Тайните на успеха на влиятелните хора

Историята на Алекс Банаян звучи като сценарий за холивудски филм. Роден е в САЩ, син на ирански бежанци. Когато е на 19 години той има мечта – да се срещне с най-влиятелните личности в различни области, да разбере тайните за успеха им и да ги сподели с хората. Вместо да отиде на последния си изпит на първата година в медицинския колеж, „изиграва“ играта „Точната цена“, печели лодка, продава я и с парите финансира мисията си.

Банаян започва едно необикновено пътешествие – от проникване на събрание на акционерите на Уорън Бъфет през преследване на Лари Кинг в магазин за хранителни стоки до парти в нощен клуб в компанията на Лейди Гага.

В рамките на пет години той успява да осъществи забележителни лични срещи и интервюта с Бил Гейтс, Мая Анджелоу, Стийв Возняк, Лари Кинг, Стивън Спилбърг, Джесика Алба, Питбул, Тим Ферис, Куинси Джоунс, Марк Зукърбърг и още много други. Алекс открива кое е общото между тях: те всички са избрали Третата врата.

Животът, бизнесът, успехът… Всички те са като нощен клуб. Има три начина да влезеш. Първата врата е главният вход, където чакат 99% от хората и се надяват да влязат. Втората врата е входът за ВИП персоните, през който минават милиардерите и звездите. Никой обаче не ви казва, че съществува и Третата врата. За да стигнете до входа ѝ, трябва да изско­чите от опашката, да се втурнете по улицата, да заблъскате по вратата или да счупите про­зореца, или да се прокраднете през кухнята. Вие наме­рете начина.

Своето вълнуващо и дръзко приключение Банаян описва в книгата „Третата врата. Или необичайният път към успеха“, която е продадена в 14 страни, а вече излезе и на български език с логото на ИК „Кръгозор“. В нея Банаян описва забележителните си лични срещи и интервюта с Бил Гейтс, Мая Анджелоу, Стийв Возняк, Лари Кинг, Стивън Спилбърг, Джесика Алба, Питбул, Тим Ферис, Куинси Джоунс, Марк Зукърбърг и предава техните уроци, стратегии и похвати, които ще накарат другите да ви забележат

Оттогава насам Банаян е бил включван в списъка „30 под 30 години“ на Forbes и „Най-влиятелните хора под 30“ на Business Insider. Сътрудничи на Fast Company, Washington Post, Entrepreneur и TechCrunch и е участвал в предавания на големи медии като Fortune, FoxNews и CBS News. Изявен оратор, Банаян представя идеята за Третата врата на бизнес конференции и корпоративни управленски екипи по целия свят, включително пред Apple, Nike, IBM, Dell, Harvard.

Ето какво сподели той специално за българските читатели: 

В книгата „Третата врата“ описвате срещите си с едни от най-успелите хора в своята област, сред които са Лари Кинг, Стийв Возняк, Бил Гейтс и Лейди Гага. Защо избрахте точно тях?

Започнах да правя списъка в библиотеката веднага след края на първата ми година в колежа. Исках да изградя моя „идеален университет“ и попитах приятелите ми кои трябва да бъдат наши професори. Бил Гейтс щеше да ни научи на бизнес, Лейди Гага да ни запознае с музикалния бранш, Лари Кинг да ни научи как се води предаване. Ето така започнах своя списък.

От всички известни хора, с които се срещнахте, до кого Ви беше най-трудно да достигнете и колко време Ви отне това?

Без съмнение най-голямо предизвикателство за мен се оказа пътят към Уорън Бъфет. В рамките на 8 месеца, без да спирам и за миг, се опитвах да стигна до него и получих безброй откази по имейл. Бях твърдо решен да говоря с него и въпреки че в продължение на година чувах само „не“, отидох в Омаха, Небраска, и с помощта на моите приятели се вмъкнах на годишното събрание на акционерите от компанията му Berkshire Hathaway.

В „Третата врата“ споделяте за успехите, но и за трудностите, които сте имали, докато постигнете мечтаните срещи. Кое Ви даде по-ценни уроци – отказите или положителните отговори?

