баща си и е уважавана художничка на портрети.
Още един проблем е, че жените са лишени от преимуществото да изучават голото тяло, както мъжете. Изображенията на човешкото тяло с дрехи и без дрехи са основни за изкуството на Ренесанса. Някои жени се опитват да решат този проблем като „копират“, докато други се фокусират върху рисуването на миниатюри, портрети и автопортрети.
Въпреки тези пречки, има жени по време на Ренесанса, които споделят заедно с мъжете артистичната сфера, обикновено защото са окуражавани, най-вече по икономически причини, да развиват уменията си от мъж, член на семейството, или от семеен приятел, който също е художник. В уединението на манастирите
монахините също са окуражавани да развиват таланта си
Но, както винаги, задължително условие е избраницата да бъде както целомъдрена, така и приятна личност, образована в рамките на приетото, с музикални заложби в повечето случаи и от добро потекло. Докато жените художнички излагат творбите си в дома, двореца или църквата, мъжете продават публично картините си.
Друга художничка от епохата на Ренесанса, която получава все повече внимание и признание, е монахинята Плотила Нели (1523–1588).
Някои от жените, които отиват в женски манастири, се учели от бащите си как да рисуват. Мъжете художници често учели дъщерите си как да им помагат в ателиетата и няколко известни жени художнички започват кариерите си точно по този начин – Лавиния Фонтана, Барбара Лонги, Мариета Робусти (дъщерята на Тинторето) и Феде Галиция.
Може би една от най-впечатляващите жени художнички от този период е италианката Софонисба Ангуисола (1532–1625). За разлика от другите жени художнички по онова време, тя не е нито дъщеря на художник, нито става монахиня. Баща й обаче окуражава нея, както и останалите деца в семейството, да развиват талантите си – няколко от сестри й също стават художнички. Софонисба експериментира с нови типове портрети, в които хората позират неформално или пък извършват някаква дейност.
Най-известната й картина от този тип е на сестрите й и се казва „Лучия, Минерва и Еуропа Ангуисола играят шах“, която се намира в националния музей в Познан, Полша. Талантът й е признат от много известни мъже художници по нейно време – включително Микеланджело (1475–1564) и Вазари (1511 – 1574), който документира похвалите за творбите й. Тя става придворна дама и художничка на кралицата на Испания Елизабет Валоа, а също така я учи да рисува. За разлика от другите жени по онова време, Ангуисола има възможността да изгради кариера, а също така се омъжва едва когато наближава 40 години.
През последните години се полагат много усилия, за да се разкрият подробности около живота на тези талантливи жени и да се популяризират историите им. Творби от ренесансови художнички се откриват в архивите на музеи, ателиета за реставрации и по време на търгове.
0 Коментара