На 69 години тя не е изгубила нищо от красотата си. Все така женствена е и светлината в очите й грее още по-силно. На 69 години кадифеният й глас и загадъчната й усмивка продължават да тревожат мъжките сърца. На 69 години тя е прекрасната Анахид!
Анахид Тачева е една от първите български телевизионни говорителки.Също така неведнъж е определеляна за една от най-красивите българки на всички времена. Телевизионната магия за нея започва, след като чичко Филипов обявявя конкурс за млади говорителки. Преминава всички кръгове без никакъв проблем и засиява от малкия екран.
Как мина първият ти ден в телевизията?
След като обявиха резултатите от конкурса, започнахме аз и още няколко говорителки да се въртим на живо една след друга. Първата ми задача беше да обявя едно детско предаване – „Вълшебните бонбони”. Бях научила текста наизуст, даже не мигнах, докато го казвах. А не се притеснявах особено, някак отвътре ми дойде много естествено говоренето пред камера. Това беше мечтаната работа за мен и бях щастлива, че я получих. Винаги съм проявявала перфекционизъм и съм приемала сериозно работата си.
Какво няма да забравиш никога от работата в БНТ?
Срещите с публиката. Когато говорех пред тази огромна, груба, черна камера, винаги си представях, че пред мен са истински, живи хора. Винаги съм се радвала най-много на живия контакт с хората. Да говориш на камерата е интересно и вълнуващо, но когато имаш насреща живи зрители, публика, усещането е съвсем друго.
Как се почувства отново на екран като водеща на юбилея на националната телевизия?
Изживяването беше наистина много приятно. Когато синът ми Митко ми се обади, за да ми каже, че ръководството е взело решението аз да водя концерта, бях в Щатите. Като че ли предусещах, че ще поканят мен, имах някаква интуиция, че това ще стане. Така че и не бях учудена от предложението. Радвам се, че приех поканата и имах удоволствието отново да се докосна до магията на телевизията. Освен това беше и едно голямо предизвикателство за мен самата. Все пак след толкова много години нещата са се променили много, можеше да съм изостанала и да не се справя. Аз обаче вярвам във възможностите си и мисля, че се справих достойно….
*Цялата статия четете в списание „ЖЕНАТА ДНЕС“
0 Коментара