От отказите научих повече, като най-важното беше, че трябва да се уча от грешките си. Разбрах, че съветът на Гейтс не е моят Свещен Граал. Грешките, които допуснах, докато се опитвах да стигна до него, се оказаха поуката от цялата история. Осъзнах, че винаги съм виждал успеха и провала като две противоположности, но истината беше, че те са просто различни резултати на едно и също нещо – опита. Обещах си, че отсега нататък няма да преследвам само успеха, но и провала. Всъщност щях да се стремя да не спирам дори за миг да опитвам, защото по този начин израствах.

Когато започвате приключението си, сте една на 19 години. Имаше ли моменти, в които бяхте готов да се откажете и какво Ви мотивира да продължите? Изпитвахте ли страха от отхвърляне и ако да – как успяхте да го преодолеете?

Започнах своето приключение, когато бях първа година в колежа. Имаше хиляди моменти, в които исках да се откажа. След като бях отхвърлян от Уорън Бъфет в рамките на 8 месеца, имах чувството, че ще започна да кашлям кръв. Това, което ми помогна да продължа, беше моята вяра, че ако всички тези хора се съберат не за да рекламират нещо, не заради пресата, а за да споделят знанието си със следващото поколение, вярвам, че младите ще постигнат дори повече. Връщайки се непрекъснато към тази моя изначална идея, успях да преборя и най-мрачните периоди на моето пътешествие. Тя ме води и до днес.

Искате да попиете от мъдростта на елита, а техните спомени да превърнете в пътеводител на Вашето поколение. Кой е най-ценният урок, който получихте, и от кого?

Най-ценният урок, който научих, беше, че всеки един от хората, които интервюирах, вижда живота и бизнеса като нощен клуб. Има три начина да влезеш.

Първата врата е главният вход, където 99% от хората чакат и се надяват да влязат. Втората врата е входът за ВИП персоните, през който минават милиардерите и знаменитостите. Това, което повечето хора не знаят, е, че винаги има и Трета врата. За да стигнете до входа ѝ, трябва да изскочите от опашката, да се втурнете по улицата, да заблъскате по нея стотици пъти, да счупите прозореца, да се прокраднете през кухнята. Вие трябва да намерите начина.

Бихте ли споделили някоя забавна история от Вашето приключение, която не сте включили в книгата?

Един от по-щурите епизоди на моето приключение беше, когато правех опити да се срещна със Стивън Спилбърг и за малко да се удавя край Френската ривиера, докато преследвах яхтата му. Въпреки че е забавна история, не успях да я включа книгата, но си остава страхотен спомен.

Публикуването на книгата Ви помогна ли Ви да осъществите среща с някого от знаменитите личности? Сега, след като тя е факт, смятате ли да продължите срещите?

След публикуването на „Третата врата“ в САЩ се образува цяло движение от почитатели, което се разраства все повече и повече. Не мога да изразя колко съм благодарен на всички нови хора, появили се в живота ми – както хора, на които се възхищавам, така и на читатели, които срещнах по време на турнето на книгата. На този етап усещам, че идеята на „Третата врата“ тепърва предстои да се осъществи и съм се съсредоточил върху разпространението ѝ сред колкото се може повече читатели, за да може всеки да се докосне до мъдростта, която натрупах по време на пътешествието си.

Ако трябва да обобщите, какво е посланието на „Третата врата“?

Когато започнах „Третата врата“, се съсредоточих върху събирането на мъдростта от най-добрите, за да може младите да започнат оттам, докъдето корифеите са стигнали. И докато работех по тази цел, осъзнах, че мисията ми става още по-сериозна. Философията на „Третата врата“ е най-вече за възможностите.

Научих, че макар да си в състояние да предадеш на някого цялото си познание, целия инструментариум за реализация в света, понякога животът на този някой ще продължава да е в застой. Ако обаче можеш да промениш възгледите на човек за това какво е възможно, то животът му никога няма да остане същият.

Променя ли се дефиницията за успех за различните поколения? В какво според Вас се изразява успехът за поколението на милениалите?

Когато започнах своето пътешествие, бях като повечето милениали и вярвах, че колкото повече власт имаш, толкова по-успешен си. И така, докато не срещнах Стийв Возняк, който напълно промени идеята ми за успех. Осъзнах, че ако поставим него и Стив Джобс един до друг, повечето хора ще кажат, че Стив Джобс е по-успешният. Но Возняк ми помогна да разбера, че успехът има много по-общо с начина по-който ти го дефинираш. Трябва да попиташ себе си „Какво всъщност искам? Какво ме прави щастлив?“. Ако си нещастен и не се занимаваш с това, което искаш, това не е успех.

Ако някой 19-годишен поискат съвет от Вас, какво бихте му отвърнали?

Чети и се образовай, колкото можеш повече. И помни, че изобретенията, на които се възхищаваш, са били направени от хора като теб.

Мая Анджелоу сподели с мен страхотен съвет: „Извлечи, колкото се може повече от хората преди теб. Те са дъгите в твоите облаци. Независимо дали те познават по име, или никога няма да видят лицето ти, каквото и да са направили и постигнали, всичко то е било за теб. Това, което аз знам, е, че нещата ще се оправят. Ако е нещо лошо, то може да се влоши още повече, но аз знам, че после ще се оправи. И трябва да си убеден в това“.

Според вас има ли връзка между успеха и морала?

Напълно. Вярвам, че без морал успехът би бил краткотраен. Ако не играеш честно, не би могъл да продължиш напред.

Един от любимите ми цитати е от комика Гари Шендлинг. Той казва: „Добрите момчета финишират първи. Ако не си съгласен с това, тогава не знаеш къде е финалната права“.

Един от езиците, на които „Третата врата“ е преведена, е българският. Представялили сте си, че Вашите идеи биха могли да достигнат до хора по целия свят?

Публикуването на „Третата врата“ в България е едно от нещата, които най-много ме радват. Причината да започна да пиша тази книга, беше, че исках да споделя какво съм научил с хората, които не биха имали възможността лично да се докоснат до източниците на това знание. Има голяма пропаст между хората, постигнали успехи, и тези, които все още се борят за него. „Третата врата“ се оказва най-добрият опит, който направих, за да построя мост над тази пропаст, и фактът, че България е една от 14-те страни, в които книгата излиза, е повече от прекрасен.

Налагало Ви се е да изпратите много имейли. Какъв съвет бихте дали на българските читатели за писане на имейли? Какви грешки могат да бъдат допуснати?

Най-добрия съвет за писане на мейли получих от Тим Ферис, който ми предложи следната структура на писмото:

Уважаеми Еди-кой си,

Знам, че сте наистина зает и че получавате много писма, но затова ще бъда кратък и ще отнема само 60 секунди от времето ви.

[Казваш кой си и в ред-два обясняваш с какво си известен и с какво могат да те свържат.]

[Задаваш конкретен въпрос.]

Разбирам, че сте прекалено зает, за да ми отговорите, но дори ред-два от вас ще ме направят изключително щастлив.

С уважение

Тим

Топ 3 нещата, които според Ферис трябва и не трябва да правим:

• Никога не пиши на някого „да се чуем по телефона“, „да пием по кафе“ или „да ми обясните подробно“. Изложи си въпросите още в имейла кратко и ясно като например „Искам да поговорим за сътрудничество, което би могло да бъде по такъв и такъв начин. Желаете ли да го обсъдим? Мисля, че по телефона ще е по-бързо, но ако желаете, бих могъл и да ви изпратя няколко въпроса на имейла“.
• Никога не пиши неща от рода на „Това ще е чудесна възможност за вас“ или „Това ще ви хареса, защото знам, че вие…“ Не използвай суперлативи или преувеличения. Хората не те познават и съвсем основателно ще предположат, че няма откъде да знаеш кое е добре за тях.
• Недей да прекаляваш с имейлите. Това наистина дразни хората.